Представи се? Привет, казвам се Пламена и съм на 23 год. От пролетта съм дипломиран бакалавър от УНСС, специалност Международни икономически отношения.

Къде си в момента? От септември 2010 уча в Nottingham Trent University, UK и определено съм впечатлена.

Разкажи ми нещо повече за университета? Аз уча по нова програма, която се разработва съвместно между УНСС, Нотингам Трент, Техническия Университет в Бърно, Чехия и Икономическия Университет в Катовица, Полша. Нарича се Joint Master Degree in European Business and Finance. Обучението протича по следния начин: 1 учебна година в местния университет (т.е. УНСС) в моя случай и след това един семестър в Нотингам Трент и един семестър, който е предвиден за стаж в страна от ЕС по избор и подготовка за дипломна работа. След успешно приключване на специалността, студентите излизат с една българска и една английска диплома за завършена магистратура.

А за града? Нотингам, или както повечето го знаят- града на Робин Худ, не се вписва в класацията на големите английски градове, но затова пък е изключително студентско градче и животът тук кипи денонощно. Особено ми харесва това, че е развита социалната култура и постоянно се провеждат фестивали на различни теми или други “social events”…Така че скуката не е сред срещаните явления в града.

През какви етапи премина кандидатстването ти? Както вече обясних това е съвместна програма между УНСС и Нотингам Трент. Кандидатстването става в УНСС като се явяваш на общоикономическия тест за магистри и допълнително на изпит по английски език към УНСС. Не се изисква наличие на Toefl, GMat, etc. Кандидатстването е заедно с останалите магистри към УНСС, т.е. средата на септември месец.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явят на изпит? Изпитът няма сложността на Toefl, но въпреки това си е доста сериозен. Състои се от Reading, Listening and Writing. Няма speaking.

Би ли описала групата си? В специалносста учим българи, чехи, словаци и поляци. Разделени сме в три смесени групи, като в моята сме българи, чехи и словаци. Мисля, че бързо минахме интеграционния процес и сега сме на етап, в които се разбираме много, преоткрихме общи интереси и прекарваме голяма част от свободното си време заедно. Всички сме на сходна възраст, с една – две години разлика, т.е. 23-25 години.

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук? Да, определено има голяма разлика в средата. Не я усещам толкова чувствително, защото през голяма част от времето си съм с българи. Дори смея да твърдя, че в Англия младежите са доста разкрепостени откъм забавления, отчитайки факта, че е една доста смесена интернационална страна. Харесва ми това, че тук никой не се задълбава в подробности как точно си облечен или с коя кола си излязал, живее се за прекарването и за самото преживяване. Младите хора са изключително активни в различни дейности, кампании, младежки общества и т.н.

Как се справи с адаптацията и преодоляването на културния шок? Бих казала, че културен шок нямаше, въпреки, че очаквах такъв. Първо прекарах една седмица в Лондон, където срещаш толкова много националности, но е и толкова лесно точно за един ден да се запознаеш едновременно и с французин, руснак, ирландец и бразилец. И това ми харесва. Стила им на забавление, динамиката – не се различават рязко с България. Англичаните сами по себе си са много дружелюбни хора (ако изобщо се случи да попаднеш на истински англичани) и почти толкова разпиляни в ежедневието си както и българите, така че в един момент се чувстваш толкова много у дома си, колкото не си и представял. А в допълнение да кажа, че обратното движение, черните таксита, червените автобуси, отделните кранчета за топла и студена вода са стресиращи първите два дни, после ти става смешно, защо завиват надясно и им се отнема предимството и след месец вече отдавна си забравил подобен тип мисли…просто свикваш :)

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как? Да, определено се набляга на работата в групи, интеграционния процес се насърчава в нашия случай. Учебните занятия протичат главно под формата на дискусии и презентации от наша страна и лекциите са много практически ориентирани, което много силно ме впечатли.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя? При положение, че изкарах една година същата специалност в България, бих казала, че там доста се постараха да докарат тукашните стандарти на обучение ( специалността в България е също с преподаване изцяло на английски език, по техните стандарти и тяхната точкова система на оценяване ) и въпреки това нивото на преподавателите и подхода им към студентите е несравним. Основната разлика се състои в това, че в Англия се набляга най-вече на практическата ориентация на лекциите…особено впредвид това, че говорим за ниво на магистратура.

А сега да си поговорим малко за финанси…

Ползваш ли стипендия за обучението си там? Не, но доколкото съм запозната за стипендии могат да кандидатстват само бакалаври.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? Семестърът ми към Нотингам Трент струва 1950 паунда. Един семестър към УНСС струва 1800 лева.

Общежитие или квартира? Квартира, защото нямаме право на общежитие. Като цяло в Англия общежитията са по-скъпи от квартирите с около 100 паунда на месец и повечето студенти си намират квартира. Нашата е триетажна къща за 5 човека, която е доста прилична и осигурена с всички необходими луксове. Цената на седмица на човек е около 70 паунда.

Стандарт на живот? Един приемлив минимум за храна, транспортни разходи (които в Нотингам в зависимост от местоживеенето могат да са минимални) и забавление бих казала, че възлиза на 400-450 паунда на месец без разходи за квартира. В Нотингам живота е доста по-евтин от по-големите градове или в сравнение с Лондон.

Лесно ли е намирането на работа за студенти? Разрешено е 20 часа на седмица като може да се изкарат и до 600 паунда на месец :) И да, работа за студенти и почасова се предлага много, дори самия университет има свой кариерен център, който помага в намирането на работа за самия град.

Какво според теб ще ти даде престоя в Англия? А какво ще ти вземе? Престоят ми в Англия и Нотингам в частност ми дава много- изобилие от преживявания, нови познати, подобряване на езиковата култура, нова култура, която толкова ми харесва, че нямам достатъчно физическо време да опитам от всичко. Англия е страхотна страна, предлага на студентите един динамичен и разнообразен живот, а в същото време и много поучителен. Опитът, който трупам в момента тук ще ми бъде безценен. Не мисля в обратна посока негативно дали нещо ми отнема.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там? Да, защото съм обвързана и с УНСС до окончателно дипломиране, но бих направила всичко възможно да си намеря работа в Англия и да се върна, защото живота и стандарта тук ми хареват много.

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрала същият университет? Да, с удоволствие, защото много ми харесва…Но сега вече имам наблюдения и към други градове и университети и бих избрала още толкова много… :) Най-вече бих отишла в Оксфорд или в Лондон.

Пожелание или съвет към нашите читателу? Успех на всички, които са се захванали с това начинание, уверена съм, че накрая ще бъде незабравим етап от живота ви! Дерзайте и само напред! :)

Обучението се реализира по проект „Младите хора – двигател на новаторски практики в бизнеса”, финансиран от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”.

Какви са изискванията към кандидатите:

- Възраст между 16 и 25 години;

- Мотивация за работа като обучител;

- Комуникативност;

- Базова компютърна грамотност.

Какви са темите и продължителността на обучението:

Модул 1 “Как да кандидатстваме за работа” (4 дни х 6 уч.часа)

Включва базисни теоретични познания и ефективни техники за общуване, начини за търсене на работа, стил на обличане, поведение и етикет по време на интервю за работа, изготвяне на автобиография, мотивационно писмо и препоръка.

Модул 2 “ Как да бъдем конкурентноспособни на пазара на труда и да отговорим на бизнес изискванията” (6 дни х 6 уч.часа)

Включва преподаване на ключови компетенции по предприемачество, съвременни аспекти на управлението, основани на психологията, мениджмънт на стреса, кризисен мениджмънт, мениджмънт на конфликтите, маркетинг на дейността на компанията и презентиране на продуктите, правила за изготвяне на пауър поинт презентации и рекламни брошури, работа в екип, социална отговорност на бизнеса, възможности за финансиране чрез банкови кредити, запознаване с финансиращите програми на ЕС за бизнеса (Оперативна програма „Конкурентноспособност”) и др.

Кога ще се провежда обучението?

Курсът ще се провежда в съботните и неделните дни през месеците септември – октомври 2010 г.

Как да кандидатствам?

Всички желаещи да участват в курса, моля да изпратят своя автобиография на Славчо Топалов – ръководител на проекта на ел. поща slavitop [at] avbv [dot] bg до 20 Септември.

Одобрените кандидати ще бъдат уведомени до 23 Септември 2010 г. Моля, посочете своя актуален е-мейл и телефон за връзка в автобиографията.

Да избереш правилната кариера и правилните стъпки, които да те отведат до нея, не е лесно. Още по-трудно е да оцелиш правилния момент за промяна и най-добрия начин, по който тя може да се случи. Една от възможностите да се застраховате от (големи) грешки по пътя към мечтаната от вас работа е да се обърнете към кариерен консултант.

Кариерното консултиране е световна практика, която едва в последните години навлиза в България. Целта му е да ориентира хората към подходяща професионална реализация, след оценка на индивидуалните и професионални качества чрез интервюта, тестове, игрови ситуации, коучинг техники и други.

За първи път преминах обучение по планиране на кариерата в първи курс. Проведе се от консултант на Procter & Gamble ( P&G) като част от конференция на AIESEC-България, декември 2005г. От тогава винаги препоръчвам на приятелите си ако им се отдаде такава възможност, да не я пропускат, защото:

- можеш да знаеш какво искаш, но да не знаеш как да го постигнеш;
- да си готов да инвестираш средстава и време в образованието и кариерата си, но да се разпиляваш и да ти липсва фокус;
- можеш да си изключително подготвен откъм теория и практика, но пак да не успяваш да се изкачваш към върха и т.н, и т.н.

Далеч съм от мисълта, че всеки има нужда от кариерен консултант. Но от практиката си на консултант за образователни програми, 70-80% от учениците и студентите, с които се срещам нямат ясна представа какво и защо да учат, какво ще работят след завършване на образованието си, изискват ли се допълнителни знания и умения за избраната от тях професия или само дипломата стига, как се съставя успешно CV и мотивационно писмо, “което продава”, що е това център за оценка и case study interviews и пр.

Вярно е, казват, че няма пряк път до мястото, на което си струва да стигнеш. Но има пътища, и пътища… А времето, както всички знаем, е невъзобновим ресурс.

***
В България от месец януари 2007г. има разкрито представителство на Националния борд на сертифицираните консултанти ( NBCC- България), които притежават лиценза за един от най-популярните сертификати за кариерно консултиране и обучение на кариерни специалисти- GCDF (Global Career Development Facilitator). Обучението е с практическа насоченост и е организирано на модулен принцип като включва теории на кариерното развитие, комуникационни умения и процес на подпомагане, изготвяне на оценка в процеса на кариерно консултиране, процес на обучение и съставяне на програми за кариерно развитие, определяне на цели и план за действие и др.

Повече за това как може да придобиете GCDF в България, може да научите тук.

***

Представи се?

Здравейте, аз съм Радостина Денчева на 23 г. от Варна :)  Преди няколко месеца завърших Икономически Университет – Варна, специалност Финанси.

Учиш в University of East Anglia, Norwich UK от септември 2009г.. Харесва ли ти?

Да, много. Винаги ми е било  мечта да посетя Англия, а да живееш в чужбина е много по-различно от посещение на екскурзия. Има си и по-добрите и по-лошите страни, но като цяло прави живота ти по-пъстър и те оформя като човек.

Разкажи ми нещо повече за университета?

Специалността ми е магистратура по International Business , Finance and Economics…или както му казваме – три в едно :)  Начина на преподаване протича чрез лекции и семинари, но те се различават коренно от тези в България. Материалите ни биват качени предварително в интернет портала ни, където междудругото има всичко, за което можеш да си помислиш или да ти потрябва докато си студент в университета. Семинарите протичат под формата на дискусии, игри, презентации, case studies и дебати на най-скорошните и съвременни новости в областта. Материалите са осъвременявани и подобрявани в движение непрекъснато. Например в началото на февруари изучавахме еко-споразумение на Обединените Нации сключено в Копенхаген в края на януари. Изисква се непрекъснато четене и изучаване не само на основната бизнес теория, а и на непрекъснато случващите се световни бизнес събития, което означава безсънни нощи в библиотеката или в ровене на мрежата (неща, с които за жалост не сме свикнали с завършването на ИУ – Варна)

А за града?

В Англия има два ‘типа’ университети – такива в големите космополитни градове като Лондон, Бирмингам, Манчестър и т.н. и университети тип ‘кампус’ в не задължително големи градове. Норич за щастие се оказа скрито съкровище – среден по големина град около 400 000 души, но с много история, интересна архитектура, красива природа, арт събития и развлечения и различен пъб (бар) за всеки ден от годината. Миналата година бе обявен за третата най-добра шопинг дестинация в Англия. Като цяло градче изпълнено с много цвят и по всичко за всеки, без шума и трафика на големия град ( за жалост почти всички магазини затварят в 6, но пък тогава отварят всички заведения :) ).

А за тези, които все пак обичат шума и трафика – Лондон е на по-малко от час и половина от Норич.

Сега ще те върна малко по-назад във времето…

През какви етапи премина кандидатстването ти?

Процеса на кандидатстване за мен започна през януари като до март премина в търсене на подходящия/те университет/и. В Англия има над 150 университета и ако си решил тъпо и упорито да учиш там, то чака те голямо ‘пресяване’. В Интернет има голяма част от информацията под формата на класации, форуми и т.н., но решаващите фактори са специалност, такса, издръжка, град, а тях ги няма оценени в нито един от т.нар. rankings. Лично аз търсех финансова специалност, която да ми позволи да работя в по-широк кръг институции – изучаваща едновременно частния бизнес, банките, финансовите пазари и международни организации. Това сведе избора ми до по-малко от 20 университета, които след проучване на таксите и стандарта на живот в града (цените и издръжката се различава значително в различните региони на Англия) се оказаха по-малко от 10. Тъй като не бях сигурна в процеса на приемане реших да кандидатствам във всичките тях ( грешка номер 1, защото с добра мотивация и изпълнени изисквания можеш да кандидатстваш спокойно само в 1-2-3). За допълнителна сигурност за няколко от тях използвах посредническа фирма ( грешка номер 2 – посредническата фирма не направи нищо по-различно от това да сложи попълнените от мен документи в пликче и да ги прати по пощата). За останалите (включително и UEA) попълних и изпратих сама документите – две препоръки от преподаватели (възможно е едната да е от работодател, но ако е работа свързана със специалността ти), мотивационно писмо, академична справка – преведена от специализирана преводаческа агенция и нотариално заверена. За някой университети е възможно да се подаде формуляр за кандидатстване онлайн, но част от документите все пак трябва да се изпратят по старомодния начин – Български пощи, писмо с предимство, пристига за една седмица. Така през месец март реших, че е време да се явя на TOEFL internet based или ibT. След няколко (4-5) опресняващи урока в началото на април се явих и след около три седмици излязоха резултатите. Така през месец май няколко дни преди крайните срокове пратих документите. Кореспонденцията с университетите продължи през юни, юли, дори и август. След като за щастие получих conditional offers или unconditional offers от всеки един от университетите бе редно окончателно да избера и потвърдя. Тук отново да подчерая колко е лошо да кандидатстваш в много университети – винаги има колебание при избора. Колебанието си остана дори през първите три и нещо седмици от учебната година ( заради липса на информация, културен шок и въпроси от типа на „а можех да съм другаде”), но после всичко се оказа повече от страхотно и най-важното повече от това, което съм очаквала.  Затова просто разсъждавай на глас, послушай сърце, интуиция, възможности, бъди отворен за новото и света, защото както казват хората – когато си мислиш, че губиш , не знаеш какво печелиш.

Явява ли се на изпит по език?

Да, на TOEFL ibT.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?

Не се подценявайте, пробвайте се дори в университети, за които мислите, че са над нивото ви – ще останете изненадани колко умни и оправни са българите. Използвайте Интернет, но не му се предоверявайте. Най-важните решения са какво ви се учи като специалност, къде и естествено дали ви е по джоба (за жалост за българската реалност един от най-важните фактори). С изпълнени изисквания, силна мотивация, про-активност и оптимизъм никой университет не може да ви каже ‘не’ . А след като те приемат – възползвай се от всичко, което университета ти предлага – услуги и центрове за кариерно и личностно развитие, социални мероприятия, клубове и общества, екскурзии и специализирани семинари и т.н.

Сега накратко за университета…

Опиши групата си?

Групата ми е около 90 души (от кандидатствали над 7000 души за тази специалност), като 80% са с азиатски произход – китайци, японци, корейци и т.н., което отначало ме стресна доста, но в крайна сметка Източна Азия винаги са едни гърди напред и знаят кое е най-новото и най-доброто. Останалите от групата са американци, руснаци, англичани, индийци, нигерийци и няколко души от Източна Европа. Преобладават хора над 25 години, включително няколко 35+. Всички са много колоритни и отворени към контакти с други националности и доколкото имам наблюдения – определено готини. Целия процес на осъзнаване на културните различия е много забавен и интересен опит.

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук?

Да, определено. Навсякъде в света си я има поп-културата и нейните среди (което за България е поп-фолк културата), но международните студенти например са много по-космополитни и отворени за различни култури и преживявания, пътувания, амбициозни да постигнат нещо и отговорни към образованието си. Докато за жалост в България на този етап реалността бързо изпарява амбиции и аспирации, образованието стана толкова широко достъпно, че е трудно да се различат наистина хората за които е значимо от тези, за които то е помеждудругото и Диплома за Висше Образование става просто поредния документ без реално значение.

Как се справи с адаптацията си в … и преодоляването на културния шок?

Трудничко беше, защото пристигнах няколко дни по-рано в кампуса и той все още беше почти празен – затворени сгради, магазини и заведения, празни общежития, имаше само тук таме китайци , зайци (символа на университета са дивите зайци подскачащи навсякъде из кампуса..из сгради, полянки, пейки) и аз.  Първата седмица беше доста критична, но човек трябва да се откопчи от домашния уют, сигурност и приятели и да се впусне в приключението опознавайки новото. А то със сигурност е наистина интересно където и да си. Сграбчи факта че си напълно самостоятелен в чужда страна и тръгни на експедиция из града и се запознай с нови хора преди да те е обхванала носталгия.

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как?

Ами да, със сигурност. Първо и лекции, и семинари са в доста по-тесен кръг, което позволява контакт между преподавател и студент. Самите преподаватели проявяват интерес към дейността на всеки един студент и това как се справя със задачите си. Провеждат се специални workshops с цел да подобрят професионалното, академично и личностно развитие на всеки един от студентите.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?

Комбинацията, която аз издирвах, доколкото съм запозната я няма на родна земя.

А сега да си поговорим малко за финанси…

Ползваш ли стипендия за обучението си там? Не, за жалост. Първо, защото кандидатстването за стипендии започва и завършва много по-рано от кандидатстването за университета – сроковете са обикновено до декември предходната година. И второ, за стипендии с предимство са студенти от страни, които не са членки на ЕС, тъй като таксите за страните членки от ЕС са вече редуцирани до статута на местен студент.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? 3400 паунда, като се има предвид, че това беше един от университетите с ниските такси.

Общежитие или квартира? UEA има най-добрата база за настаняване за 2008ма – големи, модерно обзаведени и удобни общежития – 300 паунда на месец, което включва интернет, ток, вода, както и камериерки!!, които всеки ден изхвърлят боклука, веднъж седмично чистят кухни, бани, стаи, зареждат с консумативи, както и охрана на кампуса и сградите. Частни квартири има много, лесно се намират и са на по-ниски цени 230 – 260, но без включени сметки, така че относително се изравняват нещата.

Стандарт на живот?

Ами изключвайки наема и ако се ходи в по-големите и евтини вериги като Tesco, Waitrose, Sainsbury’s и най-вече Morrisons може да се живее нормално с 50 паунда на седмица или 200 паунда на месец. Учебниците са скъпи , но университета има отлична библиотека и преподавателите винаги изброяват по няколко алтернативни учебника. Транспорта е доста скъп, но ако се вземе карта за всички линии за една година излиза наистина изгодно.

Лесно ли е намирането на работа за студенти? Ами намира се почасова работа в кампуса, както и работа за ваканциите. Минималното заплащане е около 6 паунда на час и може да се работи максимум 20 часа, но ти трябва работно разрешително. Повече уточнения на този сайт:

http://www.ukba.homeoffice.gov.uk/workingintheuk/eea/bulgariaromania/liveworkuk/

Какво според теб ще ти даде престоя в UEA?

Ще ми даде повече професионални и личностни възможности (дано), невероятни преживявания и приключения, нови международни приятели, по-космополитен поглед върху нещата и това ще ме промени към по-добро надявам се.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там?

Не. Поне не веднага, тъй като не съм сигурна, че българските работодатели биха оценили по достойнство диплома от международен университет и практическите качества, които се придобиват в такъв. Може би след като подкрепя дипломата с няколко години опит. Или ако нещата в България тръгнат в правилната посока…

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрала същият университет?

Да! И без всички останали…  :)

Иван посети форума и сподели своите преценки тук. Ето част от впечатленията му.

” Отидох там изпълнен с нетърпение да видя какви ще бъдат доводите на успелите българи, с които ще се опитат да убедят своите сънародници зад граница да се завърнат. [...]

Според Иван и Валери в краткосрочен план трябвало да имаме разумни очаквания и изисквания. Въпросът на Юруков за тъпите шефове пък предизвика коментара, че трябва да бъдем изпълнени с ентусиазъм, отговорност и търпение. Апелът към смиреност лесно можехме да изтълкуваме и по друг начин, но младите се намесиха навреме. Да си смирен не означава да свеждаш глава, а да знаеш какво можеш да предложиш и да не се превъзнасяш. В посткомунистическите редици „смирен е да си щастлив и доволен“. Двусмислено и твърде философски отвлечено, но пък върши работа. Хареса ми и „управлението на очакванията“.

Дискусията с „преуспелите българи“ беше полезна и с още нещо. Из въздуха се разнесе твърдението, че макар и никога да не е излишно, образованието богатство не носи. В същото време кариерата не трябва да е самоцел, а да се търси балансът между двете. Положителното мислене било най-добрият приятел на човека. [...]

За сметка на това Ян Скварил и Ерик Слоутън наистина разведриха обстановката. И двамата бяха изключилно политически коректни, докато обрисуваха бизнес обстановката в страната. Както каза Ян, износ почти нямаме, няма ги местните и чужди инвестиции, правосъдната система куца, не можем да усвоим и европейските пари. Така изпадаме в един порочен четириъгълник, от който излизане има само в посока производство. С мързел и внос доникъде няма да стигнем.

Ерик също така отбеляза и друго много важно нещо. Голяма част от българския народ с настървение говори само за това колко лошо било всичко тук. Как държавата не ставала за нищо, пък какви били и хората… И накрая никой не се захваща да промени нещо, защото е най-лесно да бягаме и недоволстваме. От устата на чужденец това звучи отрезвително.

Въпреки че Ерик почти не остави Ян да говори, накрая споделиха мнението, че сега е времето да се завърнем. И двамата са се сблъсквали с онези моменти, които те карат да си хванеш багажа и да се качиш на първото чудо с колела или криле, тръгнало за друга държава. Важното е единствено да знаеш защо го правиш. Дали ще бъде семейството, дали начинът на живот, или пък характерът на работата, имай причина.

Времето летеше бързо. Изтървах си часа за среща с консултантите от Accelerate HR, но пък Елена Топалова от AIMS бе така добра да ми отдели няколко минути. Оказа се, че и тя е учила в Лунд. Набързо успя да ме посъветва да не пестя усилия в опитите си да привлека вниманието на потенциалните работодатели. В мотивационно писмо трябва да разкриеш идеите си и да подскажеш с какво можеш да допринесеш за развитието на компанията. Личните контакти, естествено, също имат значение, но безспорно най-съществени са опитът и придобитите умения.

А и както стана ясно по време на двете дискусии, на никого не му трябват хора, които чинно се съгласяват. Днес на мода са онези, които съумяват да се откъснат от повърхността и да предложат нещо, за което не всеки може да се сети. Бъдете изобретателни. [...]”

Според мен завръщането не трябва да е самоцел. Хубаво е да си в родината си, хубаво е да се бориш за промени и т.н., но ако се прави, не трябва да е насила, а трябва да носи радост.

Скоро четох, че проблемът не е с по-ниските заплати, разбитите улици и пр. Тъй или иначе сме израстнали с тях и някак сме им свикнали. Работната атмосфера, обаче, тя е свъсем различна… Понякога към по-добро, друг път…

Затова, ако стоите пред подобна дилема, разгледайте въпроса от всички страни и преценете на какви “жертви” сте готови по който и път да поемете.

1) “Студентски стипендии и награди”

Накратко: стипендията е в размер на 90лв. месечно и се отпуска на студенти редовно обучение, които имат висок успех. Регистрация тук.

Краен срок: 30 ноември.

2) Частични стипендии за магистратури в Хелзинки

Накратко: самото обучение е безплатно, за период от 2 години, възможността за стипендия е 2500 евро. За стипендията не се кандидатства отделно, а се отпуска на вече приети студенти.

Краен срок за кандидатстване: 1 . февруари 2010

***

Събития:

Безплатна подготовка за изпитите за работа в европейските институции от френския институт

Накратко: 7,8,9 декември; обучението е безплатно и ще бъде отворено и за хора, които не говорят френски език. Може да се запишете на един от двата посочени имейл адреса на страницата на инициативата тук.

***

Конкурси:

1) Стартира третият конкурс за награда “Карл Велики” за младежи

Накратко: трябва да сте между 18 и 30 г. и  да участвате в проекти, подпомагащи разбирателството между народите на различни европейски държави. Повече информация тук.

Краен срок: 22 януари.

2) Конкурс за акция: “Act now” for Hopenhagen 2009″

Накратко: измисли творческа акция, с която да привлечеш вниманието към проблемите на климата и срещата в Копенхаген през месец декември. Организаторите на най-добрата акция ще имат възможността да присъстват на Срещата на върха на ООН за промените в климата.

Краен срок: 5 декември.

!Важно: 2. XI: Стара Загора/ 4. XI: Варна/ 6. XI: Скопие

2) Кариера в България. Защо не?

Накратко: 22 декември, София, регистрирайте се до 17 декември тук и няма да плащате такса участие.  Освен изложения на водещи фирми, в програмата има заложени дискусии, фирмени презентации и кариерни консултации.

Едни от най-важните хора до всеки евродепутат са техните политически съветници. Хората, които координират десетки задачи във всеки един момент и не само нямат право на грешки, но и нямат време за такива.

От дълго време се питам какво ли е да си дясната ръка на един евродепутат и имайки възможността да бъда в парламента, набрах петте цифри и се свързах с Габриела Димитрова, политически съветник на Илияна Йотова, депутат в ЕП.

Изключително мила и много лъчезарна, Габриела се съгласи на интервю, специално за Re:Thinking Education, което в последствие влезе и в списанието, което изготвихме за ден и половина като част от уъркшопа за млади журналисти- „New media: all interactive, all public?”

Преди да бъде политически съветник, Габриела е била консултант по европейски  въпроси и стажант в Confederation of British Industries. Има бакалавърска степен от университета Bath, Англия, по Модерни езици и Европеистика, така както и магистърска степен като програма между същия университет и партниращ му френски, по Съвременни европейски политики. Говори френски и английски език, както малко испански и руски.

Работиш като политически съветник от декември 2007. Как изглежда един твой ден?

Зависи от седмицата. Има седмици на парламентарните комисии и политическите групи*, които са излючително натоварени, когато целия ден преминава от среща в среща. Преди тези срещи трябва да си наясно с плана на всяка една от тях и дали има въпроси, които са ключови за страната, която представляваш (за България при нас) и ако да, да проверш до какъв етап са стигнали преговорите и дали искаш да предложиш някаква промяна. Има и седмици, които са по-малко натоварени и ни остава време дори да си прочетем email-те. А ние получаваме стотици на ден.

И все пак, какви са твоите задължения като цяло ?

Обикновено ден с ден наистина не си приличат и трябва да сме много гъвкави, за да успеем да се справим с всичките си задачи. Понякога може да имаш три доклада по едно и също време, понякога нито един. Работата ни не е фиксирана, а обединява много и различни задачи, които не са постоянни във времето.

А ако трябва да посочиш една главна задача, която стои пред всеки политически съветник, това ще е ?

Постоянно четене на доклади. Винаги трябва да знаеш какво се случва.

Кое е най-голямото предизвикателство, което срещаш в работата си?

Изготвянето на доклади и предложенията за поправки. Това е и най-трудното, и най-хубавото.

Какви качества един политически съветник трябва да притежава, за да бъде успешен?

Умение много добре да организираш времето си и да подрежда приоритетите си. Много добри организационни умения, умения за общуване, за търсене на информация. Последното е особено важно. Трябва да умее и да работи под стрес.

Има ли някого, към който може да се обърнеш за помощ, ако имаш нужда?

Да. Има политически съветници за всяка област, които са готови да помогнат със съвети.

От 9 до 5 ли работиш?

Никога до 5. Твърде рано е. Не работим нито само от 9 до 5, нито само от офиса. Обикновено до 8, понякога и до 10 вечерта. Зависи от човека, с когото работиш и от деня.

Какво считаш за успех в края на деня?

Ако трябва да се отнася до работата, когато дадена поправка да е преминала успешно. Ако е лично за мен, да съм свършила задачите си и да се прибера вкъщи навреме.

* committees weeks and groups weeks  на английски език.

P.S. Това интервю е началото на нова поредица “кариери”, в която ще се опитам да Ви запозная с успели хора, които да разкажат малко повече за работата си и какви умения са необходими, за да се справяте с нея.