Учебната година* започна, а с нея и радостите за едни, мъките за други.
Ентусиазмът „от тази година ще … ” и всички хубави неща, които може да изредите на мястото на многоточието сигурно също вече поизбледняват и познатата рутина започва да заема мястото си. След първия не-научен урок, пропуснат час, изпусната лекция и т.н.
Едни си казват „толкова мога” и решават да не хабят излишни усилия за усвояване на материала, други повтарят „това тъй или иначе после никъде няма да ми трябва” и пак махат с ръка, трети се движат по ръба- днес правят нещо добре, утре не им се получава, и така.
Няма да ви убеждавам, че не съществува понятие като „толкова мога” или , че точно това, което си мислите, че никога-никъде-по-никакъв-повод няма да ви потрябва, ще ви и ще се питате защо сте губили времето преди, а ще ви предложа една мъничка задача.
Направете си карта.
Или ако не карта, то начертайте един лъч.
От едната му страна напишете „там, където съм сега” и опишете всичко, каквото ви се струва важно за това място. Като започнете от „добър съм в …”, „имам …”, „искам…”, „ не ми достига” и т.н.
От другата му страна напишете „там, където искам да бъда” и пак опишете детайлно мястото. Как се виждате тогава, какво сте постигнали, какво имате и пр.
В празното място между тук и сега и там, в бъдеще, напишете разни стъпки, инструкции, ориентир, които ще ви помогнат да стигнете дестинацията, която сте си избрали. А и дори да не ги запишете черно на бяло вече ще имате една идея за това къде искате да стигнете.
Така ще спрете да пречупвате всичко в училището/университета през призмата на оценки, изпити, ненужен материал, родителски очаквания и т.н., а чрез вашата собствена карта.
Т.е. от тук нататък ще се питате сами дали ниската оценка и отсъствието от час ще ви доближат до целта ви и ще взимате решението сами. А човек сам себе си не може да лъже и фалшите оправдания ще станат излишни.
Научете се да поемате отговорност за изборите си и да не преценяте всичко само от сегашния момент (“то една 2, едно отсъствие, няма лошо”) и вместо това започнете да мислите дали пък след време тази двойка и това отсъствие няма да ви навредят. Не на някой друг, а точно на вас.
Мислите си за там, където искате да стигнете… И ще стигнете!
Успех!
2 October 2009 в 9:37 pm:
много хубаво си го написала. смятам, че в момента имам нужда от такава карта и ще я направя :) ти ли го измисли?
4 October 2009 в 10:17 am:
Благодаря ти :)
За идеята на статията ми помогна “Едно” на Ричард Бах. Имаше едно месетенце в книгата, където се споменаваше “там, където си сега” и “там, където искаш да бъдеш”, макар и в по-”духовен” аспект и реших да го пречупя през призмата на учението и да покажа прагматичната страна на нещата- че не трябва да е самоцелно и за някой друг, а за теб самия. (Същото би било в работата, семейството и т.н.).
Нали имаше една приказка, че за този, който не знае накъде отива, всяко местенце е пристанище (или нещо подобно, цитирам по памет). Но живота трябва да е избор, който накрая като се обърнеш назад те кара да кажеш “искам пак” :) А това само с плуване по течението не става… Иска отговорност и действия :)
4 October 2009 в 4:51 pm:
ако знаеш къде отиваш, ще стигнеш ;)
п.с. а тази книга още от Галерия на усмивките ми стана интересна, ще трябва да си я намеря
5 October 2009 в 11:54 am:
Силно препоръчвам :) Кара те да се замислиш по-дълбоко върху изборите, които правиш.