“Истински ценното в това събитие са хората” (Или още за TEDxBG 2010)

За първия TEDx в България се изписа страшно много.* Нещо повече и нещо нетипично за нас българите- оценките бяха все положителни, една от друга по-хубави. Искрено съжалявам, че не успях да присъствам, но се надявам, че ще стане традиция и ще имам своя втори шанс. Нуждаем се от повече такива събития, защото ни правят по-добри.

Вместо още едно ревю на лекциите, обаче, избрах да ви привлека вниманието върху това защо е хубаво да посещавате подобни инициативи и какво ви дават те. За целта зададох няколко въпроса на Цветан Георгиев,  който бе сред посетителите на TEDx

***

Какво ти даде на теб лично TEDx? С какво те зареди? С какво си тръгна от там?

TEDxBG беше чудесно доказателство, че светът не е новините в 7 и хубави неща все пак могат да се случват. Презентациите, които съвсем скоро ще са достъпни онлайн, бяха интересни и един ден с тях беше може би най-смисленото занимание, което можех да имам. Но те не бива да са главната причина да идеш на TEDx. Истински ценното в това събитие са хората, които седят редом с теб и с които можеш да се запознаеш в почивките.

Беседите всеки може да види на запис в интернет, а относно идеите в тях лесно се набавя много повече информация, от колкото позволяват да се сподели в 18 минутните прозорци на лекторите. Но в паузите се намира разликата между простото гледане на видео и удоволствието от личното присъствие. На конференцията видях и се запознах със страхотни хора, каквито със сигурност често липсват не само в моето ежедневие. Освен обогатяващи, тези контакти бяха и много вдъхновяващи – научих нови идеи и споделих своите виждания. Получих подкрепа за нещата, с които съм се захванал и успях да погледна към тях от други гледни точки. От друга страна надникнах в теми, които са наистина далеч от мен и едва ли в ежедневието си бих се сблъскал с въпросите, които поставят.

И за всичко това съм благодарен на хората, които бяха дошли на TEDxBG и бяха толкова отворени към мен, че между нас нямаше никаква преграда. Приятелската атмосфера и оптимизъм продължават да ме държат дълго след края на събитието. Все така чувствам енергията, с която си тръгнах и се опитвам да я предам на другите около мен. TED формира ценности в хората. В крайна сметка TEDx не е еднократно събитие, а само пресечна точка на субкултура от хора с идеи, амбиции и кураж да ги осъществят – радвам се, че съм част от това.

Твоя съвет към тези, които не са присъствали или към младежите, които по една или друга причина не са се престрашили да посетят събитието?

За тези, които не са присъствали – това не е последният TEDx в България, така че ще имате възможност да наваксате всичко пропуснато на първото издание. До тогава гледайте записите на лекциите, наглеждайте Facebook, следвайте Twitter и не слизайте от TED вълната. Отбележете си в календара да проверите отново, заделете си по-скоро символичната сума за билет и тръпнете в очакване на следващия TEDx.

Към младежите – ако думата “конференция” ви плаши с цялата формалност, която носи и се чудите дали наистина там ви е мястото – не се притеснявайте, всички събрали се са започнали като вас – с лека неувереност, но и жив интерес. Когато се отзовете в епицентъра на събитието, притесненията ви ще изчезнат моментално. Следващият път щом имате възможност, отидете на TED, StartUp, Open Coffee Club или друго интересно за вас събитие, запознайте се с хората, а ако все още не се чувствате комфортно… не знам – смятам това за невъзможно. В крайна сметка по време на паузите всички дъвчем сандвичите с еднакво настървение :)

—–

За тези, които искат да прочетат повече за TEDxBG 2010, ето няколко линка:

- в ентелегентно

- при Комитата

- при Све

- при Юруков- тук и тук

- при Тодор от NovaVizia

- при Maggie

Със сигурност има и още, но аз спрях дотук.