Учебната година* започна, а с нея и радостите за едни, мъките за други.
Ентусиазмът „от тази година ще … ” и всички хубави неща, които може да изредите на мястото на многоточието сигурно също вече поизбледняват и познатата рутина започва да заема мястото си. След първия не-научен урок, пропуснат час, изпусната лекция и т.н.
Едни си казват „толкова мога” и решават да не хабят излишни усилия за усвояване на материала, други повтарят „това тъй или иначе после никъде няма да ми трябва” и пак махат с ръка, трети се движат по ръба- днес правят нещо добре, утре не им се получава, и така.
Няма да ви убеждавам, че не съществува понятие като „толкова мога” или , че точно това, което си мислите, че никога-никъде-по-никакъв-повод няма да ви потрябва, ще ви и ще се питате защо сте губили времето преди, а ще ви предложа една мъничка задача.
Направете си карта.
Или ако не карта, то начертайте един лъч.
От едната му страна напишете „там, където съм сега” и опишете всичко, каквото ви се струва важно за това място. Като започнете от „добър съм в …”, „имам …”, „искам…”, „ не ми достига” и т.н.
От другата му страна напишете „там, където искам да бъда” и пак опишете детайлно мястото. Как се виждате тогава, какво сте постигнали, какво имате и пр. (more…)
