Писали сме и преди, че създаването на нов навик (респективно отказа от стар) изисква постоянство от 21 дена, а целта на сайта е именно да ви помага да следите как се справяте. При това бързо и лесно.

Препоръчваме!

Отваря най-много врати. Продава.

Какво разбирам под “добро” самочувстеие? Такова, което те кара да си в комфорт със самия себе си и което е най-добрият баланс между твоята оценка за себе си и оценката на Другите за теб.

Тук е мястото са спомена, че между това да имаш по-ниско самочувствие, отколкото трябва или по-високо, винаги е по-добре да е по-високо. Разбира се, всякакви залитания в крайности трябва да се избягват.

Как се гради самочувствие?

Според експерите в блога на HBR има три лесни стъпки:

1. Бъдете честни (за това, което умеете и това, което не умеете.)
2. Упражнявайте се (практиката носи и умения, и самочувствие.)
3. Възползвайте се от нови предизвикателства.

Статията може да прочетете тук- 3 Ways to Build Confidence

1. Кое е общото между Корабоводенето и МИО? И как се вписва „Маркетинг” в тази комбинация?

Точно там е важното – че почти няма общо между Корабоводенето и Международните Икономически Отношения. След като прекарах малко повече от две години в специалност Корабоводене и започнах през петия семестър да изучавам специални предмети, за пореден и последен път се замислих дали искам да ставам капитан. Впоследствие, реших, че това не е просто работа, а начин на живот, който не е за мен. Така, взех едно много добро решение – прехвърлих се в специалност МИО, която винаги е била моя мечта за развитие.

Относно мястото на Маркетинга – теорията и практиката са ми показали, че международната търговия и познаването на пазара се допълват по много функционален начин и водят до целокупно овладяване на всички аспекти на воденето на успешна дейност на националните и чуждестранните пазари. А и преди всичко, маркетингът е много динамична област, която предоставя множество възможности за творчество, идейни иновации и вариации на практическата работа.

2. Разкажи ми повече за обучението си по програма Еразъм. Защо реши да отидеш точно в Трансилвания? Би ли препоръчал и на други да отидат там?

Фундаменталната ми идея за Еразъма беше да отида някъде на изток. Винаги ми е правило ярко впечатление, че почти всички искат да отидат някъде в „западния свят”, било то Западна Европа или САЩ. Всички знаем много неща за така наречените ‘западни страни’, но в много малка степен познаваме страните на изток от България, или пък дори нашите собствени съседи. В този смисъл, исках да отида в някоя страна на изток от България, като основното ми желание беше да отида в Азербайджан. Обаче се оказа, че Икономически Университет Варна не участва в програма Еразъм Мундус. Впоследствие избирах между Бурса и Трансилвания.

Трансилвания е живописно, богато на история място, пряк наследник на Австро-Унгарската империя. Избрах го, защото е място, което нито аз, нито моите приятели познаваха, защото е близо и същевременно „неоткрито”, а и защото Румъния е изключително красива страна, изпълнена с доста културни и природни забележителности. В тази връзка, разбира се, бих препоръчал на всеки да отиде там на своя Еразъм престой, защото хората са изключително мили и дружелюбни, говорят чужди езици, страната предлага много места, които очакват да ги откриеш; да не говорим за изумителните Карпати, които, според туристическите гидове, а и според мен, са най-доброто място в Европа за планински преходи.

И нещо много важно, никога не бъдете предубедени към нещата, които не познавате. Много от приятелите ми се гледаха учудено и намръщено като им казвах, че отивам в Трансилвания. След това, обаче, бях много доволен и щастлив ще прекарах моя Еразъм именно в родината на граф Дракула.

3. Кое беше първото събитие или обучение с неформален характер, в което взе участие? Как се реши?

Това беше едноседмично обучение по Мениджмънт, организирано от Форума на Българските Бизнес Лидери, което се състоя преди около две години в моя университет. Кандидатстването за него ми се стори в известна степен трудно и все си мислех, че няма да ме изберат – много от нас често си мислят, че има много по-добри. Иначе, реших се да се пробвам, защото имах желанието да се докосна до хора от реалната бизнес среда, да науча нещо ново, нещо разчупено за „света извън университета”.

И изводът е – винаги пробвайте, колкото и неосъществими да ви изглеждат нещата – никой няма да ви набие ако кандидатствате и опитате; защото ако не опитвате, никога няма да разберете дали в крайна сметка са щели да ви изберат или не.

4. Не всички от читателите ни са опитни участници в симулации и конференции. По какво се различава симулацията от обикновената студентска конференция? Какъв опит и знания добиват участниците в едно такова събитие?

Симулацията е абсолютен пример за форум – тоест, за място за интензивен обмен на идеи, концепции, разискване на казуси, дебатиране, спорене и дори бих казал ‘ожесточено’ защитаване на принципи. Симулацията на Европейския Парламент в Страсбург ме научи да говоря пред много хора без да се притеснявам, подобрих презентационните си умения. С други думи, една такава симулация се отличава от обикновените конференции по това, че тя е една силно интерактивна и динамична платформа за интелектуален, културен, социален, практичен, теоретичен и дори емоционален обмен. Симулацията те ‘принуждава’ да си адаптивен, да влизаш в роли, да отстояваш позиции, които не винаги лично ти защитаваш; въпреки това, именно последното е най-интересно и предизвикателно, защото понякога откриваш, че грешната според теб страна, всъщност предлага някои доста верни решения и предложения.

На тази симулация реално осъзнах колко трудно е да се прави ‘голяма’ политика, колко натоварваща и често безрезултатна може да бъде една дълга и разгорещена дискусия на някой регулация или директива. Освен това, аз лично за себе си направих един своеобразен бенчмаркинг – тоест, какво са постигнали моите връстници, с какво се занимават те, какви са техните най-големи постижения и как, в крайна сметка, аз мога да ги достигна и дори надмина. Самият факт, че се запознах с хора от различни краища на континента ни, занимаващи с коренно различни дейности, беше един от най-продуктивните и безценни резултати от моето участие. Най-значимият беше, разбира се, запознанството ми със страхотни нови приятели.

5. Друг интересен момент в биографията ти е посещението ти в Азербайджан. Разкажи ни повече за обучението, в което участва там.

Посещението ми в страната на огньовете беше напълно неповторимо и прекрасно изживяване. Там бях на обучение, организирано от местна организация в тясното сътрудничество на НАТО, като на самите сесии на така нареченото ‘НАТО Международно Училище на Азербайджан’ имаше бивши и настоящи служители на НАТО от средно управленско ниво. Участвахме двадесет чужденци и двадесет азери. Другите чужденци бяха само от Централна и Източна Европа, като нямаше никакви представители на Западна Европа – замислете се защо ли нямаше западноевропейци! Самото обучение се изразяваше във воденето на лекции, интерактивни сесии, интензивни дебати между участниците и лекторите, няколко симулативни игри. И нещо много важно – имах възможността да се докосна до превъзходния Баку и изключително топлите и гостоприемни азербайджанци.

6. Съвсем скоро, на 3-ти януари, изтича крайният срок за кандидатстване за участие в MEU 2011. Тази година след като си бил участник в симулацията, си бил за известно време и член на екипа, организиращ MEU 2011. В какво точно се изразяваше твоята работа по организацията?

Моите занимания по отношение на организацията се заключваха предимно в постоянно предоставяне на идеи за различните аспекти от протичането на събитието, развитие на концепциите на конкретните теми за следващата симулация. По-конкретно, аз бях част от екипа занимаващ се с дейностите и мероприятията, която ще се проведат през първите два дни на симулацията – тоест, събота и неделя. В този смисъл се имат предвид семинари и първоначални дебати по двете теми на симулацията, срещи със специалисти от съответните области, които засягат темите на MEU 2011. Същевременно, през цялото време подпомагах моя лидер, както и останалите функционални отбори, с чисто техническа и документална работа, което обаче не беше по-малко динамично и предизвикателно занимание.

7. Разкажи ни малко повече за симулацията – за начина на протичане на самото събитие, за впечатленията ти от другите участници и емоциите, които изпита.

Съвсем накратко – ставане всеки ден в 7:00 часа или даже по-рано, ако искаш да закусиш, слагам костюма, събираме се всички или на големи групи и тръгваме към Европейския Парламент. В 9:00 часа започваме сесиите, като те продължават до към 17:00, а между 13:00 и 14:00 имаме обяд. След това вечеря, излизане със ‘съпартийците’ и ‘опонентите’ на заведение или дискотека, и след това е ясно.

Иначе, самите сесии бяха доста разнообразни и винаги имаше нещо ново, с което се занимавахме – представяне на позициите на партиите по съответните теми, задаване на въпроси, защитаване на тези, пресконференции, журналистически въпроси, обменяне на реплики – на микрофон (формално) или на бележки (неформално), изготвяне на конкретни предложения, модифицирането им, „коалирането” на идеи, борба за подкрепа и влияние, контакти с лобистите и министрите от Съвета. Казано с други думи, всичко онова, което истинските евродепутати правят, по време и извън сесиите, го правихме и ние – от формалните реплики и мнения през неформалните опити за спечелване на подкрепа до интензивните дебати в и извън залата.

А по отношение на емоциите – те бяха само положителни, като всички бяхме много удовлетворени и заредени с енергия и желание за максимално преживяване на цялото събитие. Бях много впечатлен от всички участници поради факта, че всички бяха млади, активни, борбени и проницателни личности, които знаят как да вземат максимума от живота, как да прогресират възможно най-ефективно и как да покорят избраните от тях области за развитие.

8. Какво следва за теб от тук нататък?

За мен сега следва да завърша бакалавърска степен по МИО и Маркетинг, да продължа да стажувам в една маркетингова агенция тук във Варна, да прекарам февруари и март 2011 на доброволческа работа в Санкт-Петербург, а през пролетта усилено търсене на едногодишен професионален стаж през AIESEC някъде в Близкия Изток или в рускоговорящия свят. А през лятото, може би, лятно училище в САЩ. След това, магистратура по Маркетинг в Ирландия.

9. Желаеш ли да споделиш нещо, което не е било засегнато в интервюто?

Няколко съвета – честно и искрено. Бъдете активни, борбени и винаги правете първата крачка. Никой никога няма да дойде и да ви покани просто така да отидете на тяхното обучение или да участвате в тяхната програма. Не бъдете предубедени и негативно настроени към нещата, които не познавате и не сте преживели. Дерзайте, бъдете инициативни, бъдете социални личности, и както един филм казва – „светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. С други думи, винаги има възможност и решение да направите точно това, което искате на мястото, където искате. И още нещо много значимо – поне един път участвайте в някой проект като доброволец – обещавам ви, няма да съжалявате!

Може би след като сте прочели интервюто се питате дали Мартин е истински. Да, хора като него действително могат да бъдат срещнати на всяка една конференция или обучение, предназначени за студенти с повечко хъс и амбиции. Нищо чудно и вие да сте такива, но още да не го знаете.

Още едно видео, посветено на децата, образованието, какво правим правилно, какво не, върху какво си струва да наблегнем.

На фокус е предприемачеството и колко важно е да развиваме предприемачески дух у децата вместо да ги караме всичките да стават лекари, адвокати и счетоводители…

Видеото за пореден път доказва и, че училището (университета) не винаги имат определящо значение, когато става въпрос за Успех. Но това го знаем, нали?

Още едно блестящо ТЕД видео по темата за образованието. Отново на Sir Ken Robinson.

*Education doesn`t need evolution. It needs revolution!*

Изключително щастлива съм да ви съобщя, че организаторите на семинара “Ново мислене, иновации, бизнес. Стратегии за периода след кризата.” , воден от Едуард де Боно, един от най-изтъкнатите мислители на човечеството, пионер в областта на творческото мислене и иновациите и автор на бестселъра “Шестте мислещи шапки“, предоставят покана за семинара на един от читателите на Re:Thinking Education!

Как може да спечелите вашия безплатен пропуск за най-голямото бизнес събитие на 2010г.?

Оставете коментар след този пост тук или в една от двете ни страници във фейсбук- тук и тук. За тези, които предпочитат формата на блога- не забравяйте да оставите валиден email адрес. Всеки може да участва само с един коментар- от днес до 25 май. На 26 май на случаен принцип ще изтеглим името на един от вас! Единственото условие е да сте студент.

Семинарът ще се проведе на 23 септември 2010 г. в зала 1 на НДК.

Едуард де Боно ще представи своите най-популярни техники за творческо мислене, използвани от милиони хора в цял свят и доказали своята ефективност за:

- разработване на иновативни продукти, услуги и процеси
- усъвършенстване на бизнес-процесите
- многократно намаляване на времето за провеждане на срещи и вземане на решения
- по-добро и по-бързо решаване на проблеми и разрешаване на конфликти
- въвеждане на иновации в маркетинга
- постигане на бизнес развитие и растеж
- и още много други приложения, свързани с развитието и растежа на бизнеса.

Програмата на семинара обещава серия от полезни тракове , а със сроковете и начини за регистрация може да се запознаете тук.

Специално за студентите, решили да посетят семинара, организаторите предлагат възможността да се включат на изключително достъпна преференциална цена, възлизаща на повече от 50% отстъпка от стандартната цена за участие.

Събитието е подходящо за студенти от всички специалности, които се интересуват от най-модерните творчески подходи за подобряване на личната, екипната и организационната ефективност.

Екипът на Re:Thinking Education още веднъж благодари на организаторите от ПРОДЖЕКТА и им пожелава много успехи!

П.П. Не забравяйте да вземете и своето копие на „Малката лилава книга за НЕстандартното мислене”, което можете да изтеглите БЕЗПЛАТНО от www.debono-bg.com. В книгата са посочени редица примери от реалното прилагане на техниките за постигане на по-голяма бизнес ефективност (например, в един от цитираните случаи, приложението на нестандартното мислене е довело до увеличаване на ефективността с 40% и възвръщаемост от 2648%).

[...] Какво е за Вас успехът и какъв е успелият човек?

Успех е да си доволен от това, което си постигнал и от начинът, по който оползотворяваш времето си. Успех е да знаеш какво искаш от живота, да имаш посока и цели, които да преследваш. Успех е да се познаваш- да си наясно със силните и слабите си страни и съответно да се стремиш към себеусъвършенстване. Преди всичко, обаче, успехът е строго субективна категория и за всеки може да се изразява в коренно различни неща- успех в работата, в семейството, в обществото… Затова и за мен успелият човек е човек, който живее в хармония със себе си и света. Щастлив човек.

Вашето послание към читателите на Diploma.bg?

Да не се осланят само на това, което се предлага в рамките на университета, защото не стига. Да търсят и да кандидатстват в различни инициативи, без да се страхуват дали са достатъчно подготвени, дали ще се справят и т.н. В последно време неувереността е нещо, с което постоянно се срещам и ми се иска да им пожелая да не се страхуват, защото всеки е падал, кой веднъж, кой повече, важното е като „губите, да не губите и урока”. Всичко идва с опита, но опита не идва с наблюдение и изчакване. Хвърляйте се смело напред, защото сега е времето да рискувате. Ще цитирам любима мисъл, която ми е давала кураж много пъти – ако човек иска да се развива трябва да излезе от зоната си на комфорт. Затова бъдете смели, вярвайте в себе си и в успехите, които ви предстоят.”

Цялото интервю може да прочетете в Diploma.bg.

Екипът на Re:Thinking Education благодари за поканата :)

1. Stop hiding who you really are.
2. Start being intensely selfish.
3. Stop following the rules.
4. Start scarying yourself.
5. Stop taking it all so damn seriously.
6. Start getting rid of the crap.
7. Stop being busy,
8. Start something.

Много държа да отбележа нещичко единствено за втория… Преди време последното, в което бих повярвала е, че егоизма е положителна черта. С опита, обаче, много неща се променят. Знайте, че хората с високо самочувствие ( които често са и големи егоисти) постигат повече в живота…

Той е едва на седемнайсет и на пръв поглед изглежда като всяко момче на тази възраст. Само няколко минути разговор с него, обаче, са достатъчни да провокират желанието ви да научите нещо повече… Поне така стана с мен. С Алекс се запознах наскоро и останах толкова впечатлена и очарована, че веднага го помолих за едно кратко интервю. Да, той все още е твърде млад, но отсега може и носи етикета „успял”. След хиляди приказки как новите поколения ученици не четат, не учат, не говорят чужди езици, нямат цели, не са дисциплинирани и още, и още, ето ви един пример, който опровергава всичко. Един пример за подражание.

***

Представи се накратко?

Казвам се Александър и съм на 17 години. В момента съм 10 клас в Англо-американското училище.  Обичам много да пътувам.  Харесвам криминални романи, предимно на Джон Гришам, Майкъл Крайтън, Сър Артър Конан Дойл. След като завърша училищета искам да следвам Етика, Политика и Икономика в Америка, а след това Корпоративно и Данъчно право.

Учиш в училище, което е всичко друго, освен типично българско училище. Какво го прави различно?

Англо-американското училище наистина е едно много различно училище. Аз попаднах там след 8 клас. Средата, хората, отношенията…всичко е различно. Ученици и учители идват от различни краища на света и всички носим част от този свят с нас. Всички са отзивчиви и приятелски настроени. Психологическата бариера ученик-учител, която съществува в българското училище я няма, няма го страха, но това в никакъв случай не е за сметка на уважението, дисциплината и респекта. Хората, които ни преподават са готови винаги да ни помогнат и са отдадени на предмета и учениците си. Класовете не са големи, часовете са по 65 минути. Освен това самото училище като база и съоражения е несравнимо с българските, а и се намира на едно от местата с най-чист въздух в София. Училището има натоварена програма – тук няма подарени оценки. Това е най-трудното училище, в което съм бил досега, но знам, че си струва усилията…

Заобиколен си повече от чужденци, отколкото от българи. Бързо ли свикна с тази среда?

Да, нямах проблеми с адаптацията. Вярно е, че има много чужденци от различни държави и с различни разбирания, но преди всичко всички сме хора, деца… и националността не играе някаква особена роля. Не съществува разделение на българи и чужденци.  А и колкото повече и по-различни хора, толкова по-голям шанс да си намериш приятели. Освен това, ако си достатъчно отворен към света и толерантен като човек, само можеш да спечелиш, ако попаднеш в такава среда.

Учиш с пълна стипендия и имаш най-високия успех в класа си… Каква е тайната?

Знам какво искам, знам колко го искам и полагам труд, за да го постигна. Аз съм много целеустремен и амбициозен. Винаги съм наясно със себе си и следвам някакви цели. Моите родители никога не са ме карали да уча насила, напротив даже – карали са ми се, че уча много. Аз , обаче,  вярвам, че един ден това ще ми е полезно и ще ми трябва. Не е далеч деня, в който ще трябва и да кандидатсвам в университет, а тогава това ще играе още по-голяма роля. Така че колкото повече работя сега, толкова по-лесно ще ми е после да бъда приет там, където искам. Не смятам, че някой може да накара някого да учи. Няма смисъл. Или го правиш, защото имаш някакви цели и ти идва от вътре, или осъзнаваш някой ден, че е твърде късно. Аз за себе си съм си поставил ясни цели и ги гоня. Знам, че колкото повече работя, толкова по-големи са шансовете ми да успея.

Остава ли ти свободно време? И какво обичаш да правиш в него?

Остава ми свободно време предимно петък вечер и събота. Излизам с приятели. Похапваме на някое тихо място до късно вечер и си говорим. Ако има рожден ден или празник, отивам там. Ходя на кино заедно с познати и близки. Обичам да се виждам с тези, които не успявам през седмицата в училище – предимно приятели от детството и предишните училища… Сега покрай подготовката ми за SAT времето ми е по-ограничено, но пак намирам свободни минути.

Знам, че пътуваш много… Откъде тази любов към пътешествията? Какво ти дава допира до чужди култури, на какво те учи?

Вярно е, че обичам да пътувам много. До сега съм бил в Германия, Катар, Австрия, Франция, Италия, Полша, Гърция, Монако, Унгария. Освен това съм минавал през Босна и Херцеговина, Бахрейн, Турция, Сърбия, Словакия и Словения. Да пътувам за мен лично е една възможност не просто да мина през някоя държава и да я разгледам физически, но и да срещна едни различни и сами по себе си уникални хора. Много по-лесно е да възприемеш нещо, когато се допреш до него, вместо от чужди разкази. Тук е моментът да спомена, че на мен Близкия Изток ми харесва много повече от Запада. Страшно е различен и много интересен. Допира до чужди култури като цяло ме научи да бъда по-толерантен и да подхождам с разбиране към хора с традиции и устои, различни от нашите.

Какво ще посъветваш кандидатите за стипендия към Англо-американското училище в София?

Първо искам да пожелая на всички, престрашили се да пробват, много успех. Няма от какво да се притесняват толкова, няма нищо страшно. Изпитите не са лесни, но за един добър ученик няма да са проблем. Ще ги посъветвам още да не се напрягат излишно, защото от притеснение може да объркат много неща. Да повярват в себе си и да бъдат сигурни, че ще успеят… А на тези, които влязат в училището искам да им пожелая да се възползват от възможностите, които то ще им предостави на 100% и да отпочинат добре лятото, защото ги чака една интересна и пълна с нови неща учебна година.

А какво ще пожелаеш на твоите връстници?

На моите връстници пожелавам много успех и сбъднати мечти! Да не си губят времето с глупости, а да се замислят за утрешния ден и за бъдещето, защото, ако сега им е много лесно и безгрижно, един ден ще имат много повече отговорности.

***

Екипът на Re:Thinking Education благодари на Алекс за интервюто и му пожелава много бъдещи успехи!

От тогава до днес съм се връщала към тези принципи още поне 4-5 пъти- не отнема много време, но зарежда с много енергия и ентусиазъм. И вяра в собствените ви възможности.

Не е нужно да харесате всичките. Изберете само тези, които смятате, че ще имат полза за вас.  Към литературата за “самоусъвършенстване” трябва да се подхожда изключително внимателно и избирателно.  В 99% от случаите всяка книга има какво да ви научи. Дори да е едно-единствено нещо.

Ако аз трябва да ви посоча примерни правила от посочените 200, които могат да ви помогнат докато сте в гимназията/ университета, то това са:

- спете по малко

- отделяйте  време за планиране на дните и седмицата си

- 60% от времето слушайте и 40% говорете

- научете се да запомняте имената на хората

- моделирайте (наблюдавайте хора, които уважавате, хора, на които бихте искали да приличате и се опитвайте да бъдете като тях. Не става въпрос за сляпо подражание, а отсяване на добрите практики.)

- спортувайте

- научете се да казвате “не”

- запомнете , че “няма грешки, има само уроци”

- научете се да цените времето си

- внимавайте какво споделяте за себе си

- четете (“Readers are leaders”)

- изградете си навик да бъдете точни

И т.н., и т.н. Има много. Всеки сам за себе си трябва да отдели това, което би му помогнало от това, в което не вярва.

Ако искате още малко за автора- тук и тук.