*откъс от интервю, поместено на страниците на Diploma.bg за проекта Re:Thinking Education, за образованието, ползите от международния опит и обмен, успеха… *
[...] Какво е за Вас успехът и какъв е успелият човек?
Успех е да си доволен от това, което си постигнал и от начинът, по който оползотворяваш времето си. Успех е да знаеш какво искаш от живота, да имаш посока и цели, които да преследваш. Успех е да се познаваш- да си наясно със силните и слабите си страни и съответно да се стремиш към себеусъвършенстване. Преди всичко, обаче, успехът е строго субективна категория и за всеки може да се изразява в коренно различни неща- успех в работата, в семейството, в обществото… Затова и за мен успелият човек е човек, който живее в хармония със себе си и света. Щастлив човек.
Вашето послание към читателите на Diploma.bg?
Да не се осланят само на това, което се предлага в рамките на университета, защото не стига. Да търсят и да кандидатстват в различни инициативи, без да се страхуват дали са достатъчно подготвени, дали ще се справят и т.н. В последно време неувереността е нещо, с което постоянно се срещам и ми се иска да им пожелая да не се страхуват, защото всеки е падал, кой веднъж, кой повече, важното е като „губите, да не губите и урока”. Всичко идва с опита, но опита не идва с наблюдение и изчакване. Хвърляйте се смело напред, защото сега е времето да рискувате. Ще цитирам любима мисъл, която ми е давала кураж много пъти – ако човек иска да се развива трябва да излезе от зоната си на комфорт. Затова бъдете смели, вярвайте в себе си и в успехите, които ви предстоят.”
Цялото интервю може да прочетете в Diploma.bg.
Екипът на Re:Thinking Education благодари за поканата :)
Когато става дума за рискове, всички ни съветват – “Хвърляйте се смело напред”. После следват силни думи за успеха, щастието, хармонията – все неща, постигнати с въпросното “хвърляне”. Сякаш рискът гарантира успех. И наивниците вярват, хвърлят се; забравят само да попитат нещо преди това. Какво става с тези, които не успеят?
Хвърлянето не гарантира успех, но гарантира опит.
Опит се трупа с падане и ставане и до 30г. човек винаги има едно “извинение”- млад съм, не всичко мога, не всичко умея. След 30, поне според мен, човек няма право на много грешки…
Но в предвид, че се обръщам към студенти и че действителността ме е срещнала със страшно готини и умни млади хора, които ги е страх да кандидатстват за дадена конференция, да не би да получат отказ, страх ги е да учат в чужбина семестър или два, защото не знаят дали ще се справят, страх ги е да си дадат една година между бакалавър и магистър и пр. Да, пожелавам повече смелост. На нас сякаш ни е нужна…
*А и “няма грешки, само уроци” ;-) *
[...] с откъс от интервю, поместено на страниците на Diploma.bg за проекта Re:Thinking [...]