Univerrsity of East Anglia, Norwich, UK

Отново се отправяме на пътешествие из един чужд университет- в случая Univerrsity of East Anglia, а гид ни е Радостина.

***

Представи се?

Здравейте, аз съм Радостина Денчева на 23 г. от Варна :)  Преди няколко месеца завърших Икономически Университет – Варна, специалност Финанси.

Учиш в University of East Anglia, Norwich UK от септември 2009г.. Харесва ли ти?

Да, много. Винаги ми е било  мечта да посетя Англия, а да живееш в чужбина е много по-различно от посещение на екскурзия. Има си и по-добрите и по-лошите страни, но като цяло прави живота ти по-пъстър и те оформя като човек.

Разкажи ми нещо повече за университета?

Специалността ми е магистратура по International Business , Finance and Economics…или както му казваме – три в едно :)  Начина на преподаване протича чрез лекции и семинари, но те се различават коренно от тези в България. Материалите ни биват качени предварително в интернет портала ни, където междудругото има всичко, за което можеш да си помислиш или да ти потрябва докато си студент в университета. Семинарите протичат под формата на дискусии, игри, презентации, case studies и дебати на най-скорошните и съвременни новости в областта. Материалите са осъвременявани и подобрявани в движение непрекъснато. Например в началото на февруари изучавахме еко-споразумение на Обединените Нации сключено в Копенхаген в края на януари. Изисква се непрекъснато четене и изучаване не само на основната бизнес теория, а и на непрекъснато случващите се световни бизнес събития, което означава безсънни нощи в библиотеката или в ровене на мрежата (неща, с които за жалост не сме свикнали с завършването на ИУ – Варна)

А за града?

В Англия има два ‘типа’ университети – такива в големите космополитни градове като Лондон, Бирмингам, Манчестър и т.н. и университети тип ‘кампус’ в не задължително големи градове. Норич за щастие се оказа скрито съкровище – среден по големина град около 400 000 души, но с много история, интересна архитектура, красива природа, арт събития и развлечения и различен пъб (бар) за всеки ден от годината. Миналата година бе обявен за третата най-добра шопинг дестинация в Англия. Като цяло градче изпълнено с много цвят и по всичко за всеки, без шума и трафика на големия град ( за жалост почти всички магазини затварят в 6, но пък тогава отварят всички заведения :) ).

А за тези, които все пак обичат шума и трафика – Лондон е на по-малко от час и половина от Норич.

Сега ще те върна малко по-назад във времето…

През какви етапи премина кандидатстването ти?

Процеса на кандидатстване за мен започна през януари като до март премина в търсене на подходящия/те университет/и. В Англия има над 150 университета и ако си решил тъпо и упорито да учиш там, то чака те голямо ‘пресяване’. В Интернет има голяма част от информацията под формата на класации, форуми и т.н., но решаващите фактори са специалност, такса, издръжка, град, а тях ги няма оценени в нито един от т.нар. rankings. Лично аз търсех финансова специалност, която да ми позволи да работя в по-широк кръг институции – изучаваща едновременно частния бизнес, банките, финансовите пазари и международни организации. Това сведе избора ми до по-малко от 20 университета, които след проучване на таксите и стандарта на живот в града (цените и издръжката се различава значително в различните региони на Англия) се оказаха по-малко от 10. Тъй като не бях сигурна в процеса на приемане реших да кандидатствам във всичките тях ( грешка номер 1, защото с добра мотивация и изпълнени изисквания можеш да кандидатстваш спокойно само в 1-2-3). За допълнителна сигурност за няколко от тях използвах посредническа фирма ( грешка номер 2 – посредническата фирма не направи нищо по-различно от това да сложи попълнените от мен документи в пликче и да ги прати по пощата). За останалите (включително и UEA) попълних и изпратих сама документите – две препоръки от преподаватели (възможно е едната да е от работодател, но ако е работа свързана със специалността ти), мотивационно писмо, академична справка – преведена от специализирана преводаческа агенция и нотариално заверена. За някой университети е възможно да се подаде формуляр за кандидатстване онлайн, но част от документите все пак трябва да се изпратят по старомодния начин – Български пощи, писмо с предимство, пристига за една седмица. Така през месец март реших, че е време да се явя на TOEFL internet based или ibT. След няколко (4-5) опресняващи урока в началото на април се явих и след около три седмици излязоха резултатите. Така през месец май няколко дни преди крайните срокове пратих документите. Кореспонденцията с университетите продължи през юни, юли, дори и август. След като за щастие получих conditional offers или unconditional offers от всеки един от университетите бе редно окончателно да избера и потвърдя. Тук отново да подчерая колко е лошо да кандидатстваш в много университети – винаги има колебание при избора. Колебанието си остана дори през първите три и нещо седмици от учебната година ( заради липса на информация, културен шок и въпроси от типа на „а можех да съм другаде”), но после всичко се оказа повече от страхотно и най-важното повече от това, което съм очаквала.  Затова просто разсъждавай на глас, послушай сърце, интуиция, възможности, бъди отворен за новото и света, защото както казват хората – когато си мислиш, че губиш , не знаеш какво печелиш.

Явява ли се на изпит по език?

Да, на TOEFL ibT.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?

Не се подценявайте, пробвайте се дори в университети, за които мислите, че са над нивото ви – ще останете изненадани колко умни и оправни са българите. Използвайте Интернет, но не му се предоверявайте. Най-важните решения са какво ви се учи като специалност, къде и естествено дали ви е по джоба (за жалост за българската реалност един от най-важните фактори). С изпълнени изисквания, силна мотивация, про-активност и оптимизъм никой университет не може да ви каже ‘не’ . А след като те приемат – възползвай се от всичко, което университета ти предлага – услуги и центрове за кариерно и личностно развитие, социални мероприятия, клубове и общества, екскурзии и специализирани семинари и т.н.

Сега накратко за университета…

Опиши групата си?

Групата ми е около 90 души (от кандидатствали над 7000 души за тази специалност), като 80% са с азиатски произход – китайци, японци, корейци и т.н., което отначало ме стресна доста, но в крайна сметка Източна Азия винаги са едни гърди напред и знаят кое е най-новото и най-доброто. Останалите от групата са американци, руснаци, англичани, индийци, нигерийци и няколко души от Източна Европа. Преобладават хора над 25 години, включително няколко 35+. Всички са много колоритни и отворени към контакти с други националности и доколкото имам наблюдения – определено готини. Целия процес на осъзнаване на културните различия е много забавен и интересен опит.

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук?

Да, определено. Навсякъде в света си я има поп-културата и нейните среди (което за България е поп-фолк културата), но международните студенти например са много по-космополитни и отворени за различни култури и преживявания, пътувания, амбициозни да постигнат нещо и отговорни към образованието си. Докато за жалост в България на този етап реалността бързо изпарява амбиции и аспирации, образованието стана толкова широко достъпно, че е трудно да се различат наистина хората за които е значимо от тези, за които то е помеждудругото и Диплома за Висше Образование става просто поредния документ без реално значение.

Как се справи с адаптацията си в … и преодоляването на културния шок?

Трудничко беше, защото пристигнах няколко дни по-рано в кампуса и той все още беше почти празен – затворени сгради, магазини и заведения, празни общежития, имаше само тук таме китайци , зайци (символа на университета са дивите зайци подскачащи навсякъде из кампуса..из сгради, полянки, пейки) и аз.  Първата седмица беше доста критична, но човек трябва да се откопчи от домашния уют, сигурност и приятели и да се впусне в приключението опознавайки новото. А то със сигурност е наистина интересно където и да си. Сграбчи факта че си напълно самостоятелен в чужда страна и тръгни на експедиция из града и се запознай с нови хора преди да те е обхванала носталгия.

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как?

Ами да, със сигурност. Първо и лекции, и семинари са в доста по-тесен кръг, което позволява контакт между преподавател и студент. Самите преподаватели проявяват интерес към дейността на всеки един студент и това как се справя със задачите си. Провеждат се специални workshops с цел да подобрят професионалното, академично и личностно развитие на всеки един от студентите.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?

Комбинацията, която аз издирвах, доколкото съм запозната я няма на родна земя.

А сега да си поговорим малко за финанси…

Ползваш ли стипендия за обучението си там? Не, за жалост. Първо, защото кандидатстването за стипендии започва и завършва много по-рано от кандидатстването за университета – сроковете са обикновено до декември предходната година. И второ, за стипендии с предимство са студенти от страни, които не са членки на ЕС, тъй като таксите за страните членки от ЕС са вече редуцирани до статута на местен студент.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? 3400 паунда, като се има предвид, че това беше един от университетите с ниските такси.

Общежитие или квартира? UEA има най-добрата база за настаняване за 2008ма – големи, модерно обзаведени и удобни общежития – 300 паунда на месец, което включва интернет, ток, вода, както и камериерки!!, които всеки ден изхвърлят боклука, веднъж седмично чистят кухни, бани, стаи, зареждат с консумативи, както и охрана на кампуса и сградите. Частни квартири има много, лесно се намират и са на по-ниски цени 230 – 260, но без включени сметки, така че относително се изравняват нещата.

Стандарт на живот?

Ами изключвайки наема и ако се ходи в по-големите и евтини вериги като Tesco, Waitrose, Sainsbury’s и най-вече Morrisons може да се живее нормално с 50 паунда на седмица или 200 паунда на месец. Учебниците са скъпи , но университета има отлична библиотека и преподавателите винаги изброяват по няколко алтернативни учебника. Транспорта е доста скъп, но ако се вземе карта за всички линии за една година излиза наистина изгодно.

Лесно ли е намирането на работа за студенти? Ами намира се почасова работа в кампуса, както и работа за ваканциите. Минималното заплащане е около 6 паунда на час и може да се работи максимум 20 часа, но ти трябва работно разрешително. Повече уточнения на този сайт:

http://www.ukba.homeoffice.gov.uk/workingintheuk/eea/bulgariaromania/liveworkuk/

Какво според теб ще ти даде престоя в UEA?

Ще ми даде повече професионални и личностни възможности (дано), невероятни преживявания и приключения, нови международни приятели, по-космополитен поглед върху нещата и това ще ме промени към по-добро надявам се.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там?

Не. Поне не веднага, тъй като не съм сигурна, че българските работодатели биха оценили по достойнство диплома от международен университет и практическите качества, които се придобиват в такъв. Може би след като подкрепя дипломата с няколко години опит. Или ако нещата в България тръгнат в правилната посока…

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрала същият университет?

Да! И без всички останали…  :)