Превърнете мечтитете си в цели

Тя е на 19 и е от Казахстан- деветата по големина страна в света.   Обича да казва, че най-дългото разстояние между две точки в Казахстан е колкото от Лондон до Истанбул.

Запознахме се малко след пристигането ми в Познан, първоначално задочно. Имах някакъв въпрос, при което ми дадоха номера и с думите „пиши на Мадина, тя знае всичко.” Така и направих и на свой ред разбрах защо тук всички се обръщат към нея с mummy, без значение, че е най-малка сред нас и че и тя като всички не говори полски и е в града едва от юни.

Постепенно станахме приятелки и след всеки разговор оставах искрено изненадана с колко неща се е занимавала до момента, независимо от крехката възраст. Автобиографията и отсега е повече от перфектна, какво остава занапред- 4 езика (руски, казахски, английски, немски), участие в 3 международни конференции (“National identification in past USSR countries” & “Between democracy and autocracy”, Полша, плюс Sofia International Model United Nations, която се проведе миналата седмица в България), в момента е на летен стаж в AIESEC Полша (development traineeship), била е PR мениджър на Eurasia International Film Festival`08, доброволец в няколко местни медии и участник в археологични разкопки четири години подред.

След всичко това и повтарям факта, че е едва на 19, я помолих за едно кратко интервю, което се надявам да послужи като вдъхновение за 19+/- годишните момичета и момчета на родна земя ;-)

***

Завършила си класическа гимназия с профил изобразително изкуство. На какво те научи рисуването?

Да се старая не просто да правя нещо, а да създавам. Процеса на създаване те кара да се чувстваш по-специален. Помага ти да се разграничиш от множеството, да мислиш за себе си като за личност.

Как реши да замениш рисуването със следване на международни отношения?

Понякога мисля твърде логично, което би ми попречило да бъда добър художник :) А и от малка гледах много политически предавания, често разговарях с баща ми на подобни теми, и избора на специалност дойде от само себе си.

Преди броени дни се завърна от конференция в София, можеш ли да ми разкажеш повече за нея?

Самата идея на конференцията е невероятна и я препоръчвам  на всеки млад човек, който вижда бъдещето си в сферата на международните отношения. Влизаш в ролята на представител на ООН, но не като игра и нещо забавно, напротив- съвсем реално и сериозно. Научаваш как да се изразяваш официално, как да поискаш изказване, как да отразяваш правилно позицията на твоята страна и да я съпоставяш с тези на другите, за да достигнете до съгласие по даден международен въпрос (пр. конфликта между Афганистан и Пакистан). Научаваш се да слушаш, да подбираш внимателно думите си, да пишеш резолюции.  Отделно от това бяхме над 120 участника от цял свят, което само по себе си е уникално преживяване.

Откъде този интерес към конфенции, при това повече сериозни и по-малко забавни, вместо обратното, както е обикновено?

Да следваш международни отношения е като да учиш всичко и нищо. Затова ако искаш да бъдеш конкурентноспособен, трябва да започнеш да трупаш стаж и опит още докато си студент.

Кога ти започна да трупаш опит с подобни инициативи, които влизат в графата на т.нар. неформално образование?

От единайсет годишна в продължение на няколко години участвах в археологически разкопки. Отначало в група на изследователи от Казахстан, след това в групата на един американски професор. В една от експедициите дори бях единствения представител на страната си. Освен, че беше интересно, покрай експедициите подобрих английския си език и се научих да общувам по-лесно с хората. Както и да разчитам повече на себе си- паяци, змии, трудни условия за живот, различни от удобствата вкъщи и пр., ме направиха по-самостоятелна и по-отговорна. За съжаление вече нямам време за тях.

А как стана така, че участва в организирането на Eurasia International Film Festival`08?

Случайно. Бях препоръчана от една от моите учителки, защото говоря свободно казахски, руски и английски.

Кой е най-хубавият ти спомен от фестивала?

Когато попитаха кой е довел репортер от Guardian и казах „аз” .  Тогава разбрах, че не работя толкова за парите, колкото за удовлетворението от това да свършиш нещо както трябва и да получиш признание за това.

Най-трудното и най-полезното, което научи?

Първа истинска работа, едва 18 годишна… Мислех за себе си още като за дете. В началото ми беше трудно да свикна с всички изисквания и как закъснение от 5 минути или проверяване на фейсбук статуса може да ти докарат доста неприятности :D Но после свикваш. Най-полезно ми беше разбера, че докато съм на 18, мога да търся помощ и съвети от всеки, без да мислят за мен като за конкуренция. Това прави работата много по-лесна и научаваш много полезни неща по по-бързия начин.

Второто нещо, което научих е, че хората никога не вършат нещо, когато само си ги попитал или си им казал „направи това”.  Трябва да има краен срок. Трябва да знаят какво ще загубят, ако не свършат работата си. Иначе не я взимат насериозно.Трябва да им кажеш „ако ти не направиш това до…, ще последва това…”

Как се виждаш в бъдеще?

С табела на вратата на „Project manager”. Обожавам организирането, дава ми усещане на създаване на нещо. Така се чувствам по-креативна.

Кои твои качества смяташ, че в най-голяма степен са ти помогнали да постигнеш всичко дотук?

На първо място- умението ми да се разбирам лесно с хора. На второ- факта, че съм много отговорна. На трето- креативност. Не само що се отнася до мен и моите идеи, но и признаването на креативността у другите, оценяването и, разбирането и.  Предполагам и късмет.

Съвета ти към момичетата и момчетата на твоята възраст в България?

Не просто да мечтаят, защото мечтите не са най-важното. Превърнете мечтитете си в цели. Когато имаш цел вероятността да я превърнеш в реалност е много по-голяма.