***

Представи се?

Здравейте, аз съм Радостина Денчева на 23 г. от Варна :)  Преди няколко месеца завърших Икономически Университет – Варна, специалност Финанси.

Учиш в University of East Anglia, Norwich UK от септември 2009г.. Харесва ли ти?

Да, много. Винаги ми е било  мечта да посетя Англия, а да живееш в чужбина е много по-различно от посещение на екскурзия. Има си и по-добрите и по-лошите страни, но като цяло прави живота ти по-пъстър и те оформя като човек.

Разкажи ми нещо повече за университета?

Специалността ми е магистратура по International Business , Finance and Economics…или както му казваме – три в едно :)  Начина на преподаване протича чрез лекции и семинари, но те се различават коренно от тези в България. Материалите ни биват качени предварително в интернет портала ни, където междудругото има всичко, за което можеш да си помислиш или да ти потрябва докато си студент в университета. Семинарите протичат под формата на дискусии, игри, презентации, case studies и дебати на най-скорошните и съвременни новости в областта. Материалите са осъвременявани и подобрявани в движение непрекъснато. Например в началото на февруари изучавахме еко-споразумение на Обединените Нации сключено в Копенхаген в края на януари. Изисква се непрекъснато четене и изучаване не само на основната бизнес теория, а и на непрекъснато случващите се световни бизнес събития, което означава безсънни нощи в библиотеката или в ровене на мрежата (неща, с които за жалост не сме свикнали с завършването на ИУ – Варна)

А за града?

В Англия има два ‘типа’ университети – такива в големите космополитни градове като Лондон, Бирмингам, Манчестър и т.н. и университети тип ‘кампус’ в не задължително големи градове. Норич за щастие се оказа скрито съкровище – среден по големина град около 400 000 души, но с много история, интересна архитектура, красива природа, арт събития и развлечения и различен пъб (бар) за всеки ден от годината. Миналата година бе обявен за третата най-добра шопинг дестинация в Англия. Като цяло градче изпълнено с много цвят и по всичко за всеки, без шума и трафика на големия град ( за жалост почти всички магазини затварят в 6, но пък тогава отварят всички заведения :) ).

А за тези, които все пак обичат шума и трафика – Лондон е на по-малко от час и половина от Норич.

Сега ще те върна малко по-назад във времето…

През какви етапи премина кандидатстването ти?

Процеса на кандидатстване за мен започна през януари като до март премина в търсене на подходящия/те университет/и. В Англия има над 150 университета и ако си решил тъпо и упорито да учиш там, то чака те голямо ‘пресяване’. В Интернет има голяма част от информацията под формата на класации, форуми и т.н., но решаващите фактори са специалност, такса, издръжка, град, а тях ги няма оценени в нито един от т.нар. rankings. Лично аз търсех финансова специалност, която да ми позволи да работя в по-широк кръг институции – изучаваща едновременно частния бизнес, банките, финансовите пазари и международни организации. Това сведе избора ми до по-малко от 20 университета, които след проучване на таксите и стандарта на живот в града (цените и издръжката се различава значително в различните региони на Англия) се оказаха по-малко от 10. Тъй като не бях сигурна в процеса на приемане реших да кандидатствам във всичките тях ( грешка номер 1, защото с добра мотивация и изпълнени изисквания можеш да кандидатстваш спокойно само в 1-2-3). За допълнителна сигурност за няколко от тях използвах посредническа фирма ( грешка номер 2 – посредническата фирма не направи нищо по-различно от това да сложи попълнените от мен документи в пликче и да ги прати по пощата). За останалите (включително и UEA) попълних и изпратих сама документите – две препоръки от преподаватели (възможно е едната да е от работодател, но ако е работа свързана със специалността ти), мотивационно писмо, академична справка – преведена от специализирана преводаческа агенция и нотариално заверена. За някой университети е възможно да се подаде формуляр за кандидатстване онлайн, но част от документите все пак трябва да се изпратят по старомодния начин – Български пощи, писмо с предимство, пристига за една седмица. Така през месец март реших, че е време да се явя на TOEFL internet based или ibT. След няколко (4-5) опресняващи урока в началото на април се явих и след около три седмици излязоха резултатите. Така през месец май няколко дни преди крайните срокове пратих документите. Кореспонденцията с университетите продължи през юни, юли, дори и август. След като за щастие получих conditional offers или unconditional offers от всеки един от университетите бе редно окончателно да избера и потвърдя. Тук отново да подчерая колко е лошо да кандидатстваш в много университети – винаги има колебание при избора. Колебанието си остана дори през първите три и нещо седмици от учебната година ( заради липса на информация, културен шок и въпроси от типа на „а можех да съм другаде”), но после всичко се оказа повече от страхотно и най-важното повече от това, което съм очаквала.  Затова просто разсъждавай на глас, послушай сърце, интуиция, възможности, бъди отворен за новото и света, защото както казват хората – когато си мислиш, че губиш , не знаеш какво печелиш.

Явява ли се на изпит по език?

Да, на TOEFL ibT.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?

Не се подценявайте, пробвайте се дори в университети, за които мислите, че са над нивото ви – ще останете изненадани колко умни и оправни са българите. Използвайте Интернет, но не му се предоверявайте. Най-важните решения са какво ви се учи като специалност, къде и естествено дали ви е по джоба (за жалост за българската реалност един от най-важните фактори). С изпълнени изисквания, силна мотивация, про-активност и оптимизъм никой университет не може да ви каже ‘не’ . А след като те приемат – възползвай се от всичко, което университета ти предлага – услуги и центрове за кариерно и личностно развитие, социални мероприятия, клубове и общества, екскурзии и специализирани семинари и т.н.

Сега накратко за университета…

Опиши групата си?

Групата ми е около 90 души (от кандидатствали над 7000 души за тази специалност), като 80% са с азиатски произход – китайци, японци, корейци и т.н., което отначало ме стресна доста, но в крайна сметка Източна Азия винаги са едни гърди напред и знаят кое е най-новото и най-доброто. Останалите от групата са американци, руснаци, англичани, индийци, нигерийци и няколко души от Източна Европа. Преобладават хора над 25 години, включително няколко 35+. Всички са много колоритни и отворени към контакти с други националности и доколкото имам наблюдения – определено готини. Целия процес на осъзнаване на културните различия е много забавен и интересен опит.

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук?

Да, определено. Навсякъде в света си я има поп-културата и нейните среди (което за България е поп-фолк културата), но международните студенти например са много по-космополитни и отворени за различни култури и преживявания, пътувания, амбициозни да постигнат нещо и отговорни към образованието си. Докато за жалост в България на този етап реалността бързо изпарява амбиции и аспирации, образованието стана толкова широко достъпно, че е трудно да се различат наистина хората за които е значимо от тези, за които то е помеждудругото и Диплома за Висше Образование става просто поредния документ без реално значение.

Как се справи с адаптацията си в … и преодоляването на културния шок?

Трудничко беше, защото пристигнах няколко дни по-рано в кампуса и той все още беше почти празен – затворени сгради, магазини и заведения, празни общежития, имаше само тук таме китайци , зайци (символа на университета са дивите зайци подскачащи навсякъде из кампуса..из сгради, полянки, пейки) и аз.  Първата седмица беше доста критична, но човек трябва да се откопчи от домашния уют, сигурност и приятели и да се впусне в приключението опознавайки новото. А то със сигурност е наистина интересно където и да си. Сграбчи факта че си напълно самостоятелен в чужда страна и тръгни на експедиция из града и се запознай с нови хора преди да те е обхванала носталгия.

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как?

Ами да, със сигурност. Първо и лекции, и семинари са в доста по-тесен кръг, което позволява контакт между преподавател и студент. Самите преподаватели проявяват интерес към дейността на всеки един студент и това как се справя със задачите си. Провеждат се специални workshops с цел да подобрят професионалното, академично и личностно развитие на всеки един от студентите.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?

Комбинацията, която аз издирвах, доколкото съм запозната я няма на родна земя.

А сега да си поговорим малко за финанси…

Ползваш ли стипендия за обучението си там? Не, за жалост. Първо, защото кандидатстването за стипендии започва и завършва много по-рано от кандидатстването за университета – сроковете са обикновено до декември предходната година. И второ, за стипендии с предимство са студенти от страни, които не са членки на ЕС, тъй като таксите за страните членки от ЕС са вече редуцирани до статута на местен студент.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? 3400 паунда, като се има предвид, че това беше един от университетите с ниските такси.

Общежитие или квартира? UEA има най-добрата база за настаняване за 2008ма – големи, модерно обзаведени и удобни общежития – 300 паунда на месец, което включва интернет, ток, вода, както и камериерки!!, които всеки ден изхвърлят боклука, веднъж седмично чистят кухни, бани, стаи, зареждат с консумативи, както и охрана на кампуса и сградите. Частни квартири има много, лесно се намират и са на по-ниски цени 230 – 260, но без включени сметки, така че относително се изравняват нещата.

Стандарт на живот?

Ами изключвайки наема и ако се ходи в по-големите и евтини вериги като Tesco, Waitrose, Sainsbury’s и най-вече Morrisons може да се живее нормално с 50 паунда на седмица или 200 паунда на месец. Учебниците са скъпи , но университета има отлична библиотека и преподавателите винаги изброяват по няколко алтернативни учебника. Транспорта е доста скъп, но ако се вземе карта за всички линии за една година излиза наистина изгодно.

Лесно ли е намирането на работа за студенти? Ами намира се почасова работа в кампуса, както и работа за ваканциите. Минималното заплащане е около 6 паунда на час и може да се работи максимум 20 часа, но ти трябва работно разрешително. Повече уточнения на този сайт:

http://www.ukba.homeoffice.gov.uk/workingintheuk/eea/bulgariaromania/liveworkuk/

Какво според теб ще ти даде престоя в UEA?

Ще ми даде повече професионални и личностни възможности (дано), невероятни преживявания и приключения, нови международни приятели, по-космополитен поглед върху нещата и това ще ме промени към по-добро надявам се.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там?

Не. Поне не веднага, тъй като не съм сигурна, че българските работодатели биха оценили по достойнство диплома от международен университет и практическите качества, които се придобиват в такъв. Може би след като подкрепя дипломата с няколко години опит. Или ако нещата в България тръгнат в правилната посока…

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрала същият университет?

Да! И без всички останали…  :)

Една интересна инициатива достигна до нас.

Ако кандидатствате заедно с приятели за бакалaвърска или магистърска програма в Дания за учебната 2010/2011 в един от офисите на ЕДЛАНТА имате възможност да спечелите безплатни самолетни билети… :)

Краен срок за подаване на документите: 10 март!!!

Успех!

***

Представи се? Името ми е Мадлена Апен, но основно пиша под псевдонима Енея Вородецки в ‘Кутията за всичко’ и ‘Феминисткия блог’.

Учиш в Университетът на Западна Англия (UWE, Бристол) от есента на 2009 година Харесва ли ти? Колегите са като навсякъде, а именно скатавки, но преподавателите са страхотни и има чудесна база.

Разкажи ми нещо повече за университета? Уча редовно за Бакалавър в двойна специалност – Медии, Културология и Журналистика. Преподава се основно чрез семниари и лекции. Последните са кратки, рядко по-дълги от час. Тогава се представя новата тема и се водят записки. Семинарите продължават по два, три, четири часа, в които се работи в малки групи (3-7 човека) и се дискутира темата. До колкото разбирам това е и принципа на поведение във всички британски университети.

А за града? Бристол е малък град, малко повече от 400 хиляди души, но е културен център- има много изложби и всякакви събития. В него се намира сградата на BBC за западната част от Англия, което е чудесно ако учиш каквото и да е свързано с медии. Самия град може да се каже, че е Нагоре и Надолу, защото е построен върху цяла серия хълмчета и е широк, нисък и зелен.

Сега ще те върна малко по-назад във времето…

През какви етапи премина кандидатстването ти? След две години учене Журналистика в СУ си дадох сметка, че специалността не е това, което исках, че нямах базата и че нямах възможност за практикуване.Прегледах списък с най-добрите университети в света в моята специалност и повечето бяха английски и американски. Проверих как се кандидатства в Англия и открих, че е през UCAS. Самото кандидатстване е изцяло онлайн и за него ми трябваха препоръчително писмо от мой преподавател/работодател на английски език и мотивационно писмо пак на английски, както и оценките от дипломата ми. В UCAS може да се изберат до пет университета, към които да се кандидатства. Заплаща се около 40 лева чрез дебитна карта.

Резултати дали си приет може да бъде около месец, два. Веднъж приет можеш да потвърдиш дали искаш да се запишеш или да откажеш на университета. Може да се изчака за отговор от всички унивеситети, в които си кандидатствал. Връзката с университетите е изцяло виртуална (поща), като времето за реакция на университетите на имейл е между два, три дни до десет дни през най-натоварения период. Веднъж приет, кандидатстваш за заем от държавата за образованието си, който започваш да изплащаш чак след като си завършиш, работиш и получаваш заплата над средната в държавата (от тази заплата взимат десет процента от това, което е над средното. Минималната работна заплата в Англия е 1200 паунда, от която 700 паунда са всичките ти месечни разноски, наем, храна и пр.. Не е задължително да бъдеш в Англия, за да изплащаш заема. Ако до 25 години не успееш да го изплатиш , той се опрощава.

Явява ли се на изпит по език? На мен не ми се наложи, но по принцип се изисква сертификат по език. TOEFL/IELTS са най-разпространените. Личната ми препоръка е IELTS, защото подготовката за него може да се извърши и самостоятелно. За TOEFL е по-добре да се ходи на курсове заради специфичната подготовка.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват? Четете на езика, за който ще кандидатствате, списания, вестници, книги, каквото ви попадне. Същото важи за филми/сериали. Помага доста. Но осново, практикувайте граматиката и не се шашкайте, ще ви оценяват хора.

Сега накратко за университета…

Опиши групата си? Има студенти от цял свят: Япония, Китай, Франция, Шотландия, Гърция, Русия, Испания, за моя изненада – има и доста от България. Чужденците лесно се разпознават – активни са, изглеждат най-запознати с материала, който учат, задават въпроси и са старателни. Местните са по… разсеяни и незаинтересовани.

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук? Отношенията са по-различни, по-културни са, по-възпитани, с по-голямо внимание към чуждото мнение и лично пространство.

Как се справи с адаптацията си в Англия и преодоляването на културния шок? Благодарение на литературата и филмите, културния шок е много слаб. Освновен проблем е липсата на познати лица, но и това се преодолява.

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как? Изискванията към студентите е да са активни, да четат, да работят и да се занимават. Преподавателите дават личните си имейли и поддържат активна двустранна връзка. Няма неудобни въпроси или неподходящ момент за тях.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?

Всички преподаватели продължават да се занимават с предмета си, пишат книги, интересуват се от всяка промяна, която е свързана по някакъв начин с предмета им на преподаване и съответно променят програмата, изменяйки и адаптирайки я. Достъпа до информация е много по-голям, също така редовно се канят лектори, които са специалисти в областта.

А сега да си поговорим малко за финанси…

Ползваш ли стипендия за обучението си там? В моя университет няма стипендии, но много други имат. Има за успех, за държава, за специалност, но това вече зависи конкретния университет.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? Образованието в Англия се води евтино (по техните стандарти) и е 3,225 паунда на година.

Общежитие или квартира? Студентските общежития са около 400/500 паунда на месец, в тях са включени всички разходи – парно, ток и пр. Може да се намерят и квартири за около 250/300 паунда на месец плюс разходите. Квартири има много и навсякъде из града. Самия университет е на края на града, така че трябва да се отделят около 250 паунда за карта за всички линии и това е плюса на квартика към университета, защото в нея е включена и такава карта.

Стандарт на живот? 200 паунда за храна, при условие, че купувате плодове, зеленчуци, всякакви видове месо, като цяло, полезно хранене. Но готвенето вкъщи е препоръчително. 400/500 за общежитие и още около 150 за харчове (книги, излизания и пр.). Все пак, 800 паунда на месец не са малко и това е един идеален случай. Спокойно може да се преживява и с по-малко. Ако сте си платитили общежитието предварително 300 паунда на месец са ви напълно достатъчни.

Лесно ли е намирането на работа за студенти?

По закон студентите могат да работят 20 часа на седмица и на пълен работен ден през ваканциите, минимално се заплаща 5 паунда на час. Трябва да се кандидатства за Жълт Сертификат и трябва да се приложи личната карта и банково извлечение, че имаш достатъчно пари да се издържаш. Оттам нататък вече зависи какъв опит имате, но това, че сте чужденец играе роля до някаква степен. Пост-кризисния период също си казва думата. Имайте наум, че може да прекарате три, четири месеца без работа. След 12 месеца работа (без прекъсване) вече можете да работите каквото желаете и колкото желаете, държавата няма ограничения за вас. Статуса ви също се променя и вече не сте само чужденец-ученик. Тъй като 2012 година ограниченията спрямо българите се изменят, така че проверете лично, не разчитайте на „казаха ми/чух че”.

Последно… И после ще си казваш „Ура, свърши” :)

Какво според теб ще ти даде престоя в UWE ? А какво ще ти вземе?

Ще ми даде опит и контакти. Нова среда, нови познанства, разбиране за други хора и тяхната култура. Ще ми вземе липсата на спокойствие и сигурност, все пак сте в друга държава, сам и това си оказва своето влияние.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там?

Не мога да преценя сега, твърде далеч в бъдещето е, но бих искала да се върна и да бъда университетски преподавател в България. Защото образованието може и трябва да се промени и аз преподчитам да бъда част от решението, а не от проблема. Както казах, далече е, за сега това е една мечта.

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрал(а) същият университет?

Бих кандидатствала в Оксфорд. Отказах се, защото смятах, че няма да се справя и нямa да издържа на напрежението, но установих, че съм се подценила. :)

Ако и ти искаш да споделиш опита си, може да пишеш на rethinkingedu [at] gmail [dot] com

Сърдечно благодаря на Енея за отделеното време и изчерпателните отговори

Обикновено изборите са два- iBTOEFL (internet based) или IELTS.  Съответно първият е американски, вторият- британски изпит.  В 99% от университетите приемат и двата като сертификат за владеене на английски език, въпросът е да изберете този, на който ще се справите по-добре. (Въпреки всичко ви съветвам първо да изберете къде ще кандидатствате, за да сте наясно с езиковите изисквания на университета.)

По принцип TOEFL е по-лесен.  От една страна, защото тества American English, от друга, защото не тества конкретни знания- конкретни теми, граматически правила и т.н. Ако имате самочувствието, че владеете добре английски език, ще ви е необходимо единствено запознаване с формата на изпита и сте готови да се явите. Докато за IELTS, доколкото съм запозната, трябва по-задълбочена подготовка.

Затова пък TOEFL е по-стресиращ изпит. И колкото и добре да говорите английски, има вероятност да се притесните от компютъра и  от хората около Вас, които в един момент говорят по едно и също време. Това е и причината често един и същи човек да се явява два пъти на изпита и резултата от втория път да е с ~10т. по-висок.

Лично аз в началото на тази година се явих на iBToefl и изкарах 106 точки. Резултат, който макар и не толкова висок, колкото ми се искаше, ми позволява да давам съвети относно успешното му полагане. (Скоро повече).

Ако обаче сега трябваше да кандидатствам може би щях да избера IELTS, защото в Европа все още има някои университети, които не признават TOEFL. (В някои университети в Дания, примерно).

Как стои въпросът с CAE? Сертификат, който в някаква степен се доближава по трудност до IELTS, но за разлика от него и TOEFL важи за цял живот, вместо само две години. Имайте впредвид обаче, че 1) не на всякъде го признават, 2) ако го признават обикновено изискването е да сте го взели с A, 3) и да е за цял живот, да го използвате след 5 години, през които не сте казали и думичка на английски, не би ви помогнало. Моето лично наблюдение е, че особено за по-престижните университети и специалности, не се приема. (Разликата с една дума- CAE е сертификат, TOEFL и IELTS са изпити).

Затова и изборът на изпити обикновено се свежда до iBToefl и IELTS. Който и да изберете, успех!

Започна кандидатстването за:

1) Стипендии „Буров”

2) Стипендия “Дамян Балабанов”

И двете стипендии са за студенти, които се обучават в икономически специалности, имат завършен най-малко 3 курс и успех най-малко много добър 5.

Срок за кандидатстване: 5 ноември.