Днес отиваме на гости в Германия…
***
Представи се? Владислав Лазаров, 24г., повече тук.
Учиш в Техническия университет в Мюнхен от 5 години. Харесва ли ти?
Определено. Дори повече от това, иска ми се ученето да продълждава още дълго.
Разкажи ми нещо повече за университета?
Когато дойдох преди 5 години не мога да кажа, че знаех много за него. Записах се бакалавър, защото беше само 3 години и си казах, че ако не ми хареса ще мога да погледна настрани след това и да се преместя някъде другаде. Университета обаче е нещо много специално според мен – ръководен е мъдро и затова е стигнал дотук. Има един специфичен дух, който е олицетворен и в мотото му – The Entrepreneurial University. Кара те да не мислиш само за книгите, а да искаш нещо повече. Не един и двама след като завършат създават собствени фирми, не малко от тях наистина успешни. И определено частица за успеха се дължи на изключителната мотивация, която можеш да получиш тук ако я потърсиш.
А за града?
Мюнхен е космополитен град, затова го обичам. Има всичко, което можеш да искаш от един голям град, а транспортната му мрежа ти дава шанс да не го усещаш толкова голям колкото в действителност е. Многообразието винаги ме е карало да се чувствам свободен.
През какви етапи премина кандидатстването ти?
Всъщност кандидатстването не е толкова тежко, колкото си мислят. Когато кандидатствах все още не бяхме в ЕС и основните пречки бяха визови ограничения, доказателство на финансови средства и пр. Вече тези проблеми отпаднаха. Сега е достатъчно да имаш добри оценки в училище (нещо, което повечето хора в България имат, за съжаление. Казвам за съжаление, защото когато всички имат отличен в дипломата е трудно да изпъкнеш. Стигна се до там професорът ми, който е и декан на факултета ми да ме попита: “А защо всички в България завършват гимназия с 6.00?”), и ясна мотивация защо искаш да учиш тук и как.
