Представи се? Казвам се Маринела Маринова, бакалавър от Икономически университет- Варна, специалност Международни икономически отношения.

Учиш в Institut Catholique des Hautes Etudes de Commerce (ICHEC Brussels Management School) от есента на миналата година. Разкажи ми нещо повече за университета?

Следвам в едногодишна магистърска програма на английски език – International Business and Management, която стартира през септември 2009. Университета не е много голям, но е с една от най-добрите репутации в Брюксел. Няма голям, да не кажа никакъв опит с чуждестранни студенти (освен Еразмус), така че ако в началото се чувствате леко „изгубени” между бюрокрацията, документите и средата в университета, няма място за паника….всичко е в реда на нещата :) Това е така, защото програмата за чуждестранни студенти датира от едва 2 години. Дотогава този университет е бил предимно за децата от богати семейства. Част от тази леко „снобарска” обстановка все още се усеща. Иначе има много студентски организации и ако сте хора с широк кръгозор лесно ще намерите средата си.

А за града? Брюксел….малки закътани улички, бира, пържени картофки и шоколад на всяка крачка, много слънчеви паркове, микс от френска романтика и фламанска прагматичност, разнообразие от националности, движение, но и едно постоянно усещане за вътрешно спокойствие.

През какви етапи премина кандидатстването ти?

Кандидатстването започна през април 2009 с подаване на молба за прием. За процеса на кандидатстване трябва да се въоръжите с много търпение и здрави нерви. Превод на дипломите (бакалавър и от гимназията) като за начало, но също така и кратко резюме и съдържание на всеки курс по време на бакалавърската програма; препоръки от преподаватели, оценка от изпит по английски, СV, мотивационно писмо, преведен акт за раждане, медицински преглед за здравословно състояние, някакъв трудов опит/проведен стаж….мисля, че това беше всичко. Отговор получих малко преди започването на учебната година. Екстремно се получи..:) По време на записването стана ясно, че трябва да попълня една папка с документи отново, този път на френски. Ако знаете френски имате големи преимущества, защото всички административни документи са написани на френски, а и рано или късно ще разберете, че в ежедневието се налага да говорите френски, защото не всички говорят английски.

Явява ли се на изпит по език?

Явявах се на изпит по английски език към British Council в София. Има изискване на университета да се представят резултати от ТOEFL, но истината е, че и IELTS – мин.6.5  приемат :)

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?

Препоръчвам IELTS, защото подготовката може да стане и без курсове, ако нивото на английския е достатъчно добро. За самоподготовката можете да си изтеглите пробни тестове от сайта на British Council. Самият изпит е доста по-приятен и далеч по-малко стресиращ от ТOEFL. Моят съвет е добре да си разпределите времето по време на изпита. А самия той не е толкова труден.

Опиши групата си?

В групата ми повечето са белгийци, но освен тях има момчета и момичета от Китай, Виетнам, Тайланд, Словакия, Азърбейджан, Гърция, Испания, Бразилия, Венецуела, Германия, Боливия, Холандия…и още много други. Възрастта варира от 22 до 27 години. Аз съм единствената българка. Белгийците, като останалите западноевропейци, отначало те приемат доста резервирано. Ще се заинтересуват откъде сте, но интересът им свършва дотам (освен ако не сте от някоя екзотична държава, където те са били скоро на почивка). Приемат чужденците трудно, не очаквайте познатото българско гостоприемство. Когато свикнат с вас и вие докажете, че имате не по-малко качества и възможности, тогава ви приемат и едва тогава можете да видите добрата им страна. Иначе са много възпитани, порядъчни и весели хора.

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук?

Не виждам голяма разлика между средата си тук и тази в България. Добри приятели можеш да срещнеш навсякъде по света.

Как се справи с адаптацията си в … и преодоляването на културния шок?

Като всяко начало и преместването в друга държава е предизвикателство за способностите ви да се климатизирате. Ще се климатизирате по-бързо като търсите активно контакти не само с други чужденци, но и с местните. Намирането на работа също е начин бързо да се климатизираш. Културен шок…не мисля, че може да има. Живеем в ерата на глобализацията, където всички култури са се смесили така, че в крайна сметка се получава една – глобална. Ако сте хора без предразсъдъци и отворени към новите неща ще гледате на различията с местната култура като на нещо интересно, от което можете само да се обогатите културно. Разбира се, че местните нрави ще са различни, това не би трябвало да е новина за вас и затова не би трябвало и да има културен шок. Приемате с усмивка и продължавате напред :)

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как?

Начинът на преподаване тук е различен. Лекциите не се четат и никой не пише като луд с часове. Всичко е качено в интернет и вие предварително трябва да сте го прочели, за да задавате въпроси. Наблягат изключително много на практиката. Това, което учите на теория веднага се прилага на практика при разискването и разрешаването на много казуси и реални проблеми. Това, което също ми прави приятно впечатление е, че държат на груповата работа, като при това винаги трябва да има чуждестранни студенти или Еразмус студенти във всяка една група. Учат те как да се справяш с културните различия и особености на различните нации…в крайна сметка един ден ще ни се наложи да работим с чужденци и опита, който ни дава този университет е уникален – как да постигнете консенсус и високи резултати, когато не познавате добре другия и когато освен това сте от различни култури, и начина ви на мислене е съвсем различен.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?

Освен с различния начин на преподаване, най-вече с ценния практически опит.

Ползваш ли стипендия за обучението си там?

За да кандидатствате в този университет не се предлагат стипендии, но той предлага финансова помощ на студентите си от порядъка на 100-150 евро на месец. Освен това може да кандидатствате за стипендия за чуждестраннен студент към френската общност, откъдето по принцип са много щедри :)

Какви са таксите, които заплащаш към университета?

Таксата за университета е 850 евро за цяла година – 2 семестъра редовно обучение магистър. Таксата е същата, като за белгийските студенти и аз лично я намирам за доста добра, като се има предвид, какво предлага университета.

Общежитие или квартира?

Един от недостатъците на този университет е, че не предлага общежития. Квартира в Брюксел трябва да започнете да търсите даже преди да сте получили известие, че са ви приели. Август и септември е доста оживено и има безброй обяви за квартири със или без съквартиранти. След тези месеци предлагането рязко спада и е много трудно да намерите нещо хубаво. Цените – около 250 евро за една стая с всички включени разходи е перфектния вариант, иначе цената може да стигне и до 350 евро.

Стандарт на живот?

На месец за храна – ако пазарувате от по-евтините вериги магазини и предпочитате да си готвите или да хапвате сандвичи – трябва да предвидите около 150 евро (това пак е много относително и зависи от режима ви на хранене и храните, които предпчитате). Транспортът в Брюксел за младежите под 25 години е много евтин (1/3 от цената за възрастен) и много добре организиран. Развлечения – в дискотеките тук е много скъпо и ако сте свикнали на пиянски запои в България….е, тук бързо ще отвикнете ако имате студенстки бюджет :)

Лесно ли е намирането на работа за студенти?

Работа за студенсти се намира долу-горе лесно…зависи как търсите. Има сайтове с предложения за работа за студенти в Брюксел – разбира се трябва да знаете френски или фламандски (ако знаете само английски ще ви бъде много трудно). Тук доста заведения търся предимно студенти за почасова работа. Плащането варира в зависимост от сектора, но средно между 8-10 евро на час (пак казвам зависи от сектора и спецификата на работата).

Какво според теб ще ти даде престоя ти там и какво ще ти вземе?

Престоят ми тук ще ми даде опит и необходимите качества, да се справям във високо конкурента среда, но и ще ме откъсне от приятелите и семейството ми в България.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там?

Това е въпросът, който вълнува всеки излязал да учи в чужбина. Моят отговор е, че обстоятелставата и времето ще покажат кой е правилния избор. Възможности има във всички посоки.

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрала същият университет?

Предполагам, че да.

1) Пълни стипендии за магистратури в Холандия

! Първо трябва да сте приет в холандски университет, след което бихте имали възможността (не е задължително, по преценка на университета) да получите препоръчително писмо, за да кандидатствате за стипендията. Т.е. трябва да изпратите документите си до 1 декември- early bird deadline. Успех!

2) Стипендии на Германската служба за академичен обмен

Стипендиите са различни (за изготвяне  на по дипломна работа по специалност немска филология, едномесечни курсове по немски език за студенти, за магистърска степен и др.) Крайният срок за кандидатстване е 13 ноември 2009.

Стажове:

1) Стаж в Европейския център за развитие на професионалното обучение

2) Стаж в Агенцията на ЕС за основните права

Краен срок за кандидатстване: 30 ноември

***

Представи се? Владислав Лазаров, 24г., повече тук.

Учиш в Техническия университет в Мюнхен от 5 години. Харесва ли ти?

Определено. Дори повече от това, иска ми се ученето да продълждава още дълго.

Разкажи ми нещо повече за университета?

Когато дойдох преди 5 години не мога да кажа, че знаех много за него. Записах се бакалавър, защото беше само 3 години и си казах, че ако не ми хареса ще мога да погледна настрани след това и да се преместя някъде другаде. Университета обаче е нещо много специално според мен – ръководен е мъдро и затова е стигнал дотук. Има един специфичен дух, който е олицетворен и в мотото му – The Entrepreneurial University. Кара те да не мислиш само за книгите, а да искаш нещо повече. Не един и двама след като завършат създават собствени фирми, не малко от тях наистина успешни. И определено частица за успеха се дължи на изключителната мотивация, която можеш да получиш тук ако я потърсиш.

А за града?

Мюнхен е космополитен град, затова го обичам. Има всичко, което можеш да искаш от един голям град, а транспортната му мрежа ти дава шанс да не го усещаш толкова голям колкото в действителност е. Многообразието винаги ме е карало да се чувствам свободен.

През какви етапи премина кандидатстването ти?

Всъщност кандидатстването не е толкова тежко, колкото си мислят. Когато кандидатствах все още не бяхме в ЕС и основните пречки бяха визови ограничения, доказателство на финансови средства и пр. Вече тези проблеми отпаднаха. Сега е достатъчно да имаш добри оценки в училище (нещо, което повечето хора в България имат, за съжаление. Казвам за съжаление, защото когато всички имат отличен в дипломата е трудно да изпъкнеш. Стигна се до там професорът ми, който е и декан на факултета ми да ме попита: “А защо всички в България завършват гимназия с 6.00?”), и ясна мотивация защо искаш да учиш тук и как.

Кандидатстването вече става почти изцяло онлайн – само преводът и легализацията на дипломата минават през пощата. Възможно е да те привикат на разговор с професор преди да те приемат. При мен до там не се стигна, още при документите ми казаха, че съм приет. Това, което е нужно е или немска диплома придобита в България (Sprachdiplom) или доказателство,че владееш немски на определено ниво (напр. чрез TestDaF, ZOP или DSH). При кандидатстването ползвах единствено посредническа услуга за легализация и превод на дипломата. Няма как човек да се размине с това. Помня, че не бях пратил мотивационно писмо, което всъщност е най-важната част от процеса по кандидатстване (в него пък най-важното е да си го писал сам и да си искрен, не е нужно да е оригинално или впечатляващо, макар да не вреди). Върнаха ми документите 3 дни преди крайния срок и беше настанала голяма паника, защото трябваше да напиша писмото и да го пратя отново още същия ден, за да стигне навреме. Но се получи по-добре – написах искрено мотивационно писмо и това помогна много.

Явява ли се на изпит по език?

Да, на TestDaF.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?

Изпитът не е труден, учих сам за него и го взех с максимума. Човек трябва да подходи просто спокойно към него и е достатъчно да се подготви по един от учебниците с примерни тестове. Самия изпит е много подобен на примерните.

Сега накратко за университета… Опиши групата си?

Група е много трудно да се каже. Тук след първите 2-3 семестъра изборът е огромен. Няма точно начертана програма, а ти се дава възможността сам да избираш кога, какво и защо да правиш, естествено има рамки. В упражнения се ходи когато на теб ти е удобно и приятно – едни предпочитат веднага след лекцията, други в друг ден. В общи линии има предложени варианти и ти си разбираш. Това от една страна прави трудно запознаването с всички, но от друга страна ти помага да намериш много и различни колеги за приятели. TUM (Technische Universität München) се слави с големия си процент чужденци – китайци и българи водят в класацията, но има всякакви националности – испанци, шведи, румънци, украинци, индийци…

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук?

Много по-разнообразно е. Културата на хората е различно. Имам чувството, че като цяло немската отговорност малко сковава нещата тук, не е като в България където студентските години са един безкраен купон. Тук се учиш и на малко отговорност наред със забавленията.

Как се справи с адаптацията си в Германия и преодоляването на културния шок?

Не мога да кажа, че имаше културен шок като дойдох тук. Поне не и такъв какъвто имаше например когато реших да ходя за един семестър в чужбина и се озовах в Индия. Проблемът с приспособяването в Германия беше най-вече в главата ми – трудно се отделих от масата приятели от училище. По принцип крачката от това да си всеки ден с едни и същи хора в училище и после да се озовеш сам е доста трудна. Това, което човек трябва да направи е да се отвори към света и бързо да опознава новите хора около себе си, а не да се затваря в живота до момента. 

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как?

Да, доста по-различен. По време на бакалавъра тук нещата са доста практически настроени, не ти се набиват безполезни знания в главата, а наистина се убеждаваш, че ти помагат. Учат те да работиш в екип, опитват се да те накарат да се научиш да се изразяваш в специалността си, да комуникираш с бъдещите си колеги, учат те на отговорност, сблъскват те с реални проблеми и те мотивират много повече и по много разнообразни начини. Професорите са доста по-млади като цяло от тези в България и съответно са доста по-отворени към промени и иновации. Апропо, иновация е доста водеща дума в ежедневието ми тук. И то академична иновация.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?

Най-вече с практическата насоченост, с базата, с широкия мироглед на преподавателите, но и с възможностите – не само да научиш наистина най-новото и най-актуалното, включително чрез актуални научни открития, които веднага са влезли в лекцията, но и с това да можеш да изразиш себе си – в практики, чрез работа в големи фирми, с много интензивно съдействие и обучение. Различна е и с това, че много от упражненията (туториали) се водят от твои връстници, които са учили същото преди 1-2-3 години, способни са знаят какво е било трудно за тях, затова и могат да ти обяснят нещата на твой език.

Ползваш ли стипендия за обучението си там?

Не. В началото ми помагаха родителите, след 2-ата година си намерих работа по специалността сравнително лесно и то в голяма фирма като Siemens, минах през BMW, а сега работя в университета – уча по-малките от мен в туториалите (вж. по-горе) и се занимавам с научна дейност в катедрата. Стипендии има и са най-разнообразни. Като се започне от DAAD, мине се през частни фирми и се стигне до кредити за обучение, които се получават сравнително лесно.

Какви са таксите, които заплащаш към университета?

542 евро на семестър.

Общежитие или квартира?

В Мюнхен е трудно да си намериш общежитие в самото начало. Ако имаш късмет можеш да вземеш стаята на някой, който е получил общежитие, но е решил да остане в квартирата си и си дава стаята, която е получил. Жилищата са едно от най-скъпите неща в Мюнхен. Особено ако искаш да живееш близо до университета сумите спокойно могат да стигнат до 500-600 евро месечно за единична стая. В общежитията цените са по-ниски между 200 и 300 евро. Разбира се, могат и се намират и стаи за подобни цени, но обикновено са по-далеч и по-неудобно мястото, по-малка стаята и т.н. Но не трябва да се отчайваш жилище се намира за всеки джоб, а понякога опира и до късмет и упоритост при търсенето.

Стандарт на живот?

Мюнхен е скъп град. Преди малко говорих за жилищата, транспорта също е сравнително скъп. За разлика от други немски градове, където плащаш твърда сума и пътуваш целия семестър в доста голям район, в Мюнхен все още това го няма, очаква се скоро да се случи, но има още вода да изтече до тогава. Ако учиш в кампуса в Гархинг (градче на 20-ина км от центъра на Мюнхен), а живееш близо до центъра или в другия край на града спокойно може да очакваш около 60-70 евро за карта. Храната не е скъпа, като някои стоки дори са по-евтини от България. Здравната осигуровка ти е около 60 евро на месец. Нощния живот и забавленията са сравнително скъпи – посещение на кино може да ти излезе 10-ина евро за билет и половината от това за пуканки, бирата в кръчмите започва от 2.40 евро на половин литър и стига до 5-6 по нощни клубове и дискотеки с по-висок статут.

Лесно ли е намирането на работа за студенти?

Да. Немците са научили, че студентите макар да имат право да работят официално до 20 часа седмично вършат също толкова работа колкото и постоянно назначените хора. И постоянно търсят студенти, защото излиза по-евтино и защото е ситуация win-win и за двете страни, а и студентите внасят свежест, нови идеи и иновации в старите тертипи.

Какво според теб ти даде престоя в Мюнхен? А какво ти взе?

Даде ми невероятни възможности, от които съм горд, че се възползвах. Даде ми възможността да науча нещо със страст, научи ме да бъда по-отворен към новостите, хората и света. Даде ми едни невероятни 6 месеца в Индия като гостуващ студент, финансирани изцяло от университета ми. Даде ми свобода и самочувствие. Взе ми част от приятелите ми от България и доста нерви и време, но си заслужаваше.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там?

Когато дойдох тук бях убеден, че ще се върна. Сега не съм. За съжаление не виждам развитието в България, тъпчем на едно място… Иска ми се да имам отново силата и смелостта да се впусна в това. Имам още малко време и ще реша.

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрал(а) същият университет?

Да! Да! Да!

Ако и ти искаш да споделиш опита си, може да пишеш на rethinkingedu [at] gmail [dot] com

А на Владислав, още веднъж сърдечно благодаря :)

Приятен уикенд!

***

Представи се? Казвам се Марияна Стоянова, 23 г. Това лято завърших Международни икономически отношения в Икономически университет-Варна.

Учиш в Utrecht University… Харесва ли ти? В общи линии да :)

Разкажи ми нещо повече за университета? Специалността ми e International Economics& Business, като специализацията ми ще бъде International Financial Relations. По отношение начина на преподаване – тук се залага в много голяма степен на групови проекти, всяка седмица case studies и отделно домашни. Натоварването е огромно, ако искаш да се справяш с всички задължения. Разчита се в много висока степен на дискусията между преподаватели и студенти, като те насърчават да изказваш мнение по всеки въпрос, който те вълнува – тук понятие като грешен отговор не съществува, просто човек трябва да знае как да се обоснове мнението си.

А за града? Утрехт е четвъртият по големина град в Холандия. Много приятно градче с много студенти и много канали и още повеееееече колелета :) Има много добри транспортни връзки с останалата част от Холандия и близките държави. Холандците са много мили и услужливи хора и освен това всички говорят английски език :)

През какви етапи премина кандидатстването ти? Процесът по кандидатстването ми започна миналия ноември (2008г.). Тогава започнах курсове за подготовка по TOEFL, които продължиха 3 месеца. След като приключих с изпита, преминах към подаването на документи -  не съм се ползвала от услугите на посредническа фирма, мисля че не е необходима :) Стандартните документи, които изискват са : две препоръки, мотивационно писмо, диплома за завършено средно и висше образование , CV, сертификат по английски език. Кореспонденцията по кандидатстването се извършваше по електронен път така, че получих отговорите за прием веднага след като документите бяха разгледани (около 1месец).

Явява ли се на изпит по език? Да, TOEFL.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват? Обмислете добре решенията си по отношение на държава, град, специалност. Търсете контакти със студенти в съответните университети, които могат да ви дадат ценна информация за реалността. Преценете добре времето, необходимо да се подготвите, за да може целия процес по кандидастването и изпита да мине по-спокойно за вас.

Опиши групата си? Групата ми се състои от около 25 човека – има представители от Гърция, Турция, Германия, Румъния и естествено Холандия (специалността ми е общо 90 човека като повече от половината са холандци). Повечето от колегите ми са на възраст 23-27г., като много от тях са работили извествено време след завършването на бакалавърската си степен и едва тогава са записали магистър (което всъщност вече смятам за по-удачен вариант, защото така човек разбира много по-лесно коя е най-подходящата специалност и област на развитие за него).

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук? Няма съществена разлика между типа хора, с които общувам тук и тези, с които общувам в България – и на двете места хората балансират личностното си развитие ( учение, работа) със забавленията. По отношение на университета, обаче – разликата е огромна – тук човек наистина чувства, че е дошъл да учи, докато в България, университета (за съжаление) се счита за „нещо така между другото”.

Как се справи с адаптацията си в Холандия и преодоляването на културния шок? Повече спокойствие, повече позитивизъм, повече контакти, повече комуникация и повече усмивки :)

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как? Академичният процес навсякъде в чужбина значително се различава от този в България. Тук учебния процес е разделен на 4 периода по 2 месеца (което означава, че на всеки два месеца има по 2 изпита). Лекциите и всички материали, необходими за подготовка по даден предмет са качени предварително в интернет. Ходенето на лекции без да си прочел материала предварително е безполезно, тъй като преподавателите изнасят лекциите си като на информирани слушатели. Има изключително много домашни всяка седмица (задачи, case study, групов проект), но въпреки това време за парти пак се намира :)

Трябва да отбележа, обаче, че се изискват много солидни предварителни знания по дадени предмети (от бакалавърската степен), така че е изключително трудно за хора като мен, които не само трябват да научат материала, но и да наваксат с основата по предмети, които изобщо не са учили.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя? Не бих могла да направя точно сравнение, но тук нещата не са концентрирани само върху теоретичната част, но също така и върху практиката – идеята е да разбереш нещата практически и логически, за да можеш да ги приложиш след това.

Сега да си поговорим малко за финанси…Ползваш ли стипендия за обучението си там? Да, стипендията ми се води Utrecht Excellence Scholarship и за нея не се кандидатства – университета те номинира за нея на база успех, мотивационно писмо, финансов план, препоръки. :)  Подробности за тази стипендия може да се открият на тук. Има възможности и за други стипендии, но за тях процеса по кандидатстването приключва много по-рано (например моят краен срок беше първи март, докато при кандидастващите за стипендия беше първи декември на предходната година.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? Таксата е 1620 евро.

Общежитие или квартира? Квартира-общежитие :) По принцип живея на квартира, но тъй като тя се намира в самия кампус на университета би могло да се определи като общежитие по отношение на студентския дух наоколо. (тук обаче преобладават единичните апартаменти – мезонети). Цената е доста висока – 550 евро, отдава се чрез посредническа агенция (която си партнира с университета),  но и качеството е много високо (има си всичко необходимо). Като цяло квартирите в Утрехт са около 500 евро, като е изключително трудно да си намериш подходящо местенце, много хора например живеят в близки градове и пътуват всеки ден. При мен, процесът с намирането на квартира мина леко, поради факта, че я резервирах 4 месеца предварително (т.е. още през май).

Стандарт на живот? Като изключим наема са необходими около 400 евро на месец :)

Лесно ли е намирането на работа за студенти? Намиране на работа за студенти – да. Но… намиране на работа за студенти – българи – НЕ :( Тук все още има ограничения за българи и румънци, така че ако искаш да работиш тук трябва първо да си намериш работа, после да убедиш работодателя да подаде документите ти за разрешително (това се прави от тях) и едва след това да започнеш работа. С две думи, трудно е, но не и невъзможно.

Какво според теб ще ти даде престоя в Холандия? А какво ще ти вземе? Ще ми даде практически насочено образование, нови приятели, нови преживявания. (надявам се). А какво ще ми вземе ли – една година далеч от приятелите и семейството.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там? Да, искам да се върна в България веднага след като завърша. Да учиш в чужбина е добре, но да живееш си е най-добре у нас – там са приятелите, семейството и всичко онова, което е било край теб докато си израствал и ще бъде край теб, когато остарееш. :)

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрала същият университет? Ако предварително съм уведомена какво точно се очаква от мен (като ниво на знания) – не. В моята ситуация, натоварването е двойно. По-скоро бих опитала на друго място, което ще отговаря по-добре на основата дадена ми от ИУ-Варна :)

Още веднъж благодаря на Марияна за отделеното време и изчерпателните отговори… Както и за най-многото усмивки досега :)

Представи се? Казвам се Полина Илиева. 22 години. Бакалавър по Туризъм от ИУ-Варна.

Учиш в Aalborg Univeristy, Aalborg... Харесва ли ти? Определено ми харесва :)

Разкажи ми нещо повече за университета? Уча магистратура по Туризъм (отдадена на науката :) ). Университета като цяло държи висок стандарт на обучение. Основен приоритет са казусите в час и семестриалния проект. Всяка специалност има такъв и за целта последния месец и половина от семестъра се отделя само на него и срещи със супервайзър. Моята програма е по-олекотена, но другите специалности имат още 1-2 допълнителни проекта през семестъра. Присъствието на лекции не е задължително, но за да присъстваш трябва предварително да си запознат с презентацията, казуса за деня и допълнителната литература, която се качва на страницата на специалността. Ако не си – няма смисъл да ходиш, няма да разбереш основна част от нещата ;)

А за града? Града е доста симпатичен – не е особено оживен (въпреки населението си от 120 000), но за сметка на това е пълен със студенти. Има доста интересни места, имайки предвид факта, че е едно от старите викингски селища.

През какви етапи премина кандидатстването ти? Процеса на кандидатстване варира в зависимост от това дали си държал изпит по езика (за моя университет IELTS единствено) през последните 2 години. Аз не бях държала и съответно се явявах март месец. Изпратих пакета с документи през април. Той включваше диплома за средно образование, академична справка (поради липсата на диплома), препоръки (като аз имах една от преподавател и една от работодател) и… резултатите от изпита по английски :) . Отговор получих през юни като учебната година започва на 1 Септември.

Явява ли се на изпит по език? Да, на IELTS. Нужен е резултат над 6,5 от 9.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват? Подберете внимателно какво желаете да учите и след това държавата, в която искате да го направите.

Сега накратко за университета…Опиши групата си? Интересното в този университет е, че явно приема на магистри не е толкова голям и всички сме в една група – около 25-30 човека. Преобладават датчаните като по-голямата част са момичета. Имам колеги от България (двама), Германия, Чехия, Полша, Латвия , Китай, Виетнам, Гана и Камерун. Повечето са на възраст около 24-25г., но имаме и датчанка на 50+  :)

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук? Средата ми в университета тук може да се нарече академична, докато в България университета е по-скоро място за социализация (доста често).

Как се справи с адаптацията си в Aalborg University и преодоляването на културния шок? Ако се гледа по-ведро на ситуацията, пропусне се момента с носталгията, спре да се прави сравнение с България и се живее по правилата тук, културният шок се преодолява много лесно. По-трудно е да свикнеш с мисълта, че хората тук са много спокойни, не бързат особено и гледат всичко да ти обяснят в детайли. А относно хората като цяло – дружелюбни, приятелски настроени, не мислят как да те прецакат, но комуникират по по-директен начин и малко по-студено. Доколкото разбрах предпочитат да прекарват повече време с приятелите си от детството, а не да се (както ни го описаха) “хабят” за хора, които са дошли за една-две години в Дания и нямат намерение да останат да живеят тук.

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как? Доста по-различен. Няма да влизам в подробности относно презентациите, казусите, дискусиите в час, липсата на “четене” на лекции, но искам да споделя нещо, което забелязахме с момичето от Чехия. Когато пишеш дипломна работа или проект в България те учат да събереш всички възможни данни, които можеш да намериш по темата и от там нататък да се лишаваш от излишните статии. Тук е точно обратното – в проекта си трябва да покажеш знанията, които си имал по темата преди да започнеш изследването и по този начин наблюдават прогреса ти по време на изследването. На това особено много се държи в Aalborg University, защото на това се крепи цялата им политика – проекти и осъвършенстването чрез тях.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя? Като цяло не съм сигурна дали е по-добра от тази в България. Просто е различна – тук се набляга повече на глобалните проблеми в туризма като организация в самата дестинация, политика и маркетинг. В България магистратурата е специализирана само в една посока – или маркетинг, или мениджмънт и т.н. За мен лично тази програма ми помага в опознаването на различни системи, хора, начин на мислене, живот. Предлага стаж, който изключително много се различава от този в България – университета тук контролира работодателя. Също така постоянно има гостуващи лектори от различни университети и посещения на фирми от бранша (разходите се заплащат от университета).

А сега да си поговорим малко за финанси…Ползваш ли стипендия за обучението си там? Не ползвам стипендия. За студенти от ЕС такава не се полага.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? Университетите в Дания и Швеция не изискват такси от студенти от ЕС.

Общежитие или квартира? Квартира, но осигурена от офиса по настаняване към университета.  В кампуса има общежитие, но то е с ограничен брой стаи, като датските студенти са с предимство при кандидатстване. Като цяло проблема с квартирата, която те осигуряват е, че трябва да се заплати най-малко 6 месеца от престоя, т.е. ако си Еразмус за 4-5 месеца, трябва да заплатиш квартирата за 6. Причината е, че тези къщи и апартаменти, които отдават под наем не са собственост на университета, а се наемат от частни лица. Наемът варира от 250-350 евро на месец, като квартирите над 290 евро са обзаведени. Необзаведена квартира означава, че има кухня, но няма обзавеждане в стаята.

Стандарт на живот? Според мен най-големият разход тук е транспорта. Храната не е много по-висока от България – ако пазариш в по-евтините вериги. В Дания това са Netto, Bilka, Fortex и немската – Lidl. Понякога цените по време на промоция (например месо) са по-ниски и от България. Изключвайки наема са нужни около 250-300 евро на месец.

Лесно ли е намирането на работа за студенти? Не особено – все още се водят в “криза” и не е много лесно. Трябва да търсиш постоянно, но не е невъзможно. Заплащането обаче си струва – около 100 крони на час (7,5 крони = 1 евро).

Какво според теб ще ти даде престоя в Дания ? А какво ще ти вземе? Ще ми даде образование (нали за това сме дошли), опит, познания за датските нрави (надявам се и език), нови приятели, нови изживявания. Ще ми вземе голяма част от личния живот, но се надявам, че усилията си струват ;)

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там? Поне година след завършването на магистратура – не смятам. За след това – времето ще покаже. И България има нужда от хора, учили в чужбина..

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрал(а) същият университет? Най-вероятно да :) Нямам особен избор за тази специалност в Дания.

Ако и ти учиш извън България и искаш да споделиш впечатленията си на страниците на Re:Thinking Education, можеш да ми пишеш на rethinkingedu [at] gmail [dot] com.

А сега Иван и Лунд, Швеция. (бел.ред. Иван е активен блогър от няколко години, главния виновник за дизайна на този сайт и отделно от това прави страхотни снимки.)

***

Представи се? Иван. 23. Преди няколко месеца завърших Икономическия университет във Варна, специалност Международни икономически отношения.

Учиш в Университета в Лунд, Швеция от няколко месеца. Харесва ли ти? А… днес видях, че е на 67 място в международната класация на Times за 2009 г. (http://www.timeshighereducation.co.uk/Rankings2009-Top200.html) И има защо. Сериозна институция, чиято основна цел е да образова.

Разкажи ми нещо повече за университета? Университетът е точно това, което бих искал да бъде всеки университет – приятно място, на което да се запознаеш с интересни хора. Под “приятно място” да се разбира богата библиотека, електронна база данни с достъп до стотици печатни и електронни издания, криптирана безжична връзка до интернет във всяка университетска сграда (почти из целия град), зали, в които спокойно се провеждат презентации пред стотина човека… Ето такива неща.

Иначе моята магистърска програма е по Международен маркетинг и бранд мениджмънт. За метода на преподаване… Годината е разделена на два семестъра, всеки съставен от по две части с два или три модула. Електронно разписание, което лесно си мяташ на телефона и на което са изредени материалите, по които трябва да се подготвиш за всяка лекция. Тя пък започва с презентация и продължава с примери и дискусии. Почти няма редовни обаче – преобладават срещите с гостуващи лектори от други университети или директно от бизнес-средите – безспорно полезно и интересно. Групови задължения, курсови проекти… Другото е ясно. Като цяло това е май най-значимото.

А за града? Ам… градът си е типичен студентски град, вероятно. Досега не бях пребивавал в такъв. Всичко е чисто, зелено, сградите са стари и отлично поддържани, паркове и пейки има навсякъде. Май заедно със студентите, които са около 40000, населението наброява около 70000 души. Почти идеалното място за живеене, поне за мен. Не е шумно, няма много коли, но пък колелата са навсякъде. А есента каква е…! Дано поне сняг има достатъчно :-D

Сега ще те върна малко по-назад във времето… През какви етапи премина кандидатстването ти? Подготовката започна отрано, още миналата година по това време. Проучихме всички възможности, минахме през класации на европейските университети… В случая с Швеция кандидатстването е доста просто – studera.nu е порталът, на който може да бъде намерена всичката необходима информация. Там се избират специалностите и университетите, подреждат се по приоритет. Хитро. Документите, като цяло, включваха диплома за завършено висше образование (аз нямах все още, но приемат и академична справка), мотивационно писмо (не съм много сигурен), автобиография, две препоръки (във всички случаи са полезни) и, разбира се, сертификат за владеене на език. Опаковано и изпратено по Български пощи – стига за седмица.

Явява ли се на изпит по език? Да. FCE-то, което размотавам от доста години вкъщи, не ми вършеше работа, затова се явих на IELTS. Така ме посъветваха, а и като идея е доста по-близко до кеймбриджските изпити, което ме устройваше. Пък и в Европа го признават навсякъде.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват? Поразпитайте и вижте какво изискват от вас. След това изберете. Оптимално решение едва ли ще се намери.

Опиши групата си? Мултинационална и доста голяма – 94 човека. Твърдят, че сме от 20 различни страни – България (3!), Германия, Китай, Турция, Малдивите, Дания, САЩ, Мексико, Виетнам, Ливан, Канада, Франция, Италия, Австралия… Швеция. Повечето са на възраст малко над 24, средната сигурно и тя е там някъде – 25, 26. Дам, интересни хора, от всеки можеш да научиш много. С богата обща култура. Купонджии. :-D

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук? Вероятно има. Тук всеки знае за какво е дошъл. В същото време взаимоотношенията и сътрудничеството се ценят, нещо, което преди ми липсваше. Понякога. Това се отнася за магистрите, обаче. Студентите по Еразмус се навъртат по домашните партита и нациите (тукашните центрове за нощни забавления). А бакалаврите бая четат. Когато с китайчето от моя коридор не говорим за политика и комунистическо надмощие, не излиза от стаята си, освен за обяд. А шведите… шведите просто пият и живеят като за последно. Като почне да се стъмва в 15:00, сигурно ще ги разбера.

Как се справи с адаптацията си в Швеция и преодоляването на културния шок? В началото ми беше доста трудно. Въпреки че през последните години водех почти самостоятелен живот, сега семейството ми вече не е на два часа път с кола. Сядах пред компютъра и видео-камерата заработваше. Болките в крайниците от дългите разходки също не помагаха много, освен ако не държах да заспя на фотьойла. Но след няколко дни вече познавах доста от колегите си, с няколко бяхме пробвали да си готвим, с други бяхме изпили по три-четири бири… След втората седмица, след като почна и училище, всичко вече беше в реда на нещата – имах всичко, от което имах нужда. Просто свикнах. Отне ми няколко дни и доста разговори с приятели, но се справих.

Съветът ми – не оставайте сами. Обградете се с хора. И пътувайте. В началото това е най-доброто лекарство.

Академичният процес по-различен ли е от този в България? Как? Все още ми е трудно да преценя. Четенето със сигурност е доста повече. Изпитите са на често и са амбициращо сложни. Но пък си струва. Хубавото е, че университетът ти предоставя реална възможност да влезеш в бизнес-света, без да напускаш залата. В т.нар. venture labs можеш да създадеш собствена фирма, което смятам да пробвам след няколко месеца. А, да, не спират да ни повтарят колко лошо нещо е плагиатстването. И за да не са само празни приказки, имат и активна система, която сравнява изпратените разработки с огромна база данни… Лоша работа.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?

Знам само, че за нея са кандидатствали 2000 чуждестранни студента, от които са приели 50. Сравнително нова е за тукашния университет – 5 години, но не спира да се развива. Надявам се, че догодина ще прокарат един модул и за е-маркетинг. Както казах, по коридорите често се разминавам с гостуващи лектори. Преди няколко дни развивахме позиционираща стратегия за продуктовата линия Biolage на L’Oreal пред маркетинговия им мениджър. Доста интересно беше. Това дали ще се случи в България? Надявам се.

А сега да си поговорим малко за финанси…Ползваш ли стипендия за обучението си там? Не. Щеше ми се. http://www.studyinsweden.se/Scholarships/ е добра отправна точка. Нещо България липсва обаче.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? Обучението е безплатно и ще бъде така до 2011, май. След това се предвижда въвеждане на такси, но май само за студенти от държави, които не са членки на ЕИЗ и ЕС.

Общежитие или квартира? Общежитие. Безспорно най-добрият вариант. Аз бях късметлия, че си намерих стая толкова лесно, при това в един от най-тачените комплекси. В Лунд търсенето на покрив е най-тежката съпровождаща кандидатстването процедура. Спомням си колко дълго чаках с един приятел на опашка за общежития, какво обикаляне беше… Доста хора вероятно са си тръгнали, защото не са могли да намерят къде да спят. Съответно, положението се експлоатира от наемодателите, а и от самата организация, която предоставя общежитията – голямо търсене, относително слабо предлагане, високи цени, повлошено качество. Като по учебник.

Стандарт на живот? Висок. Но и силно зависи от навиците. Без цигари и алкохол разходите за храна надвишават тези в България с малко, не пренебрежимо малко, но все пак и не твърде много. Наем – около €300. Храна и консумативи – около €250. Колелото и учебниците идват в повече, но и там има заобиколни пътечки. Книги и тука се копират.

Лесно ли е намирането на работа за студенти? Не ми остава време да търся. Но възможности със сигурност има, стига учебната програма да го позволява. Особено за почасова.

Последно… Какво според теб ще ти даде престоя в Швеция? А какво ще ти вземе? Ще ми даде много – промяна, нови контакти, международна среда, богат достъп до ресурси и висок трамплин. Ще ми вземе от времето със семейството и приятелите. Но семейството и истинските приятели са за цял живот, а той може и да зависи от една година на майната си.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там? Да, но не сега. С една диплома едва ли ще направя много, за да променя нещо в България. А какъв е смисълът тогава?

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрал същият университет? Бих го избрал няколко години по-рано – по Еразмус, както са направили доста от моите колеги. Страхотно място е!

Още веднъж благодаря на Иван за отделеното време и полезната информация. Ако имате допълнителни въпроси или желаете да се свържите с него: ivan [at]  raltchev [dot] info

Не знам доколко въпросите, които съм подбрала изчерпват тези, които един кандидат-студент ,  все още не съвсем ориентиран къде?/ какво?/ как?, може да има, но се опитах да задам поне най-важните. Или тези, които аз миналата година задавах най-често. Ще се радвам ако допълвате списъка.

А сега ДиА и Aarhus University, Дания.

***

Представи се? Диляна Тодорова, 23г., тази пролет завърших МИО в ИУ-Варна. (бел.ред. повече за ДиА може да прочетете в личния и блог.)

От тази есен си студент в Institute of Business and Technology, Aarhus University, Herning, Denmark… Харесва ли ти? Засега съм много доволна :)

Разкажи ми нещо повече за университета? Специалността ми е Innovation Management, степен магистър или както се води в Дания – Cand.Oecon. Има няколко основни неща, които отличават този институт от повечето университети.

Първо, програмата е двугодишна, но лекции има само два пъти седмично. Групите (поне в магистърските програми) са малки, което позволява участие в часовете, комуникация, дискусии, много по-близък контакт с преподавателите, които пък са много отворени към всякакви въпроси и идеи.  Друга голяма разлика е т.нар. mentor solution, който се предлага. Университетът предоставя възможност на студента да кара стаж в някоя датска компания в продължение на 2 години (по време на цялото обучение). Студентът сам търси ментор компанията си, но получава голяма подкрепа при кандидатстването от преподавателите.

А за града? Хернинг е малък град, така че на много хора ще се стори скучен, но аз лично все още го намирам интересен.. ;)

Сега ще те върна малко по-назад във времето… През какви етапи премина кандидатстването ти? Реших да кандидатствам някъде през февруари и до април си бях подала всички документи за този и за още един университет в Дания. Документите, които се изискваха, бяха сертификат по английски, две препоръчителни писма, диплома за завършено висше и средно образование. В моя случай все още не бях завършила бакалавърската си степен, което не е проблем. Просто те приемат с условието, че трябва да им изпратиш копие на дипломата си (или копие на академична справка), когато официално завършиш. Всички тези копия на документи трябваше да са нотариално заверени и преведени от оторизирана преводаческа агенция. 

Явява ли се на изпит по език? Да , но две години преди да кандидатствам. Certificate of Advanced English, Cambridge

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?  Чух, че TOEFL е по-лесен ;).

А сега накратко за университета…Опиши групата си? В групата сме около 30 студента от Германия, Китай, Гана, Украйна, Румъния, Литва, Полша, САЩ, България ;). Общо взето малко са хората като мен, които са следвали схемата – Средно образование-Бакалавър-Магистър. Повечето са започнали по-късно висшето си образование, други едва сега са решили, че искат магистър, на трети това им е втори магистър, четвърти са живели известно време в Дания и са карали бакалавър в същия университет и това е логично продължение. Съответно имаме хора от 23 до 31г…

Готини … не знам, различни са, което лично на мен ми харесва. Забавно е, че имаме само 5-6 датчани.

Базата на самия университет е отлична, супер нестандартен дизайн (в Дания можеш да се нагледаш на нестандартни иновативни решения в почти всичко – от столове, през формите на сградите до чипс от нарязани морковчета или банани).

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук? Разлика, разбира се, има – най-малкото никой не слуша чалга ;) Аз не съм толкова близка с датските си колеги, колкото с другите чужденци, не съм и отдавна тук, но това, което ми направи впечатление за повечето датчани е, че са много учтиви, но леко студени и донякъде странящи.

Как се справи с адаптацията си в Дания и преодоляването на културния шок? Справих се значително лесно благодарение на българите, които бяха тук от миналата година и които винаги бяха насреща. Съветът ми е всеки един да е отворен и положително настроен към всичко, което ще види. Ще бъде различно със сигурност, но различно не означава лошо. Приемайте всяко странно нещо с усмивка и се опитайте да се наслаждавайте на този experience, колкото и трудно да ви се струва в началото.

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как? Във всяко отношение. Тук винаги имаме предварително качени лекциите на ppt и pdf файлове, в интернет имаме качена всъщност абсолютно всичката информация, която може да ни потрябва, дори и датите на изпитите ни. По време на лекцията използваме собствените си компютри като имаме неограничен достъп до интернет из целия университет. Лекциите са интерактивни, винаги искат мнения, много често ни разделят на групички и ни дават казус, който после всички обсъждаме. По някои предмети почти винаги имаме guest-lector от някоя датска компания, която в повечето случаи ни дава реален казус или проблем, възникнал в компанията и търси мнения, идеи от нас, които да може да използва. Няма никакво диктуване, четене от лектора, има презентация, разясняване, обсъждане на статии, даване на мнение, комуникация.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя? Не ми е известно в България да има такава.

А сега да си поговорим малко за финанси…Ползваш ли стипендия за обучението си там? Не получавам.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? Висшето образование е безплатно в датските университети (за страни-членки на ЕС).

Общежитие или квартира? Общежитие- при това сравнително лесно се класираш (поне за общежитията в Хернинг и околните малки градове). Наемите в Дяния (било то общежитие или квартира) са доста скъпи. За щастие имах възможността да избера да живея със съквартирантка, като така плащам почти двойно по-нисък наем. Двете плащаме 380 евро общо (с включени ток, вода, отопление и фитнес), а като сравнение – ако бях сама – цената щеше да е 350 евро ( отново с включени ток, вода, отопление и фитнес). Съответно в стаята имаше само канапета-легла, маса и два стола и лампи.

Абсолютно всичко останало трябва да си купиш сам – дори спално белъо и прибори и съдове за кухнята. Нещо неприятно и често срещано тук е предлагането на напълно необзаведени квартири на цени от сорта на 300 евро нагоре.

Стандарт на живот? Дания е с много висок стандарт на живот и като изключим наема, са необходими минимум още 400-500 евро на месец. Минимум.

Лесно ли е намирането на работа за студенти? В последните няколко години заради кризата и увеличаващия се брой чуждестранни студенти намирането на работа става все по-трудно. В Дания има ограничение за броя часове – максимумът е 15 часа на седмица, но заплащането е изключително високо (минимум 12 евро на час), така че няколко часа седмично са достатъчни, за да се издържаш.

Последно…  Какво според теб ще ти даде престоя в Дания ? А какво ще ти вземе? Престоят в Дания ще ми даде безценен практически опит в ментор компанията ми, ще ми позволи да работя за реална фирма, да направя реален проект, който евентуално компанията може да използва и фактически да видя как “theory turns into practice”. При добро стечение на обстоятелствата, мога и да работя за компанията от България, след като завърша. Обучението е на много по-високо ниво, преподавателите са професионалисти, приятелски настроени, отворени, търсят комуникация, интересуват се от всеки един студент и личното му развитие. Т.е. престоят в Дания ще ми даде това, заради което фактически съм тук – добро образование. Какво ще ми вземе Дания… освен доста финансови средства, за друго не се сещам.:)

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там? Все още не съм сигурна дали искам да остана. Когато дойдох бях „по-скоро да”, в момента съм „по-скоро не”, но нищо не се знае ;). Защо.. не съм сигурна дали някога ще свикна с прекалено спокойния начин на живот, с липсата на хора по улиците, с дъжда и вятъра, с датския.. :)

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрал(а) същият университет? В Дания – твърдо ДА. Ако върна времето назад, обаче, бих се пробвала и в други страни. Но ако мястото е Дания, за мен IBT, Aarhus University е най-добрият избор като университет.

Това е. Надявам се Ви е било полезно. Благодаря на ДиА за отделеното време и изчерпателните отговори.

П.П. Преди някой да ме е попитал какво общо има представянето на чужд университет с неформалното образование ще кажа само, че следването навън изгражда качества на характера и излиза от рамките на дипломи, сертификати и оценки, а говори за адаптивност, гъвкавост, самостоятелност, умение за справяне със стрес, комуникативност и т.н. Отделно от това чуждият опит може да ни бъде изключително полезен в процеса на адаптиране на нашата образователна система към нуждите на средата, в която жиевеем.