TH!NK3 в Брюксел

Все някога идва моментът, в който ти писва – да четеш, да гледаш, да седиш и да чакаш. Ясно е, че така няма да стане. Живеем в динамичен свят, който се движи по изтъркани релси. Релсите, които родителите ни и техните родители са положили. И няма значение дали ще става въпрос за развиващи се страни, за глобално затопляне, за дълъг живот или студена бира. Има едно неудобно статукво, в което всеки заема едно тъпо място. Няма нищо лошо в това да искаш повече.

Идеята на третия кръг на блогърското състезание Think about it, организирано от Европейския журналистически център, е нещо такова. Стартирало като европейска инициатива миналата година, днес обхваща все по-голяма част от кълбото, по което крачим. Този път стотина човека ще се състезават да привлекат вниманието на публиката върху проблемите, делящи света на развит и развиващ се.

Откриването беше на 22-ри март в Брюксел. Събраха ни в красиво подредена зала, за да ни разкажат накратко за правилата на състезанието. Всеки от участниците трябва да има поне двадесет статии до края, някъде през август, да е предизвикал дискусия, за да може да е един от тридесетте човека, които ще избират дали да посетят Ню Йорк за срещата на ООН по въпроса, или да отидат до Африка или Азия, за да се уверят лично в сложността на ситуацията.

Аз така и не успях да го възприема като състезание в името на получаването на награда. Имах възможност да се запозная с млади и амбициозни хора, някои от които живо се интересуват от темата, а други допринасят и за каузата с труда си в страни от Африка или Азия. Трети дори поставиха въпроса така – “ако говорим лошо за ООН, защото има какво да се каже, какви ще са последствията?”

Докато пихме бира в едно от заведенията на централния площад, мислехме и как точно ще подходим. Всеки има свой собствен стил, някои се занимават професионално с журналистика. И все пак, блогърският подход е различен – подтикнати от емоцията и субективизма си, блогърите не са журналисти. По време на втория ден водещите се опитаха да дадат отговор на този въпрос, но рецепта май наистина няма.

Лекциите безспорно бяха вдъхновяващи, като изключим тази на представителката на ООН. Тя отвори повече въпроси, отколкото можеше да се очаква дори от политически реч. В интерес на истината, имаше ефект, при това доста силен. В кафе-почивките се усети неудовлетворението от словесните маневри на Marina Ponti. Но останалите бяха интригуващи. Иронията помогна много на Oliver Wates, професионален журналист към Reuters, посветил се в последствие на обучението на млади журналисти. Вдъхновяваща беше и дискусията със журналисти, пишещи за развиващите се страни – Guy Degen, Linord Moudou, Helmut Osang, Thomas Seifert.

Повдигнаха идеята за “being human”. В същото време имаше и коментари за политиците и аудиторията им – някои проблеми действително са неудобни и трудни за решаване, точно защото се налага да балансираш. Повечето журналистите също са изправени пред това предизвикателство. Както показаха Guy, Linord и останалите, обаче, нищо не е невъзможно.

Опитахме се да подредим десетте ключови категории, по които можем да пишем. Уверихме се, че важните теми са едни, темите, по които можеш да пишеш и които ще привлекат внимание, са съвсем други.

Затова и доста от нас бяха объркани. Какви са правилата, какво и как трябва да се пише…? Като блогъри би трябвало да знаем отговорите. Правила не би трябвало да има, защото правилата ограничават. Мисълта за наградата може и да те спре да наредиш ООН в прав текст, но няма да е лошо някой да го направи. Нищо чудно да съм аз.

След краткото встъпление е време да ти кажа защо трябва да се пробваш следващия път. Ако писането ти е силна страна, ако имаш какво да кажеш, това е идеалната възможност да го направиш. Ако искаш да се срещнеш с будни хора от различни страни, ето ти чудесен шанс. Ако ти харесва да се състезаваш, предизвикателството си го бива. Това би трябвало да е достатъчно. Контакти и знание са два силни мотива да подадеш своята кандидатура. Не знам каква ще е следващата тема, но със сигурност ще е нещо интересно. Споделиха за паралелна инициатива, фотографско състезание, което ще започне на 15-ти април. Ще гледам да пусна линк, когато знам повече по въпроса.

Другото хубаво нещо е, че можеш и да помогнеш. Можеш да следиш статиите тук, в twitter хаш тагът е #think3. Ако оставяш и по някой коментар, ще допринесеш за една по-пълноценна дискусия. Споделяй линкове към статиите, които ти харесват, с близки и приятели. С две дума и удивителен знак накрая, популяризирай каузата! Шестима сме и българските участници. Със сигурност ще оценим помощта ти. Описателна публикация с видео има и в моя блог.