Обявите ще намерите тук. Срокове за кандидатстване- 1 октомври или 1 ноември.

(Страница на Национален център “Европейски младежки програми и инициативи”, раздел “Търси се”.)

Първата ми мисъл беше „Ето, че има и такива младежи на родна земя”, а втората- трябва да му взема интервю.  Както и преди съм казвала, в България има много активни и инициативни момичета и момчета, но за тях обикновено малко се знае. Надявам се споделеното от Тео* да ви зареди с ентусиазъм и много идеи за това как може да бъдете полезни на себе си и на обществото.

*Тео в момента следва PR в Софийския университет, а лятото е бил стажант във вестник Пари. Има и блог.

***

- Съвсем скоро се завърна от почти една година EVS във Финладия, можеш ли да ми разкажеш повече за това как реши да бъдеш доброволец ?

- Занимавам се с програма „Младежта в действие”, която до преди две години беше програма „Младеж”, от 2005 година. След като преминах през няколко обучения и семинари, при едно обучение в началото на 2006г. разбрах за съществуването на европейската доброволческа служба и в съзнанието ми се зароди идеята, че искам да стана доброволец. Тогава още нямах представа за какво точно става въпрос, но факта, че ти се предоставя възможност да отидеш, да живееш в чужбина, да бъдеш сам, да разчиташ на себе си и да изпиташ нещо, което не си изпитвал никога преди, ме накара да реша, че някой ден, който ще е най-вероятно след завършване на гимназия, ще бъда EVS доброволец, дори ако това означава, че няма да кандидатствам или няма да вляза веднага след гимнaзията в университет и т.н.  Бях девети или десети клас.

- Kaкъв беше проекта ти?

-  Живях в малкото градче Кокола., на 500км северно от Хелзинки. Работих в офиса на посрещащата ми организация, но имах „проект в проекта” и работата ми беше разпределена в четири различни места, които редувах  всяка седмица. Освен работата в офиса, работех в колеж за младежки работници, в гимназия и в младежки център (youth house).

-  Какво ти даде и какво ти взе престоя ти там?

-  Даде ми страшно много във всяко едно отношение. В личен аспект ме направи много по-самоуверен и ме научи да вярвам, че няма нищо фатално в този свят и ако човек , стига да има желание, се бори за нещо, го получава. Научи ме, че човек може да се чувства добре навсякъде, стига да има качествени хора около него. Взе ми 9 месеца. Нищо повече. Ако мога да се изразя така- даде ми 100%, не ми взе нищо освен времето като величина.

-  Да разбирам ли, че би препоръчал EVS на твои приятели?

-  Определено.  Бих препоръчал EVS не само на мои приятели, а на абсолютно всеки, защото това е една уникална програма, уникална възможност.

-  Освен EVS си бил на над 30 обучения, конференции, младежки обмени… Обиколил си почти цяла Европа. Как започна да се интересуваш от подобен тип проекти?

-  През 2005г. имах огромния шанс, късмет и щастие да се присъединя към неправителствена организация наречена Международни инициативи за сътрудничество- Разлог, където учех. Влизането ми в организацията беше случайно- един приятел ми предложи и аз се съгласих. Първоначалната идея беше съвсем различна от това, което се получи, но просто там се запознах с хора, които ме запалиха по идеята да се срещам с чужди култури, нови хора, да пътувам . А и за мен истински да познаваш една страна не се изразява само в това да бъдеш турист и да виждаш разни места, а в това да разговаряш с хората, да имаш контакт с местните, нещо, което аз изпитах при всичките тези младежки проекти навън.

-  Къде виждаш ползата от контакта и работата ти с младежи от цял свят?

-  Обичам да казвам, че нямаше да съм човека, който съм сега ако не бяха всичките тези срещи и обмена на опит, обмена на мисли с тези хора. Защото разликата между човек, който никога не е излизал от собствената си страна и човек, който е пътувал и е видял, е много голяма. Баща ми обичаше да ми казва преди всяко едно пътуване „ок, време е за пореден път да си свериш часовника и да видиш къде си ти в цялата тази обща картина и къде сме ние българите спрямо тях”.

-  Променя ли те пътуването?

-  Определено. Променя те допира с хората, защото самото пътувае е свързано със срещане на хора. Цялата тази програма не те прави просто един турист, не това е идеята.  Целта е да комуникираш, да обменяш идеи, впечатления, знания.

-  След всичкия този опит, който си натрупал чувстваш ли се по-подготвен и по-сигурен в бъдещето си?

-  Със сигурност. Чувствам се по-подготвен, защото съм гледал нещата от много различни ъгли и съм видял различните им аспекти, научил съм се да се боря, да отстоявам правата си.

-  Съветът ти към младежите на България?

-  Да знаят, че сами по себе си те са хората, които могат да променят нещата, но за да променяш нещата, трябва да започнеш да променяш себе си. Ще ги посъветвам да пътуват, но и да се връщат. Да отиват, да си сверяват часовниците, да се връщат и да се опитват да променят нещата тук. Променям е много силна дума и една птичка пролет не прави, но 100 или 500 ще я направят. Ако всеки един от тях осъзнае един вид силата си, то наистина нещата могат да се получат. И програма „Младежта в действие” и EVS в частност в голяма степен предлагат точно това.

Днес се запознах с трима “бивши” EVS доброволци, които са били на проект в Румъния чрез АНОЕИ като изпращаща организация и тримата са много доволни :)

Тъй като често ме питат как се намира проект или съответно изпращаща организация ( когато става въпрос за европейската доброволческа служба), ще се опитам да събера и представя някои НПО към които можете да се обърнете при желание да бъдете доброволци.

Проекта се реализира чрез Европейската доброволческа служба, т.е. поемат се разходите по транспорт, настаняване, храна, джобни, курс по руски или румънски език.

Повече подробности тук- getdata.

Начало- 15 септември.

Проекта е по инициатива на International Committee of Citizen Diplomacy и се казва CulturaLearn.