Зимата, освен всичко друго, е и време за подготовка за изпити. Както за дванадесетокласниците, решили да кандидатстват извън България, така и за студентите-бакалаври, които искат да продължат образованието си с магистратура в чужбина.
Обикновено изборите са два- iBTOEFL (internet based) или IELTS. Съответно първият е американски, вторият- британски изпит. В 99% от университетите приемат и двата като сертификат за владеене на английски език, въпросът е да изберете този, на който ще се справите по-добре. (Въпреки всичко ви съветвам първо да изберете къде ще кандидатствате, за да сте наясно с езиковите изисквания на университета.)
По принцип TOEFL е по-лесен. От една страна, защото тества American English, от друга, защото не тества конкретни знания- конкретни теми, граматически правила и т.н. Ако имате самочувствието, че владеете добре английски език, ще ви е необходимо единствено запознаване с формата на изпита и сте готови да се явите. Докато за IELTS, доколкото съм запозната, трябва по-задълбочена подготовка.
Затова пък TOEFL е по-стресиращ изпит. И колкото и добре да говорите английски, има вероятност да се притесните от компютъра и от хората около Вас, които в един момент говорят по едно и също време. Това е и причината често един и същи човек да се явява два пъти на изпита и резултата от втория път да е с ~10т. по-висок.
Лично аз в началото на тази година се явих на iBToefl и изкарах 106 точки. Резултат, който макар и не толкова висок, колкото ми се искаше, ми позволява да давам съвети относно успешното му полагане. (Скоро повече).
Ако обаче сега трябваше да кандидатствам може би щях да избера IELTS, защото в Европа все още има някои университети, които не признават TOEFL. (В някои университети в Дания, примерно).
Как стои въпросът с CAE? Сертификат, който в някаква степен се доближава по трудност до IELTS, но за разлика от него и TOEFL важи за цял живот, вместо само две години. Имайте впредвид обаче, че 1) не на всякъде го признават, 2) ако го признават обикновено изискването е да сте го взели с A, 3) и да е за цял живот, да го използвате след 5 години, през които не сте казали и думичка на английски, не би ви помогнало. Моето лично наблюдение е, че особено за по-престижните университети и специалности, не се приема. (Разликата с една дума- CAE е сертификат, TOEFL и IELTS са изпити).
Затова и изборът на изпити обикновено се свежда до iBToefl и IELTS. Който и да изберете, успех!
1 December 2009 в 13:41:
За CAE ще поспорим ;).
Бих казала, че той е много подходящ, ако кандидатът се е насочил към университети в Англия и САЩ, където е признат от десетки университети, колежи и всякакви органзиации като доказателсвто за владеене на английски език.
Но и почти навсякъде другаде се признава (в Европа). Дори и да не е посочено в изискванията за английски, с един и-мейл към администрацията може да се разбере дали го признават и на какво ниво – Certificate in Advanced English (и ако да, с какъв резултат) или Certificate of Proficiency in English.
На този сайт можете да намерите Common European framework of references for languages, което може да полезно за сравнение между различните нива на различни изпити и сертификати.
И още нещо – всички изпити на Cambridge ти дават успокоението, че няма да имаш нужда занапред да доказваш с друг изпит, че владееш английски на това ниво.
А за практикуването му – това е Английски – всички практикуват повече или по-малко, така че това да ти е проблема. :)
1 December 2009 в 13:45:
Ето и сайта ;)
http://www.bulats.org/img/cefr-diagram.gif
1 December 2009 в 15:32:
За Certificate of Proficiency in English нищо не съм казала :)) Иначе за CAE…е по-сложно :) Аз съм виждала много университети, които казват, че го приемат, но само след еди коя дата (пак 2 години давност се падат) и обикновено искат A, B.
А самия изпит, сама знаеш :))), е сложен. Затова тойфл върши идеална работа, според мен.
Пък за практиката си права…ама бюрокрацията не може да се подмине. За съжаление.
1 December 2009 в 15:57:
Изпитът.. с една сериозна подготовка от 2-3 месеца не е толкова труден.. А веднъж изкараш ли го, приемат ли те, ти си трупаш опита в практикуването на английски, така че проблемът с “валиден доживот, но го признават само няколко години” е условен.
2 December 2009 в 01:04:
Здравей, Мария! Може ли да напишеш нещо и за университетите, за които има обяви за безплатни магистратури и то с осигурени стипендии? Особено напоследък станаха популярни холандските такива..
2 December 2009 в 04:55:
Записвам си :) Скоро.
5 December 2009 в 20:56:
Мария е права за САЕ – досега не съм попадала на добър университет, който да не поставя и времеви рамки. TOEFL беше на уважение преди 5-6 години, но в последно време определено бива изместен от IELTS – все по-силно се затвърждава мнението, че оценя по-точно знанията.
Въпреки че говоря американски английски, за мен си беше решаващо на Speaking-a да контактувам с човек, а не да водя монолог, както е при TOEFL. Иначе и двата изпита са лесни. Само се запознайте добре с формата на изпита, за да няма изненади.
28 December 2009 в 14:59:
[...] TOEFL/ IELTS/ CAE…? : когато дойде време за кандидатстване в чужбина, идва ред да изберете и на какъв изпит ще се явите… Вашият коментар [...]
11 May 2010 в 18:35:
Аз имам жъпросче. Много се чудих между TOEFL i CAE и в крайна сметка избрах CAE. Някои може ли да ми каже как точно да разбера кои университети приемат и кои не и как точно става всичко защото има мн неясности. Приятели намерили място където пише че ако вземеш CAE се равнява на от 100 до 120 точки на TOEFL.
12 May 2010 в 09:37:
Здравей,
Като човек, който професионално се занимава с консултации за висше образование в чужбина, ти препоръчвам наистина да се замислиш за ibToefl / IELTS. Щом си се спрял на CAE, IELTS ще бъде дори по-добрата опция. Първо, казват, че е малко по-лесен от CAE, второ тества British English ( за разлика от ibToefl).
Иначе разбирането на кой университет приема със CAE става чрез проверка на сайтовете на университетите, които те интересуват (виж admission or entry requirements).
В никакъв случай не казвам, че CAE няма да ти е полезен, но с него рискуваш малко повече… От една страна рискуваш по-нисък резултат, от друга да не го приемат в университет, който предпочиташ.
Успех!