Сверете си часовника!

С Тео се запознах преди броени дни, на final evaluation training-a , с който  завършва цикъла обучения по всеки един проект от програмата на европейската доброволческа служба (EVS). Целта е да се даде обратна връзка на националната агенция, която координира програмата, за това какво се е получило добре, какво не толкова и как може да се подобри програмата. Когато каза, че е бил на дългосрочен проект (9 месеца във Финландия) и между другото спомена за няколко обмена, в които е участвал, не можех и да си представя, че е едва на 20…

Първата ми мисъл беше „Ето, че има и такива младежи на родна земя”, а втората- трябва да му взема интервю.  Както и преди съм казвала, в България има много активни и инициативни момичета и момчета, но за тях обикновено малко се знае. Надявам се споделеното от Тео* да ви зареди с ентусиазъм и много идеи за това как може да бъдете полезни на себе си и на обществото.

*Тео в момента следва PR в Софийския университет, а лятото е бил стажант във вестник Пари. Има и блог.

***

- Съвсем скоро се завърна от почти една година EVS във Финладия, можеш ли да ми разкажеш повече за това как реши да бъдеш доброволец ?

- Занимавам се с програма „Младежта в действие”, която до преди две години беше програма „Младеж”, от 2005 година. След като преминах през няколко обучения и семинари, при едно обучение в началото на 2006г. разбрах за съществуването на европейската доброволческа служба и в съзнанието ми се зароди идеята, че искам да стана доброволец. Тогава още нямах представа за какво точно става въпрос, но факта, че ти се предоставя възможност да отидеш, да живееш в чужбина, да бъдеш сам, да разчиташ на себе си и да изпиташ нещо, което не си изпитвал никога преди, ме накара да реша, че някой ден, който ще е най-вероятно след завършване на гимназия, ще бъда EVS доброволец, дори ако това означава, че няма да кандидатствам или няма да вляза веднага след гимнaзията в университет и т.н.  Бях девети или десети клас.

- Kaкъв беше проекта ти?

-  Живях в малкото градче Кокола., на 500км северно от Хелзинки. Работих в офиса на посрещащата ми организация, но имах „проект в проекта” и работата ми беше разпределена в четири различни места, които редувах  всяка седмица. Освен работата в офиса, работех в колеж за младежки работници, в гимназия и в младежки център (youth house).

-  Какво ти даде и какво ти взе престоя ти там?

-  Даде ми страшно много във всяко едно отношение. В личен аспект ме направи много по-самоуверен и ме научи да вярвам, че няма нищо фатално в този свят и ако човек , стига да има желание, се бори за нещо, го получава. Научи ме, че човек може да се чувства добре навсякъде, стига да има качествени хора около него. Взе ми 9 месеца. Нищо повече. Ако мога да се изразя така- даде ми 100%, не ми взе нищо освен времето като величина.

-  Да разбирам ли, че би препоръчал EVS на твои приятели?

-  Определено.  Бих препоръчал EVS не само на мои приятели, а на абсолютно всеки, защото това е една уникална програма, уникална възможност.

-  Освен EVS си бил на над 30 обучения, конференции, младежки обмени… Обиколил си почти цяла Европа. Как започна да се интересуваш от подобен тип проекти?

-  През 2005г. имах огромния шанс, късмет и щастие да се присъединя към неправителствена организация наречена Международни инициативи за сътрудничество- Разлог, където учех. Влизането ми в организацията беше случайно- един приятел ми предложи и аз се съгласих. Първоначалната идея беше съвсем различна от това, което се получи, но просто там се запознах с хора, които ме запалиха по идеята да се срещам с чужди култури, нови хора, да пътувам . А и за мен истински да познаваш една страна не се изразява само в това да бъдеш турист и да виждаш разни места, а в това да разговаряш с хората, да имаш контакт с местните, нещо, което аз изпитах при всичките тези младежки проекти навън.

-  Къде виждаш ползата от контакта и работата ти с младежи от цял свят?

-  Обичам да казвам, че нямаше да съм човека, който съм сега ако не бяха всичките тези срещи и обмена на опит, обмена на мисли с тези хора. Защото разликата между човек, който никога не е излизал от собствената си страна и човек, който е пътувал и е видял, е много голяма. Баща ми обичаше да ми казва преди всяко едно пътуване „ок, време е за пореден път да си свериш часовника и да видиш къде си ти в цялата тази обща картина и къде сме ние българите спрямо тях”.

-  Променя ли те пътуването?

-  Определено. Променя те допира с хората, защото самото пътувае е свързано със срещане на хора. Цялата тази програма не те прави просто един турист, не това е идеята.  Целта е да комуникираш, да обменяш идеи, впечатления, знания.

-  След всичкия този опит, който си натрупал чувстваш ли се по-подготвен и по-сигурен в бъдещето си?

-  Със сигурност. Чувствам се по-подготвен, защото съм гледал нещата от много различни ъгли и съм видял различните им аспекти, научил съм се да се боря, да отстоявам правата си.

-  Съветът ти към младежите на България?

-  Да знаят, че сами по себе си те са хората, които могат да променят нещата, но за да променяш нещата, трябва да започнеш да променяш себе си. Ще ги посъветвам да пътуват, но и да се връщат. Да отиват, да си сверяват часовниците, да се връщат и да се опитват да променят нещата тук. Променям е много силна дума и една птичка пролет не прави, но 100 или 500 ще я направят. Ако всеки един от тях осъзнае един вид силата си, то наистина нещата могат да се получат. И програма „Младежта в действие” и EVS в частност в голяма степен предлагат точно това.