В България членството в младежки НПО все още не е популярно и говори малко пред един HR мениджър, който би ви разглеждал автобиографията. За сметка на това навън е въпрос на престиж да си част от подобна организация и е знак за проактивност, за умения за работа в екип, за социална отговорност. Така и навън има n на брой младежки НПО, а в България, поне активните, се броят на пръсти.

Хубавата новина е, че има една организация, която вече си е спечелила достатъчно внимание и е изградила имидж за място, където може да откриете много талантливи и амбициозни млади хора и това е AIESEC.

Имах шанса да вляза в организацията през 2005, но от две години не съм сред активните и членове. Въпреки това винаги казвам, че голяма част от успехите си, макар и не директно свързани с организацията, дължа именно на нея. На духа и ценостите, зад които застава. На качествата, които изгражда и уменията, които развива. Често ме питат „какво е AIESEC”, затова се обърнах към сегашния председател на AIESEC- Варна с няколко въпроса.

Представи се? Мирослав Джарнавлиев, четвърти курс, Финанси в ИУ Варна.

AIESEC в цифри изглежда…? AIESEC e най-голямата международна студентска организацията, позиционирана в 110 страни и над 1700 университета. Всеки един от нейните 38 000 студента има възможността да участва в международна стажантска програма, развива лидерски умения или придобие ценни знания от глобална обучителна среда на организация. AIESEC е създадена през 1948 година с идеята за мирни отношения между държавите след Втората световна война.

Ти си част от екипа, който активно работи за AIESEC от самото ти присъединяване към организацията през 2007. От месец май т.год. си и председател на Локална секция-Варна, която в момента е една от най-добрите в страната. Какво е AIESEC за теб? Присъединих се към AIESEC през октомври 2007, като имах възможността да участвам в проекти свързани с управление на човешките ресурси, организиране на международна конференция, ръководене на областите Външни връзки и Финанси. От май 2009 заемам позицията Председател на Локалния офис на AIESEC във Варна.

За мен AIESEC е уникално място, където всеки един студент може да намери нещо за себе си и преоткрие себе си по време на своето висше образование. Изключително мотивиращата среда, срещата с различни хора от целия, участието в семинари и обучения, работата по проекти с актуална тематика, предизвикат всеки един млад човек да се замисли за бъдещото си развитието и изгради визия за това какво иска да постигне.

(more…)

С Тео се запознах преди броени дни, на final evaluation training-a , с който  завършва цикъла обучения по всеки един проект от програмата на европейската доброволческа служба (EVS). Целта е да се даде обратна връзка на националната агенция, която координира програмата, за това какво се е получило добре, какво не толкова и как може да се подобри програмата. Когато каза, че е бил на дългосрочен проект (9 месеца във Финландия) и между другото спомена за няколко обмена, в които е участвал, не можех и да си представя, че е едва на 20…

Първата ми мисъл беше „Ето, че има и такива младежи на родна земя”, а втората- трябва да му взема интервю.  Както и преди съм казвала, в България има много активни и инициативни момичета и момчета, но за тях обикновено малко се знае. Надявам се споделеното от Тео* да ви зареди с ентусиазъм и много идеи за това как може да бъдете полезни на себе си и на обществото.

*Тео в момента следва PR в Софийския университет, а лятото е бил стажант във вестник Пари. Има и блог.

***

- Съвсем скоро се завърна от почти една година EVS във Финладия, можеш ли да ми разкажеш повече за това как реши да бъдеш доброволец ?

- Занимавам се с програма „Младежта в действие”, която до преди две години беше програма „Младеж”, от 2005 година. След като преминах през няколко обучения и семинари, при едно обучение в началото на 2006г. разбрах за съществуването на европейската доброволческа служба и в съзнанието ми се зароди идеята, че искам да стана доброволец. Тогава още нямах представа за какво точно става въпрос, но факта, че ти се предоставя възможност да отидеш, да живееш в чужбина, да бъдеш сам, да разчиташ на себе си и да изпиташ нещо, което не си изпитвал никога преди, ме накара да реша, че някой ден, който ще е най-вероятно след завършване на гимназия, ще бъда EVS доброволец, дори ако това означава, че няма да кандидатствам или няма да вляза веднага след гимнaзията в университет и т.н.  Бях девети или десети клас.

- Kaкъв беше проекта ти?

-  Живях в малкото градче Кокола., на 500км северно от Хелзинки. Работих в офиса на посрещащата ми организация, но имах „проект в проекта” и работата ми беше разпределена в четири различни места, които редувах  всяка седмица. Освен работата в офиса, работех в колеж за младежки работници, в гимназия и в младежки център (youth house).

-  Какво ти даде и какво ти взе престоя ти там?

-  Даде ми страшно много във всяко едно отношение. В личен аспект ме направи много по-самоуверен и ме научи да вярвам, че няма нищо фатално в този свят и ако човек , стига да има желание, се бори за нещо, го получава. Научи ме, че човек може да се чувства добре навсякъде, стига да има качествени хора около него. Взе ми 9 месеца. Нищо повече. Ако мога да се изразя така- даде ми 100%, не ми взе нищо освен времето като величина.

(more…)

Тя е на 19 и е от Казахстан- деветата по големина страна в света.   Обича да казва, че най-дългото разстояние между две точки в Казахстан е колкото от Лондон до Истанбул.

Запознахме се малко след пристигането ми в Познан, първоначално задочно. Имах някакъв въпрос, при което ми дадоха номера и с думите „пиши на Мадина, тя знае всичко.” Така и направих и на свой ред разбрах защо тук всички се обръщат към нея с mummy, без значение, че е най-малка сред нас и че и тя като всички не говори полски и е в града едва от юни.

Постепенно станахме приятелки и след всеки разговор оставах искрено изненадана с колко неща се е занимавала до момента, независимо от крехката възраст. Автобиографията и отсега е повече от перфектна, какво остава занапред- 4 езика (руски, казахски, английски, немски), участие в 3 международни конференции (“National identification in past USSR countries” & “Between democracy and autocracy”, Полша, плюс Sofia International Model United Nations, която се проведе миналата седмица в България), в момента е на летен стаж в AIESEC Полша (development traineeship), била е PR мениджър на Eurasia International Film Festival`08, доброволец в няколко местни медии и участник в археологични разкопки четири години подред.

След всичко това и повтарям факта, че е едва на 19, я помолих за едно кратко интервю, което се надявам да послужи като вдъхновение за 19+/- годишните момичета и момчета на родна земя ;-)

***

Завършила си класическа гимназия с профил изобразително изкуство. На какво те научи рисуването?

Да се старая не просто да правя нещо, а да създавам. Процеса на създаване те кара да се чувстваш по-специален. Помага ти да се разграничиш от множеството, да мислиш за себе си като за личност.

Как реши да замениш рисуването със следване на международни отношения?

Понякога мисля твърде логично, което би ми попречило да бъда добър художник :) А и от малка гледах много политически предавания, често разговарях с баща ми на подобни теми, и избора на специалност дойде от само себе си.

Преди броени дни се завърна от конференция в София, можеш ли да ми разкажеш повече за нея?

Самата идея на конференцията е невероятна и я препоръчвам  на всеки млад човек, който вижда бъдещето си в сферата на международните отношения. Влизаш в ролята на представител на ООН, но не като игра и нещо забавно, напротив- съвсем реално и сериозно. Научаваш как да се изразяваш официално, как да поискаш изказване, как да отразяваш правилно позицията на твоята страна и да я съпоставяш с тези на другите, за да достигнете до съгласие по даден международен въпрос (пр. конфликта между Афганистан и Пакистан). Научаваш се да слушаш, да подбираш внимателно думите си, да пишеш резолюции.  Отделно от това бяхме над 120 участника от цял свят, което само по себе си е уникално преживяване.

Откъде този интерес към конфенции, при това повече сериозни и по-малко забавни, вместо обратното, както е обикновено?

Да следваш международни отношения е като да учиш всичко и нищо. Затова ако искаш да бъдеш конкурентноспособен, трябва да започнеш да трупаш стаж и опит още докато си студент.

Кога ти започна да трупаш опит с подобни инициативи, които влизат в графата на т.нар. неформално образование?

(more…)