На “Кариера в България”: бъдете изобретателни!

Преди броени дни в София се проведе форума “Кариера в България”, за който ви бяхме споменали още през октомври. Целта на събитието е “да запознае българите, следващи или завършили в чужбина с възможностите за кариерно развитие в България”. Доста амбициозна задача като се има впредвид, че в по-голямата си част нито българските работодатели са готови за кандидати, живели и учели в изключително различна среда, нито последните са напълно готови да се потопят в българската действителност.

Иван посети форума и сподели своите преценки тук. Ето част от впечатленията му.

” Отидох там изпълнен с нетърпение да видя какви ще бъдат доводите на успелите българи, с които ще се опитат да убедят своите сънародници зад граница да се завърнат. [...]

Според Иван и Валери в краткосрочен план трябвало да имаме разумни очаквания и изисквания. Въпросът на Юруков за тъпите шефове пък предизвика коментара, че трябва да бъдем изпълнени с ентусиазъм, отговорност и търпение. Апелът към смиреност лесно можехме да изтълкуваме и по друг начин, но младите се намесиха навреме. Да си смирен не означава да свеждаш глава, а да знаеш какво можеш да предложиш и да не се превъзнасяш. В посткомунистическите редици „смирен е да си щастлив и доволен“. Двусмислено и твърде философски отвлечено, но пък върши работа. Хареса ми и „управлението на очакванията“.

Дискусията с „преуспелите българи“ беше полезна и с още нещо. Из въздуха се разнесе твърдението, че макар и никога да не е излишно, образованието богатство не носи. В същото време кариерата не трябва да е самоцел, а да се търси балансът между двете. Положителното мислене било най-добрият приятел на човека. [...]

За сметка на това Ян Скварил и Ерик Слоутън наистина разведриха обстановката. И двамата бяха изключилно политически коректни, докато обрисуваха бизнес обстановката в страната. Както каза Ян, износ почти нямаме, няма ги местните и чужди инвестиции, правосъдната система куца, не можем да усвоим и европейските пари. Така изпадаме в един порочен четириъгълник, от който излизане има само в посока производство. С мързел и внос доникъде няма да стигнем.

Ерик също така отбеляза и друго много важно нещо. Голяма част от българския народ с настървение говори само за това колко лошо било всичко тук. Как държавата не ставала за нищо, пък какви били и хората… И накрая никой не се захваща да промени нещо, защото е най-лесно да бягаме и недоволстваме. От устата на чужденец това звучи отрезвително.

Въпреки че Ерик почти не остави Ян да говори, накрая споделиха мнението, че сега е времето да се завърнем. И двамата са се сблъсквали с онези моменти, които те карат да си хванеш багажа и да се качиш на първото чудо с колела или криле, тръгнало за друга държава. Важното е единствено да знаеш защо го правиш. Дали ще бъде семейството, дали начинът на живот, или пък характерът на работата, имай причина.

Времето летеше бързо. Изтървах си часа за среща с консултантите от Accelerate HR, но пък Елена Топалова от AIMS бе така добра да ми отдели няколко минути. Оказа се, че и тя е учила в Лунд. Набързо успя да ме посъветва да не пестя усилия в опитите си да привлека вниманието на потенциалните работодатели. В мотивационно писмо трябва да разкриеш идеите си и да подскажеш с какво можеш да допринесеш за развитието на компанията. Личните контакти, естествено, също имат значение, но безспорно най-съществени са опитът и придобитите умения.

А и както стана ясно по време на двете дискусии, на никого не му трябват хора, които чинно се съгласяват. Днес на мода са онези, които съумяват да се откъснат от повърхността и да предложат нещо, за което не всеки може да се сети. Бъдете изобретателни. [...]”

Според мен завръщането не трябва да е самоцел. Хубаво е да си в родината си, хубаво е да се бориш за промени и т.н., но ако се прави, не трябва да е насила, а трябва да носи радост.

Скоро четох, че проблемът не е с по-ниските заплати, разбитите улици и пр. Тъй или иначе сме израстнали с тях и някак сме им свикнали. Работната атмосфера, обаче, тя е свъсем различна… Понякога към по-добро, друг път…

Затова, ако стоите пред подобна дилема, разгледайте въпроса от всички страни и преценете на какви “жертви” сте готови по който и път да поемете.