“Ако сега ви е лесно и безгрижно, един ден ще имате много повече отговорности!”

Той е едва на седемнайсет и на пръв поглед изглежда като всяко момче на тази възраст. Само няколко минути разговор с него, обаче, са достатъчни да провокират желанието ви да научите нещо повече… Поне така стана с мен. С Алекс се запознах наскоро и останах толкова впечатлена и очарована, че веднага го помолих за едно кратко интервю. Да, той все още е твърде млад, но отсега може и носи етикета „успял”. След хиляди приказки как новите поколения ученици не четат, не учат, не говорят чужди езици, нямат цели, не са дисциплинирани и още, и още, ето ви един пример, който опровергава всичко. Един пример за подражание.

***

Представи се накратко?

Казвам се Александър и съм на 17 години. В момента съм 10 клас в Англо-американското училище.  Обичам много да пътувам.  Харесвам криминални романи, предимно на Джон Гришам, Майкъл Крайтън, Сър Артър Конан Дойл. След като завърша училищета искам да следвам Етика, Политика и Икономика в Америка, а след това Корпоративно и Данъчно право.

Учиш в училище, което е всичко друго, освен типично българско училище. Какво го прави различно?

Англо-американското училище наистина е едно много различно училище. Аз попаднах там след 8 клас. Средата, хората, отношенията…всичко е различно. Ученици и учители идват от различни краища на света и всички носим част от този свят с нас. Всички са отзивчиви и приятелски настроени. Психологическата бариера ученик-учител, която съществува в българското училище я няма, няма го страха, но това в никакъв случай не е за сметка на уважението, дисциплината и респекта. Хората, които ни преподават са готови винаги да ни помогнат и са отдадени на предмета и учениците си. Класовете не са големи, часовете са по 65 минути. Освен това самото училище като база и съоражения е несравнимо с българските, а и се намира на едно от местата с най-чист въздух в София. Училището има натоварена програма – тук няма подарени оценки. Това е най-трудното училище, в което съм бил досега, но знам, че си струва усилията…

Заобиколен си повече от чужденци, отколкото от българи. Бързо ли свикна с тази среда?

Да, нямах проблеми с адаптацията. Вярно е, че има много чужденци от различни държави и с различни разбирания, но преди всичко всички сме хора, деца… и националността не играе някаква особена роля. Не съществува разделение на българи и чужденци.  А и колкото повече и по-различни хора, толкова по-голям шанс да си намериш приятели. Освен това, ако си достатъчно отворен към света и толерантен като човек, само можеш да спечелиш, ако попаднеш в такава среда.

Учиш с пълна стипендия и имаш най-високия успех в класа си… Каква е тайната?

Знам какво искам, знам колко го искам и полагам труд, за да го постигна. Аз съм много целеустремен и амбициозен. Винаги съм наясно със себе си и следвам някакви цели. Моите родители никога не са ме карали да уча насила, напротив даже – карали са ми се, че уча много. Аз , обаче,  вярвам, че един ден това ще ми е полезно и ще ми трябва. Не е далеч деня, в който ще трябва и да кандидатсвам в университет, а тогава това ще играе още по-голяма роля. Така че колкото повече работя сега, толкова по-лесно ще ми е после да бъда приет там, където искам. Не смятам, че някой може да накара някого да учи. Няма смисъл. Или го правиш, защото имаш някакви цели и ти идва от вътре, или осъзнаваш някой ден, че е твърде късно. Аз за себе си съм си поставил ясни цели и ги гоня. Знам, че колкото повече работя, толкова по-големи са шансовете ми да успея.

Остава ли ти свободно време? И какво обичаш да правиш в него?

Остава ми свободно време предимно петък вечер и събота. Излизам с приятели. Похапваме на някое тихо място до късно вечер и си говорим. Ако има рожден ден или празник, отивам там. Ходя на кино заедно с познати и близки. Обичам да се виждам с тези, които не успявам през седмицата в училище – предимно приятели от детството и предишните училища… Сега покрай подготовката ми за SAT времето ми е по-ограничено, но пак намирам свободни минути.

Знам, че пътуваш много… Откъде тази любов към пътешествията? Какво ти дава допира до чужди култури, на какво те учи?

Вярно е, че обичам да пътувам много. До сега съм бил в Германия, Катар, Австрия, Франция, Италия, Полша, Гърция, Монако, Унгария. Освен това съм минавал през Босна и Херцеговина, Бахрейн, Турция, Сърбия, Словакия и Словения. Да пътувам за мен лично е една възможност не просто да мина през някоя държава и да я разгледам физически, но и да срещна едни различни и сами по себе си уникални хора. Много по-лесно е да възприемеш нещо, когато се допреш до него, вместо от чужди разкази. Тук е моментът да спомена, че на мен Близкия Изток ми харесва много повече от Запада. Страшно е различен и много интересен. Допира до чужди култури като цяло ме научи да бъда по-толерантен и да подхождам с разбиране към хора с традиции и устои, различни от нашите.

Какво ще посъветваш кандидатите за стипендия към Англо-американското училище в София?

Първо искам да пожелая на всички, престрашили се да пробват, много успех. Няма от какво да се притесняват толкова, няма нищо страшно. Изпитите не са лесни, но за един добър ученик няма да са проблем. Ще ги посъветвам още да не се напрягат излишно, защото от притеснение може да объркат много неща. Да повярват в себе си и да бъдат сигурни, че ще успеят… А на тези, които влязат в училището искам да им пожелая да се възползват от възможностите, които то ще им предостави на 100% и да отпочинат добре лятото, защото ги чака една интересна и пълна с нови неща учебна година.

А какво ще пожелаеш на твоите връстници?

На моите връстници пожелавам много успех и сбъднати мечти! Да не си губят времето с глупости, а да се замислят за утрешния ден и за бъдещето, защото, ако сега им е много лесно и безгрижно, един ден ще имат много повече отговорности.

***

Екипът на Re:Thinking Education благодари на Алекс за интервюто и му пожелава много бъдещи успехи!