Днес отиваме на гости в Германия…
***
Представи се? Владислав Лазаров, 24г., повече тук.
Учиш в Техническия университет в Мюнхен от 5 години. Харесва ли ти?
Определено. Дори повече от това, иска ми се ученето да продълждава още дълго.
Разкажи ми нещо повече за университета?
Когато дойдох преди 5 години не мога да кажа, че знаех много за него. Записах се бакалавър, защото беше само 3 години и си казах, че ако не ми хареса ще мога да погледна настрани след това и да се преместя някъде другаде. Университета обаче е нещо много специално според мен – ръководен е мъдро и затова е стигнал дотук. Има един специфичен дух, който е олицетворен и в мотото му – The Entrepreneurial University. Кара те да не мислиш само за книгите, а да искаш нещо повече. Не един и двама след като завършат създават собствени фирми, не малко от тях наистина успешни. И определено частица за успеха се дължи на изключителната мотивация, която можеш да получиш тук ако я потърсиш.
А за града?
Мюнхен е космополитен град, затова го обичам. Има всичко, което можеш да искаш от един голям град, а транспортната му мрежа ти дава шанс да не го усещаш толкова голям колкото в действителност е. Многообразието винаги ме е карало да се чувствам свободен.
През какви етапи премина кандидатстването ти?
Всъщност кандидатстването не е толкова тежко, колкото си мислят. Когато кандидатствах все още не бяхме в ЕС и основните пречки бяха визови ограничения, доказателство на финансови средства и пр. Вече тези проблеми отпаднаха. Сега е достатъчно да имаш добри оценки в училище (нещо, което повечето хора в България имат, за съжаление. Казвам за съжаление, защото когато всички имат отличен в дипломата е трудно да изпъкнеш. Стигна се до там професорът ми, който е и декан на факултета ми да ме попита: “А защо всички в България завършват гимназия с 6.00?”), и ясна мотивация защо искаш да учиш тук и как.
Кандидатстването вече става почти изцяло онлайн – само преводът и легализацията на дипломата минават през пощата. Възможно е да те привикат на разговор с професор преди да те приемат. При мен до там не се стигна, още при документите ми казаха, че съм приет. Това, което е нужно е или немска диплома придобита в България (Sprachdiplom) или доказателство,че владееш немски на определено ниво (напр. чрез TestDaF, ZOP или DSH). При кандидатстването ползвах единствено посредническа услуга за легализация и превод на дипломата. Няма как човек да се размине с това. Помня, че не бях пратил мотивационно писмо, което всъщност е най-важната част от процеса по кандидатстване (в него пък най-важното е да си го писал сам и да си искрен, не е нужно да е оригинално или впечатляващо, макар да не вреди). Върнаха ми документите 3 дни преди крайния срок и беше настанала голяма паника, защото трябваше да напиша писмото и да го пратя отново още същия ден, за да стигне навреме. Но се получи по-добре – написах искрено мотивационно писмо и това помогна много.
Явява ли се на изпит по език?
Да, на TestDaF.
Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?
Изпитът не е труден, учих сам за него и го взех с максимума. Човек трябва да подходи просто спокойно към него и е достатъчно да се подготви по един от учебниците с примерни тестове. Самия изпит е много подобен на примерните.
Сега накратко за университета… Опиши групата си?
Група е много трудно да се каже. Тук след първите 2-3 семестъра изборът е огромен. Няма точно начертана програма, а ти се дава възможността сам да избираш кога, какво и защо да правиш, естествено има рамки. В упражнения се ходи когато на теб ти е удобно и приятно – едни предпочитат веднага след лекцията, други в друг ден. В общи линии има предложени варианти и ти си разбираш. Това от една страна прави трудно запознаването с всички, но от друга страна ти помага да намериш много и различни колеги за приятели. TUM (Technische Universität München) се слави с големия си процент чужденци – китайци и българи водят в класацията, но има всякакви националности – испанци, шведи, румънци, украинци, индийци…
Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук?
Много по-разнообразно е. Културата на хората е различно. Имам чувството, че като цяло немската отговорност малко сковава нещата тук, не е като в България където студентските години са един безкраен купон. Тук се учиш и на малко отговорност наред със забавленията.
Как се справи с адаптацията си в Германия и преодоляването на културния шок?
Не мога да кажа, че имаше културен шок като дойдох тук. Поне не и такъв какъвто имаше например когато реших да ходя за един семестър в чужбина и се озовах в Индия. Проблемът с приспособяването в Германия беше най-вече в главата ми – трудно се отделих от масата приятели от училище. По принцип крачката от това да си всеки ден с едни и същи хора в училище и после да се озовеш сам е доста трудна. Това, което човек трябва да направи е да се отвори към света и бързо да опознава новите хора около себе си, а не да се затваря в живота до момента.
Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как?
Да, доста по-различен. По време на бакалавъра тук нещата са доста практически настроени, не ти се набиват безполезни знания в главата, а наистина се убеждаваш, че ти помагат. Учат те да работиш в екип, опитват се да те накарат да се научиш да се изразяваш в специалността си, да комуникираш с бъдещите си колеги, учат те на отговорност, сблъскват те с реални проблеми и те мотивират много повече и по много разнообразни начини. Професорите са доста по-млади като цяло от тези в България и съответно са доста по-отворени към промени и иновации. Апропо, иновация е доста водеща дума в ежедневието ми тук. И то академична иновация.
С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?
Най-вече с практическата насоченост, с базата, с широкия мироглед на преподавателите, но и с възможностите – не само да научиш наистина най-новото и най-актуалното, включително чрез актуални научни открития, които веднага са влезли в лекцията, но и с това да можеш да изразиш себе си – в практики, чрез работа в големи фирми, с много интензивно съдействие и обучение. Различна е и с това, че много от упражненията (туториали) се водят от твои връстници, които са учили същото преди 1-2-3 години, способни са знаят какво е било трудно за тях, затова и могат да ти обяснят нещата на твой език.
Ползваш ли стипендия за обучението си там?
Не. В началото ми помагаха родителите, след 2-ата година си намерих работа по специалността сравнително лесно и то в голяма фирма като Siemens, минах през BMW, а сега работя в университета – уча по-малките от мен в туториалите (вж. по-горе) и се занимавам с научна дейност в катедрата. Стипендии има и са най-разнообразни. Като се започне от DAAD, мине се през частни фирми и се стигне до кредити за обучение, които се получават сравнително лесно.
Какви са таксите, които заплащаш към университета?
542 евро на семестър.
Общежитие или квартира?
В Мюнхен е трудно да си намериш общежитие в самото начало. Ако имаш късмет можеш да вземеш стаята на някой, който е получил общежитие, но е решил да остане в квартирата си и си дава стаята, която е получил. Жилищата са едно от най-скъпите неща в Мюнхен. Особено ако искаш да живееш близо до университета сумите спокойно могат да стигнат до 500-600 евро месечно за единична стая. В общежитията цените са по-ниски между 200 и 300 евро. Разбира се, могат и се намират и стаи за подобни цени, но обикновено са по-далеч и по-неудобно мястото, по-малка стаята и т.н. Но не трябва да се отчайваш жилище се намира за всеки джоб, а понякога опира и до късмет и упоритост при търсенето.
Стандарт на живот?
Мюнхен е скъп град. Преди малко говорих за жилищата, транспорта също е сравнително скъп. За разлика от други немски градове, където плащаш твърда сума и пътуваш целия семестър в доста голям район, в Мюнхен все още това го няма, очаква се скоро да се случи, но има още вода да изтече до тогава. Ако учиш в кампуса в Гархинг (градче на 20-ина км от центъра на Мюнхен), а живееш близо до центъра или в другия край на града спокойно може да очакваш около 60-70 евро за карта. Храната не е скъпа, като някои стоки дори са по-евтини от България. Здравната осигуровка ти е около 60 евро на месец. Нощния живот и забавленията са сравнително скъпи – посещение на кино може да ти излезе 10-ина евро за билет и половината от това за пуканки, бирата в кръчмите започва от 2.40 евро на половин литър и стига до 5-6 по нощни клубове и дискотеки с по-висок статут.
Лесно ли е намирането на работа за студенти?
Да. Немците са научили, че студентите макар да имат право да работят официално до 20 часа седмично вършат също толкова работа колкото и постоянно назначените хора. И постоянно търсят студенти, защото излиза по-евтино и защото е ситуация win-win и за двете страни, а и студентите внасят свежест, нови идеи и иновации в старите тертипи.
Какво според теб ти даде престоя в Мюнхен? А какво ти взе?
Даде ми невероятни възможности, от които съм горд, че се възползвах. Даде ми възможността да науча нещо със страст, научи ме да бъда по-отворен към новостите, хората и света. Даде ми едни невероятни 6 месеца в Индия като гостуващ студент, финансирани изцяло от университета ми. Даде ми свобода и самочувствие. Взе ми част от приятелите ми от България и доста нерви и време, но си заслужаваше.
Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там?
Когато дойдох тук бях убеден, че ще се върна. Сега не съм. За съжаление не виждам развитието в България, тъпчем на едно място… Иска ми се да имам отново силата и смелостта да се впусна в това. Имам още малко време и ще реша.
Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрал(а) същият университет?
Да! Да! Да!
Ако и ти искаш да споделиш опита си, може да пишеш на rethinkingedu [at] gmail [dot] com
А на Владислав, още веднъж сърдечно благодаря :)

22 October 2009 в 12:34 am:
Връщай се, че трудно ще я оправим тази държава…