Събитието ще се проведе в неформална обстановка в клуб Culture Beat в НДК на 5ти август, четвъртък, от 19ч. Клубът се намира между билетния център на НДК и моста на въздишките.

Вход: СВОБОДЕН

Научете повече от ФБ страничката на събитието тук.

Специални благодарности към екипа на Тук-Там.

P.S. Re:Thinking Education ще бъде там. А ти? :)

Работата в група е предизвикателство и урок- как да изразяваме правилно мнението си, да бъдем по-търпеливи и толерантни, да сме по-организирани, да правим компримиси, да даваме повече (а не по-малко!!!) от себе си. Не случайно много от големите компании използват т.нар. центрове за оценка като част от процеса на подбор на кандидати за дадена позиция. Защото в днешно време възможностите да играете сами са все по-малко и обратно- хора, отдели и компании често зависят от способността си да си партнират заедно успешно.

Професор Ранди Пауш дава следните съвети за успешна работа в в група:

1) Запознайте се с хората както подобава. Разменете си информация за връзка. Уверете се, че можете да изговорите имената на всички. (И да ги запомните!)

2) Открийте общи неща.

3) Опитайте се да осигурите оптимални условия за събиранията ви.

4) Изслушвайте всекиго. Не довършвайте изреченията на другия.

5) Оставете егото си пред вратата.

6) Изказвайте си похвали един другиму.

7) Изказвайте предложения като въпроси. Вместо “Аз мисля, че трябва да направим А вместо Б” опитайте с “Дали да не направим А вместо Б?”. Това дава възможност на хората да изкажат мнение, вместо да защитават нечий избор.

Разбира се, това далеч не са всички съвети и успешната работа в група не става изведнъж, а идва с опита и желанието, но се надявам, че следващият път, когато Ви кажат “разделете се на групи и направете това и това” , ще се замислите повече върху начините по които работата Ви може да стане по-ефективна, а не просто “отбиване на номера…”

И не забравяйте, че работата в група е много по-отговорна от индивидуалната подготовка, защото както Вашия резултат зависи от сериознността и усилията на останалите членове на групата, така и техния резултат зависи от Вас. Успешното представяне Ви печели доверие, докато неуспешното Ви взема повече от разочарование…

За край- златното правило при работата в група: критикувай мнението, не личността.

Успех!

П.П. Съветите са взети от книгата на проф. Ранди Пауш “Последната лекция”, издателство Хермес.

[...] Какво е за Вас успехът и какъв е успелият човек?

Успех е да си доволен от това, което си постигнал и от начинът, по който оползотворяваш времето си. Успех е да знаеш какво искаш от живота, да имаш посока и цели, които да преследваш. Успех е да се познаваш- да си наясно със силните и слабите си страни и съответно да се стремиш към себеусъвършенстване. Преди всичко, обаче, успехът е строго субективна категория и за всеки може да се изразява в коренно различни неща- успех в работата, в семейството, в обществото… Затова и за мен успелият човек е човек, който живее в хармония със себе си и света. Щастлив човек.

Вашето послание към читателите на Diploma.bg?

Да не се осланят само на това, което се предлага в рамките на университета, защото не стига. Да търсят и да кандидатстват в различни инициативи, без да се страхуват дали са достатъчно подготвени, дали ще се справят и т.н. В последно време неувереността е нещо, с което постоянно се срещам и ми се иска да им пожелая да не се страхуват, защото всеки е падал, кой веднъж, кой повече, важното е като „губите, да не губите и урока”. Всичко идва с опита, но опита не идва с наблюдение и изчакване. Хвърляйте се смело напред, защото сега е времето да рискувате. Ще цитирам любима мисъл, която ми е давала кураж много пъти – ако човек иска да се развива трябва да излезе от зоната си на комфорт. Затова бъдете смели, вярвайте в себе си и в успехите, които ви предстоят.”

Цялото интервю може да прочетете в Diploma.bg.

Екипът на Re:Thinking Education благодари за поканата :)

Представи се? Казвам се Маринела Маринова, бакалавър от Икономически университет- Варна, специалност Международни икономически отношения.

Учиш в Institut Catholique des Hautes Etudes de Commerce (ICHEC Brussels Management School) от есента на миналата година. Разкажи ми нещо повече за университета?

Следвам в едногодишна магистърска програма на английски език – International Business and Management, която стартира през септември 2009. Университета не е много голям, но е с една от най-добрите репутации в Брюксел. Няма голям, да не кажа никакъв опит с чуждестранни студенти (освен Еразмус), така че ако в началото се чувствате леко „изгубени” между бюрокрацията, документите и средата в университета, няма място за паника….всичко е в реда на нещата :) Това е така, защото програмата за чуждестранни студенти датира от едва 2 години. Дотогава този университет е бил предимно за децата от богати семейства. Част от тази леко „снобарска” обстановка все още се усеща. Иначе има много студентски организации и ако сте хора с широк кръгозор лесно ще намерите средата си.

А за града? Брюксел….малки закътани улички, бира, пържени картофки и шоколад на всяка крачка, много слънчеви паркове, микс от френска романтика и фламанска прагматичност, разнообразие от националности, движение, но и едно постоянно усещане за вътрешно спокойствие.

През какви етапи премина кандидатстването ти?

Кандидатстването започна през април 2009 с подаване на молба за прием. За процеса на кандидатстване трябва да се въоръжите с много търпение и здрави нерви. Превод на дипломите (бакалавър и от гимназията) като за начало, но също така и кратко резюме и съдържание на всеки курс по време на бакалавърската програма; препоръки от преподаватели, оценка от изпит по английски, СV, мотивационно писмо, преведен акт за раждане, медицински преглед за здравословно състояние, някакъв трудов опит/проведен стаж….мисля, че това беше всичко. Отговор получих малко преди започването на учебната година. Екстремно се получи..:) По време на записването стана ясно, че трябва да попълня една папка с документи отново, този път на френски. Ако знаете френски имате големи преимущества, защото всички административни документи са написани на френски, а и рано или късно ще разберете, че в ежедневието се налага да говорите френски, защото не всички говорят английски.

Явява ли се на изпит по език?

Явявах се на изпит по английски език към British Council в София. Има изискване на университета да се представят резултати от ТOEFL, но истината е, че и IELTS – мин.6.5  приемат :)

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?

Препоръчвам IELTS, защото подготовката може да стане и без курсове, ако нивото на английския е достатъчно добро. За самоподготовката можете да си изтеглите пробни тестове от сайта на British Council. Самият изпит е доста по-приятен и далеч по-малко стресиращ от ТOEFL. Моят съвет е добре да си разпределите времето по време на изпита. А самия той не е толкова труден.

Опиши групата си?

В групата ми повечето са белгийци, но освен тях има момчета и момичета от Китай, Виетнам, Тайланд, Словакия, Азърбейджан, Гърция, Испания, Бразилия, Венецуела, Германия, Боливия, Холандия…и още много други. Възрастта варира от 22 до 27 години. Аз съм единствената българка. Белгийците, като останалите западноевропейци, отначало те приемат доста резервирано. Ще се заинтересуват откъде сте, но интересът им свършва дотам (освен ако не сте от някоя екзотична държава, където те са били скоро на почивка). Приемат чужденците трудно, не очаквайте познатото българско гостоприемство. Когато свикнат с вас и вие докажете, че имате не по-малко качества и възможности, тогава ви приемат и едва тогава можете да видите добрата им страна. Иначе са много възпитани, порядъчни и весели хора.

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук?

Не виждам голяма разлика между средата си тук и тази в България. Добри приятели можеш да срещнеш навсякъде по света.

Как се справи с адаптацията си в … и преодоляването на културния шок?

Като всяко начало и преместването в друга държава е предизвикателство за способностите ви да се климатизирате. Ще се климатизирате по-бързо като търсите активно контакти не само с други чужденци, но и с местните. Намирането на работа също е начин бързо да се климатизираш. Културен шок…не мисля, че може да има. Живеем в ерата на глобализацията, където всички култури са се смесили така, че в крайна сметка се получава една – глобална. Ако сте хора без предразсъдъци и отворени към новите неща ще гледате на различията с местната култура като на нещо интересно, от което можете само да се обогатите културно. Разбира се, че местните нрави ще са различни, това не би трябвало да е новина за вас и затова не би трябвало и да има културен шок. Приемате с усмивка и продължавате напред :)

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как?

Начинът на преподаване тук е различен. Лекциите не се четат и никой не пише като луд с часове. Всичко е качено в интернет и вие предварително трябва да сте го прочели, за да задавате въпроси. Наблягат изключително много на практиката. Това, което учите на теория веднага се прилага на практика при разискването и разрешаването на много казуси и реални проблеми. Това, което също ми прави приятно впечатление е, че държат на груповата работа, като при това винаги трябва да има чуждестранни студенти или Еразмус студенти във всяка една група. Учат те как да се справяш с културните различия и особености на различните нации…в крайна сметка един ден ще ни се наложи да работим с чужденци и опита, който ни дава този университет е уникален – как да постигнете консенсус и високи резултати, когато не познавате добре другия и когато освен това сте от различни култури, и начина ви на мислене е съвсем различен.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?

Освен с различния начин на преподаване, най-вече с ценния практически опит.

Ползваш ли стипендия за обучението си там?

За да кандидатствате в този университет не се предлагат стипендии, но той предлага финансова помощ на студентите си от порядъка на 100-150 евро на месец. Освен това може да кандидатствате за стипендия за чуждестраннен студент към френската общност, откъдето по принцип са много щедри :)

Какви са таксите, които заплащаш към университета?

Таксата за университета е 850 евро за цяла година – 2 семестъра редовно обучение магистър. Таксата е същата, като за белгийските студенти и аз лично я намирам за доста добра, като се има предвид, какво предлага университета.

Общежитие или квартира?

Един от недостатъците на този университет е, че не предлага общежития. Квартира в Брюксел трябва да започнете да търсите даже преди да сте получили известие, че са ви приели. Август и септември е доста оживено и има безброй обяви за квартири със или без съквартиранти. След тези месеци предлагането рязко спада и е много трудно да намерите нещо хубаво. Цените – около 250 евро за една стая с всички включени разходи е перфектния вариант, иначе цената може да стигне и до 350 евро.

Стандарт на живот?

На месец за храна – ако пазарувате от по-евтините вериги магазини и предпочитате да си готвите или да хапвате сандвичи – трябва да предвидите около 150 евро (това пак е много относително и зависи от режима ви на хранене и храните, които предпчитате). Транспортът в Брюксел за младежите под 25 години е много евтин (1/3 от цената за възрастен) и много добре организиран. Развлечения – в дискотеките тук е много скъпо и ако сте свикнали на пиянски запои в България….е, тук бързо ще отвикнете ако имате студенстки бюджет :)

Лесно ли е намирането на работа за студенти?

Работа за студенсти се намира долу-горе лесно…зависи как търсите. Има сайтове с предложения за работа за студенти в Брюксел – разбира се трябва да знаете френски или фламандски (ако знаете само английски ще ви бъде много трудно). Тук доста заведения търся предимно студенти за почасова работа. Плащането варира в зависимост от сектора, но средно между 8-10 евро на час (пак казвам зависи от сектора и спецификата на работата).

Какво според теб ще ти даде престоя ти там и какво ще ти вземе?

Престоят ми тук ще ми даде опит и необходимите качества, да се справям във високо конкурента среда, но и ще ме откъсне от приятелите и семейството ми в България.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там?

Това е въпросът, който вълнува всеки излязал да учи в чужбина. Моят отговор е, че обстоятелставата и времето ще покажат кой е правилния избор. Възможности има във всички посоки.

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрала същият университет?

Предполагам, че да.

***

Представи се?

Здравейте, аз съм Радостина Денчева на 23 г. от Варна :)  Преди няколко месеца завърших Икономически Университет – Варна, специалност Финанси.

Учиш в University of East Anglia, Norwich UK от септември 2009г.. Харесва ли ти?

Да, много. Винаги ми е било  мечта да посетя Англия, а да живееш в чужбина е много по-различно от посещение на екскурзия. Има си и по-добрите и по-лошите страни, но като цяло прави живота ти по-пъстър и те оформя като човек.

Разкажи ми нещо повече за университета?

Специалността ми е магистратура по International Business , Finance and Economics…или както му казваме – три в едно :)  Начина на преподаване протича чрез лекции и семинари, но те се различават коренно от тези в България. Материалите ни биват качени предварително в интернет портала ни, където междудругото има всичко, за което можеш да си помислиш или да ти потрябва докато си студент в университета. Семинарите протичат под формата на дискусии, игри, презентации, case studies и дебати на най-скорошните и съвременни новости в областта. Материалите са осъвременявани и подобрявани в движение непрекъснато. Например в началото на февруари изучавахме еко-споразумение на Обединените Нации сключено в Копенхаген в края на януари. Изисква се непрекъснато четене и изучаване не само на основната бизнес теория, а и на непрекъснато случващите се световни бизнес събития, което означава безсънни нощи в библиотеката или в ровене на мрежата (неща, с които за жалост не сме свикнали с завършването на ИУ – Варна)

А за града?

В Англия има два ‘типа’ университети – такива в големите космополитни градове като Лондон, Бирмингам, Манчестър и т.н. и университети тип ‘кампус’ в не задължително големи градове. Норич за щастие се оказа скрито съкровище – среден по големина град около 400 000 души, но с много история, интересна архитектура, красива природа, арт събития и развлечения и различен пъб (бар) за всеки ден от годината. Миналата година бе обявен за третата най-добра шопинг дестинация в Англия. Като цяло градче изпълнено с много цвят и по всичко за всеки, без шума и трафика на големия град ( за жалост почти всички магазини затварят в 6, но пък тогава отварят всички заведения :) ).

А за тези, които все пак обичат шума и трафика – Лондон е на по-малко от час и половина от Норич.

Сега ще те върна малко по-назад във времето…

През какви етапи премина кандидатстването ти?

Процеса на кандидатстване за мен започна през януари като до март премина в търсене на подходящия/те университет/и. В Англия има над 150 университета и ако си решил тъпо и упорито да учиш там, то чака те голямо ‘пресяване’. В Интернет има голяма част от информацията под формата на класации, форуми и т.н., но решаващите фактори са специалност, такса, издръжка, град, а тях ги няма оценени в нито един от т.нар. rankings. Лично аз търсех финансова специалност, която да ми позволи да работя в по-широк кръг институции – изучаваща едновременно частния бизнес, банките, финансовите пазари и международни организации. Това сведе избора ми до по-малко от 20 университета, които след проучване на таксите и стандарта на живот в града (цените и издръжката се различава значително в различните региони на Англия) се оказаха по-малко от 10. Тъй като не бях сигурна в процеса на приемане реших да кандидатствам във всичките тях ( грешка номер 1, защото с добра мотивация и изпълнени изисквания можеш да кандидатстваш спокойно само в 1-2-3). За допълнителна сигурност за няколко от тях използвах посредническа фирма ( грешка номер 2 – посредническата фирма не направи нищо по-различно от това да сложи попълнените от мен документи в пликче и да ги прати по пощата). За останалите (включително и UEA) попълних и изпратих сама документите – две препоръки от преподаватели (възможно е едната да е от работодател, но ако е работа свързана със специалността ти), мотивационно писмо, академична справка – преведена от специализирана преводаческа агенция и нотариално заверена. За някой университети е възможно да се подаде формуляр за кандидатстване онлайн, но част от документите все пак трябва да се изпратят по старомодния начин – Български пощи, писмо с предимство, пристига за една седмица. Така през месец март реших, че е време да се явя на TOEFL internet based или ibT. След няколко (4-5) опресняващи урока в началото на април се явих и след около три седмици излязоха резултатите. Така през месец май няколко дни преди крайните срокове пратих документите. Кореспонденцията с университетите продължи през юни, юли, дори и август. След като за щастие получих conditional offers или unconditional offers от всеки един от университетите бе редно окончателно да избера и потвърдя. Тук отново да подчерая колко е лошо да кандидатстваш в много университети – винаги има колебание при избора. Колебанието си остана дори през първите три и нещо седмици от учебната година ( заради липса на информация, културен шок и въпроси от типа на „а можех да съм другаде”), но после всичко се оказа повече от страхотно и най-важното повече от това, което съм очаквала.  Затова просто разсъждавай на глас, послушай сърце, интуиция, възможности, бъди отворен за новото и света, защото както казват хората – когато си мислиш, че губиш , не знаеш какво печелиш.

Явява ли се на изпит по език?

Да, на TOEFL ibT.

Твоят съвет към тези, на които сега им предстои да се явяват?

Не се подценявайте, пробвайте се дори в университети, за които мислите, че са над нивото ви – ще останете изненадани колко умни и оправни са българите. Използвайте Интернет, но не му се предоверявайте. Най-важните решения са какво ви се учи като специалност, къде и естествено дали ви е по джоба (за жалост за българската реалност един от най-важните фактори). С изпълнени изисквания, силна мотивация, про-активност и оптимизъм никой университет не може да ви каже ‘не’ . А след като те приемат – възползвай се от всичко, което университета ти предлага – услуги и центрове за кариерно и личностно развитие, социални мероприятия, клубове и общества, екскурзии и специализирани семинари и т.н.

Сега накратко за университета…

Опиши групата си?

Групата ми е около 90 души (от кандидатствали над 7000 души за тази специалност), като 80% са с азиатски произход – китайци, японци, корейци и т.н., което отначало ме стресна доста, но в крайна сметка Източна Азия винаги са едни гърди напред и знаят кое е най-новото и най-доброто. Останалите от групата са американци, руснаци, англичани, индийци, нигерийци и няколко души от Източна Европа. Преобладават хора над 25 години, включително няколко 35+. Всички са много колоритни и отворени към контакти с други националности и доколкото имам наблюдения – определено готини. Целия процес на осъзнаване на културните различия е много забавен и интересен опит.

Виждаш ли разлика между средата ти там и тази тук?

Да, определено. Навсякъде в света си я има поп-културата и нейните среди (което за България е поп-фолк културата), но международните студенти например са много по-космополитни и отворени за различни култури и преживявания, пътувания, амбициозни да постигнат нещо и отговорни към образованието си. Докато за жалост в България на този етап реалността бързо изпарява амбиции и аспирации, образованието стана толкова широко достъпно, че е трудно да се различат наистина хората за които е значимо от тези, за които то е помеждудругото и Диплома за Висше Образование става просто поредния документ без реално значение.

Как се справи с адаптацията си в … и преодоляването на културния шок?

Трудничко беше, защото пристигнах няколко дни по-рано в кампуса и той все още беше почти празен – затворени сгради, магазини и заведения, празни общежития, имаше само тук таме китайци , зайци (символа на университета са дивите зайци подскачащи навсякъде из кампуса..из сгради, полянки, пейки) и аз.  Първата седмица беше доста критична, но човек трябва да се откопчи от домашния уют, сигурност и приятели и да се впусне в приключението опознавайки новото. А то със сигурност е наистина интересно където и да си. Сграбчи факта че си напълно самостоятелен в чужда страна и тръгни на експедиция из града и се запознай с нови хора преди да те е обхванала носталгия.

Академичния процес по-различен ли е от този в България? Как?

Ами да, със сигурност. Първо и лекции, и семинари са в доста по-тесен кръг, което позволява контакт между преподавател и студент. Самите преподаватели проявяват интерес към дейността на всеки един студент и това как се справя със задачите си. Провеждат се специални workshops с цел да подобрят професионалното, академично и личностно развитие на всеки един от студентите.

С какво избраната от теб специалност там е повече от същата на родна земя?

Комбинацията, която аз издирвах, доколкото съм запозната я няма на родна земя.

А сега да си поговорим малко за финанси…

Ползваш ли стипендия за обучението си там? Не, за жалост. Първо, защото кандидатстването за стипендии започва и завършва много по-рано от кандидатстването за университета – сроковете са обикновено до декември предходната година. И второ, за стипендии с предимство са студенти от страни, които не са членки на ЕС, тъй като таксите за страните членки от ЕС са вече редуцирани до статута на местен студент.

Какви са таксите, които заплащаш към университета? 3400 паунда, като се има предвид, че това беше един от университетите с ниските такси.

Общежитие или квартира? UEA има най-добрата база за настаняване за 2008ма – големи, модерно обзаведени и удобни общежития – 300 паунда на месец, което включва интернет, ток, вода, както и камериерки!!, които всеки ден изхвърлят боклука, веднъж седмично чистят кухни, бани, стаи, зареждат с консумативи, както и охрана на кампуса и сградите. Частни квартири има много, лесно се намират и са на по-ниски цени 230 – 260, но без включени сметки, така че относително се изравняват нещата.

Стандарт на живот?

Ами изключвайки наема и ако се ходи в по-големите и евтини вериги като Tesco, Waitrose, Sainsbury’s и най-вече Morrisons може да се живее нормално с 50 паунда на седмица или 200 паунда на месец. Учебниците са скъпи , но университета има отлична библиотека и преподавателите винаги изброяват по няколко алтернативни учебника. Транспорта е доста скъп, но ако се вземе карта за всички линии за една година излиза наистина изгодно.

Лесно ли е намирането на работа за студенти? Ами намира се почасова работа в кампуса, както и работа за ваканциите. Минималното заплащане е около 6 паунда на час и може да се работи максимум 20 часа, но ти трябва работно разрешително. Повече уточнения на този сайт:

http://www.ukba.homeoffice.gov.uk/workingintheuk/eea/bulgariaromania/liveworkuk/

Какво според теб ще ти даде престоя в UEA?

Ще ми даде повече професионални и личностни възможности (дано), невероятни преживявания и приключения, нови международни приятели, по-космополитен поглед върху нещата и това ще ме промени към по-добро надявам се.

Мислиш ли да се връщаш в България след завършването си там?

Не. Поне не веднага, тъй като не съм сигурна, че българските работодатели биха оценили по достойнство диплома от международен университет и практическите качества, които се придобиват в такъв. Може би след като подкрепя дипломата с няколко години опит. Или ако нещата в България тръгнат в правилната посока…

Ако сега трябва да кандидатстваш наново, би ли избрала същият университет?

Да! И без всички останали…  :)

От тогава до днес съм се връщала към тези принципи още поне 4-5 пъти- не отнема много време, но зарежда с много енергия и ентусиазъм. И вяра в собствените ви възможности.

Не е нужно да харесате всичките. Изберете само тези, които смятате, че ще имат полза за вас.  Към литературата за “самоусъвършенстване” трябва да се подхожда изключително внимателно и избирателно.  В 99% от случаите всяка книга има какво да ви научи. Дори да е едно-единствено нещо.

Ако аз трябва да ви посоча примерни правила от посочените 200, които могат да ви помогнат докато сте в гимназията/ университета, то това са:

- спете по малко

- отделяйте  време за планиране на дните и седмицата си

- 60% от времето слушайте и 40% говорете

- научете се да запомняте имената на хората

- моделирайте (наблюдавайте хора, които уважавате, хора, на които бихте искали да приличате и се опитвайте да бъдете като тях. Не става въпрос за сляпо подражание, а отсяване на добрите практики.)

- спортувайте

- научете се да казвате “не”

- запомнете , че “няма грешки, има само уроци”

- научете се да цените времето си

- внимавайте какво споделяте за себе си

- четете (“Readers are leaders”)

- изградете си навик да бъдете точни

И т.н., и т.н. Има много. Всеки сам за себе си трябва да отдели това, което би му помогнало от това, в което не вярва.

Ако искате още малко за автора- тук и тук.

J.K. Rowling Speaks at Harvard Commencement from Harvard Magazine on Vimeo.

Продължаваме на вълна завършване с речта на Джоан Роулинг, авторката на „Хари Потър”, която се обръща към абсолвентите на Харвард с послание, което ни кара да се замислим върху ползите от… неуспеха. И въображението.

Това, което си струва да запомните е, че неуспехите са част от живота. Колкото и да се стараете, все някога нещо няма да се получи. Освен ако не живеете толкова предпазливо, че оставите живота да минава покрай вас. Което, може би, е най-големия провал.

Моментите, в които не-успяваме в нещо, ни карат да се отдръпнем назад, да се опитаме да погледнем цялата картина, да се откажем от несъщественото в живота си, да преосмислим себе си…

Карат ни да развием дисциплина и силна воля. Дават ни уроци, които не бихме научили по друг начин.

След всеки малък или не толкова малък неуспех, излизаме по-мъдри и по-силни.  Уверени в способностите си да оцеляваме.

Джоан допълва и че никога не можем да познаваме достатъчно добре себе си или да сме сигурни в приятелите си, докато не вкусим от неуспеха.

И тук идва мястото да обясня защо си позволявам да говоря за нещо по-абстрактно на страниците на блог, посветен на образованието.

За да не забравяте, че „живота не е лист с цели и постижения. Не е CV.”

Запомнете го.

Хубаво е да учите нещо, което после ще ви донесе стабилни доходи. Но още по-хубаво е да следвате сърцето си и да развивате таланта си.

Хубаво е да се стараете да имате отличен успех. Но още по-хубаво е да не забравяте, че тези оценки обикновено нищо не значат.

Животът е най-добрия учител.

П.П. Може да погледнете още по темата и в личния ми блог.

„Светът на Софи” освен, че насочва читателя към хилядите страни на света, в който живеем и за които често не си даваме сметка, ни води стъпка по стъпка през историята на философията като наука. Приятно и леко пътешествие, което препоръчвам на всеки.  Малка част от разгледаните философи са Сократ, Платон, Аристотел, Декарт, Бъркли, Кант, Маркс, Фройд… Наред с тях, авторът не забравя да обърне внимание и на митовете, натурфилософите, средновековието, ренесанса, просвещението, романтизма.

Има няколко области, които са си направо задъжителни, когато става въпрос за обща култура- история, география, философия… „Светът на Софи” е може би най-лесния начин да отметнете една от тях.

***

„Човек за човека трябва да е свещен”, Сенека

„Капчицата е море, щом морето я приеме, а душата става бог, когато Господ я приеме”, Ангелус Силезиус

„Действай само според онази максима, за която същевременно можеш да си пожелаеш да се превърне в общовалиден закон.”, Кант

„Лесно се дават съвети със задна дата.”

„Човек никога не греши безпричинно.”

„Незнанието по принцип е етап по пътя към ново познание.”

„Софи, ако този курс по философия не те научи на нищо друго, то поне запомни да не правиш прибързани заключения.”

„Щом с пълна сила осъзнаеше, че един ден ще изчезне без следа, усещаше колко безкрайно ценен е животът…”

„Невъзможно е да разсъждаваш за това, че си, без в следващия момент да си припомниш, че не винаги ще бъдеш.”

„Ние сме точно толкова свободни и самостоятелни, колкото самите ние решим да бъдем.”

„Понякога дори е правилно да помислиш: трябва да се махна оттук, макар още да не знам накъде.”

За първи път се сблъсках с понятието менторство, когато станах член в AIESEC.

Там ментор е човекът, който ти помага да навлезеш в организацията, нейните традиции и история, който ти помага да разбереш към коя функционална област да се насочиш и как да вземеш най-доброто от AIESEC като цяло. (Ако си в първи курс, ти помага и в прехода училище-университет.)

За да имате ментор, обаче, не е задължително да сте част на дадена организация или група. Само помага.

Менторът Ви трябва да е някой, на когото искате да приличате , някой, който притежава качества, които искате да придобиете, някой, който може да ви напътства и помага по пътя към вашата цел.

Лично при мен, менторът ми изигра и още играе ( ;-) ) много голяма роля във всичко, което съм постигнала. В AIESEC спрях да бъда активна след втори курс, а с менторът ми продължаваме да сме като best friends.

От него разбрах за НЛП, за Робин Шарма, за това, че ако човек иска да се развива трябва да излезе от зоната си на комфорт и още тонове литература за самоусъвършенстване, постигане на щастие и успех във всяка една сфера. С него за първи път излязох на конференция в чужбина,  преодолях страха си от пътувания сама, започнах да говоря английски! (да, да, в първи курс не можех и името да си кажа; не, защото не ми достигаха знания, бях влязла МИО с английски, но изпитвах страхотен ужас да говоря- било заради произношението ми тогава, било за да не направя грешки и т.н.).

Мога още много примери да давам ( от продажби до предприемачество), но всичко, което един ментор може да ви даде зависи и от вас, и от вашето желание за развитие.

Затова спирам, а вие се замислете за някого, който би се радвал да ви бъде ментор. Може да ви звучи смешно на пръв поглед и да си казвате „аз нямам нужда от такова нещо”, но истината е, че там където връзката ментор-менти се получи, успехите следват сами.

А и повечето хора биха били поласкани на една такава молба. Още повече, че не изисква големи усилия, особено в началото, когато срещите са да речем веднъж на една –две седмици. След което ако си допаднете, целия процес става някак естествен, формата на ангажимент отпада, а на нейно място идва приятелството.

Успех!

P.S. При избиране на ментор, уверете се, че менторът ви ще има време да се занимава с това. В смисъл, ако няма, вие ще останате разочаровани и повече няма и да си помислите за ментор. Лично аз бях ментор за кратък период във втори курс, точно когато заминавах за САЩ и Еразмус и…не се получи. Съвет.

Семинаръ ще ви даде възможност да се докоснете до истинския бизнес (1), да проверите докъде се простират теоретичните ви познания (2) и да научите неща, които не ги пишат по учебниците. Networking-а е още един бонус.

***

Сега накратко за семинара…

След откриването и запознаването с останалите участници, така както и след няколко истории от първо лице…

…как се постига успех,

…как няма пряк път към мястото, на което си струва да отидем,

…колко важно е да имаш самочувствие в себе си и в способностите си,

… да не се страхуваш да рискуваш, както и да се изправяш след всеки малък или голям неуспех и да продължаваш напред, се стигна и до лекцията на Николай Василев.

Това, което ми се струва най-важно от нея е съвета да не се страхуваме от кризата. Кризи винаги ще има. Едни по-силни от други, да, но това е естествен процес. И да не забравяме, че след всяка криза, възможностите за успех са много по-големи.

Последва лекция за „Въведение в оценъчните мултипликатори” от Никола Филипов с изясняване на термини като eneterprise value multiples, price multiples, определяне на peer group, EBITDA, недостатъци и предимства на мултипликаторите.

След лекцията, разделени на 6 отбора, имахме да решаваме case study „Приложение на оценъчните мултипликатори при оценка на непублични компании”. По-късно последва и trading game. (Наградите тук :) )

Програмата за деня завърши с презентация на г-н Валери Вълчев „Възстановяване: как да излезем от кризата в сектора на недвижимите имоти”. Тук намериха място понятия като distressed assets и distressed sellers.

Неделната сутрин започна със съвети за успешно писане на CV и есе, за които ще пиша скоро в подробности, и презентация на г-н Даниел Александров за landbank management и farming operations, като поговорихме малко и за инвестиците във възобновяеми енергийни източници.

Като цяло: препоръчвам с две ръце!

П.П. Поста и новата категория „live reporting” е във връзка с многото въпроси какво точно се случва на дадена конференция или обучение. Ще се опитам скоро да ви разкажа и за вече отминали събития.