От тогава до днес съм се връщала към тези принципи още поне 4-5 пъти- не отнема много време, но зарежда с много енергия и ентусиазъм. И вяра в собствените ви възможности.

Не е нужно да харесате всичките. Изберете само тези, които смятате, че ще имат полза за вас.  Към литературата за “самоусъвършенстване” трябва да се подхожда изключително внимателно и избирателно.  В 99% от случаите всяка книга има какво да ви научи. Дори да е едно-единствено нещо.

Ако аз трябва да ви посоча примерни правила от посочените 200, които могат да ви помогнат докато сте в гимназията/ университета, то това са:

- спете по малко

- отделяйте  време за планиране на дните и седмицата си

- 60% от времето слушайте и 40% говорете

- научете се да запомняте имената на хората

- моделирайте (наблюдавайте хора, които уважавате, хора, на които бихте искали да приличате и се опитвайте да бъдете като тях. Не става въпрос за сляпо подражание, а отсяване на добрите практики.)

- спортувайте

- научете се да казвате “не”

- запомнете , че “няма грешки, има само уроци”

- научете се да цените времето си

- внимавайте какво споделяте за себе си

- четете (“Readers are leaders”)

- изградете си навик да бъдете точни

И т.н., и т.н. Има много. Всеки сам за себе си трябва да отдели това, което би му помогнало от това, в което не вярва.

Ако искате още малко за автора- тук и тук.

Едно от най-важните неща, на които НЕ ни учат в училище, е как да мечтаем. Как да си поставяме цели и как да ги постигаме. Как да се мотивираме сами, без да чакаме някой да ни бута.

А първата стъпка към покоряването на кой да е връх, е да знаете името му, да имате идея как да стигнете до него и какво ще ви е необходимо по пътя.

Обещавам скоро да пиша подробно за поставянето на цели (т.нар. goal setting), но още сега ви предизвиквам да помислите за мечтите си. Защото най-сигурния начин за постигане на целите ви е когато произтичат от мечтите ви. И нещо много важно- мечтите не на родители, приятели, познати, а вашите лични.

След това вземете ножица и лепило и си създайте свое табло на мечтите. Така, че всеки ден, когато се събудите, нещо да ви напомня за къде сте се запътили…

И не забравяйте, че преди всичко, трябва да носите тези цели и мечти в сърцата си. Успех!

Когато нямаш възможност да получиш образование, но пък имаш желание. А има ли желание, има и начин.

Докато при нас възможността за образование е нещо, което дори не подлагаме на въпрос… Виж желанието за учене е друго…

Остава да се питаме дали “нямането” не стимулира повече? И нужно ли е да се стига до там ?

Ентусиазмът „от тази година ще … ” и всички хубави неща, които може да изредите на мястото на многоточието сигурно също вече поизбледняват и познатата рутина започва да заема мястото си. След първия не-научен урок, пропуснат час, изпусната лекция и т.н.

Едни си казват „толкова мога” и решават да не хабят излишни усилия за усвояване на материала, други повтарят „това тъй или иначе после никъде няма да ми трябва” и пак махат с ръка, трети се движат по ръба- днес правят нещо добре, утре не им се получава, и така.

Няма да ви убеждавам, че не съществува понятие като „толкова мога” или , че точно това, което си мислите, че никога-никъде-по-никакъв-повод няма да ви потрябва, ще ви и ще се питате защо сте губили времето преди, а ще ви предложа една мъничка задача.

Направете си карта.

Или ако не карта, то начертайте един лъч.

От едната му страна напишете „там, където съм сега” и опишете всичко, каквото ви се струва важно за това място. Като започнете от „добър съм в …”, „имам …”, „искам…”, „ не ми достига” и т.н.

От другата му страна напишете „там, където искам да бъда” и пак опишете детайлно мястото. Как се виждате тогава, какво сте постигнали, какво имате и пр.

В празното място между тук и сега и там, в бъдеще, напишете разни стъпки, инструкции, ориентир, които ще ви помогнат да стигнете дестинацията, която сте си избрали. А и дори да не ги запишете черно на бяло вече ще имате една идея за това къде искате да стигнете.

Така ще спрете да пречупвате всичко в училището/университета през призмата на оценки, изпити, ненужен материал, родителски очаквания и т.н., а чрез вашата собствена карта.

Т.е.  от тук нататък ще се питате сами дали ниската оценка и отсъствието от час ще ви доближат до целта ви и ще взимате решението сами. А човек сам себе си не може да лъже и фалшите оправдания ще станат излишни.

Научете се да поемате отговорност за изборите си и да не преценяте всичко само от сегашния момент (“то една 2, едно отсъствие, няма лошо”) и вместо това започнете да мислите дали пък след време тази двойка и това отсъствие няма да ви навредят. Не на някой друг, а точно на вас.

Мислите си за там, където искате да стигнете… И ще стигнете!

Успех!