Обучението се реализира по проект „Младите хора – двигател на новаторски практики в бизнеса”, финансиран от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”.

Какви са изискванията към кандидатите:

- Възраст между 16 и 25 години;

- Мотивация за работа като обучител;

- Комуникативност;

- Базова компютърна грамотност.

Какви са темите и продължителността на обучението:

Модул 1 “Как да кандидатстваме за работа” (4 дни х 6 уч.часа)

Включва базисни теоретични познания и ефективни техники за общуване, начини за търсене на работа, стил на обличане, поведение и етикет по време на интервю за работа, изготвяне на автобиография, мотивационно писмо и препоръка.

Модул 2 “ Как да бъдем конкурентноспособни на пазара на труда и да отговорим на бизнес изискванията” (6 дни х 6 уч.часа)

Включва преподаване на ключови компетенции по предприемачество, съвременни аспекти на управлението, основани на психологията, мениджмънт на стреса, кризисен мениджмънт, мениджмънт на конфликтите, маркетинг на дейността на компанията и презентиране на продуктите, правила за изготвяне на пауър поинт презентации и рекламни брошури, работа в екип, социална отговорност на бизнеса, възможности за финансиране чрез банкови кредити, запознаване с финансиращите програми на ЕС за бизнеса (Оперативна програма „Конкурентноспособност”) и др.

Кога ще се провежда обучението?

Курсът ще се провежда в съботните и неделните дни през месеците септември – октомври 2010 г.

Как да кандидатствам?

Всички желаещи да участват в курса, моля да изпратят своя автобиография на Славчо Топалов – ръководител на проекта на ел. поща slavitop [at] avbv [dot] bg до 20 Септември.

Одобрените кандидати ще бъдат уведомени до 23 Септември 2010 г. Моля, посочете своя актуален е-мейл и телефон за връзка в автобиографията.

Още едно видео, посветено на децата, образованието, какво правим правилно, какво не, върху какво си струва да наблегнем.

На фокус е предприемачеството и колко важно е да развиваме предприемачески дух у децата вместо да ги караме всичките да стават лекари, адвокати и счетоводители…

Видеото за пореден път доказва и, че училището (университета) не винаги имат определящо значение, когато става въпрос за Успех. Но това го знаем, нали?

Да избереш правилната кариера и правилните стъпки, които да те отведат до нея, не е лесно. Още по-трудно е да оцелиш правилния момент за промяна и най-добрия начин, по който тя може да се случи. Една от възможностите да се застраховате от (големи) грешки по пътя към мечтаната от вас работа е да се обърнете към кариерен консултант.

Кариерното консултиране е световна практика, която едва в последните години навлиза в България. Целта му е да ориентира хората към подходяща професионална реализация, след оценка на индивидуалните и професионални качества чрез интервюта, тестове, игрови ситуации, коучинг техники и други.

За първи път преминах обучение по планиране на кариерата в първи курс. Проведе се от консултант на Procter & Gamble ( P&G) като част от конференция на AIESEC-България, декември 2005г. От тогава винаги препоръчвам на приятелите си ако им се отдаде такава възможност, да не я пропускат, защото:

- можеш да знаеш какво искаш, но да не знаеш как да го постигнеш;
- да си готов да инвестираш средстава и време в образованието и кариерата си, но да се разпиляваш и да ти липсва фокус;
- можеш да си изключително подготвен откъм теория и практика, но пак да не успяваш да се изкачваш към върха и т.н, и т.н.

Далеч съм от мисълта, че всеки има нужда от кариерен консултант. Но от практиката си на консултант за образователни програми, 70-80% от учениците и студентите, с които се срещам нямат ясна представа какво и защо да учат, какво ще работят след завършване на образованието си, изискват ли се допълнителни знания и умения за избраната от тях професия или само дипломата стига, как се съставя успешно CV и мотивационно писмо, “което продава”, що е това център за оценка и case study interviews и пр.

Вярно е, казват, че няма пряк път до мястото, на което си струва да стигнеш. Но има пътища, и пътища… А времето, както всички знаем, е невъзобновим ресурс.

***
В България от месец януари 2007г. има разкрито представителство на Националния борд на сертифицираните консултанти ( NBCC- България), които притежават лиценза за един от най-популярните сертификати за кариерно консултиране и обучение на кариерни специалисти- GCDF (Global Career Development Facilitator). Обучението е с практическа насоченост и е организирано на модулен принцип като включва теории на кариерното развитие, комуникационни умения и процес на подпомагане, изготвяне на оценка в процеса на кариерно консултиране, процес на обучение и съставяне на програми за кариерно развитие, определяне на цели и план за действие и др.

Повече за това как може да придобиете GCDF в България, може да научите тук.

Кратко, сбито и ясно са представени някои от най-важните уроци, които трябва да знаем за израстването в кариерата.

От това колко важни са думите и как “няма такова нещо като “изказване извън протокола”, през това, че “не е достатъчно да си компетентен, трябва да покажеш на хората самочувствие, че много знаеш и много можеш”, до “собствената ви кариера е в собствените ви ръце.”

Шестият урок напомня да не забравяме, че репутацията ни върви пред нас, деветият , че всеки получава удари, по-важното е да се учим от тях и винаги да намираме сили да се изправяме.

“Добре е да подходите към работата си като към хоби- с ентусиазъм, креативност и оптимизъм” се споменава в 11 урок.

2/3 от книжката стои подчертана, затова спирам дотук.

Препоръчвам ви я с две ръце, още повече, че я получавате в комплект със списанието.

Работата в група е предизвикателство и урок- как да изразяваме правилно мнението си, да бъдем по-търпеливи и толерантни, да сме по-организирани, да правим компримиси, да даваме повече (а не по-малко!!!) от себе си. Не случайно много от големите компании използват т.нар. центрове за оценка като част от процеса на подбор на кандидати за дадена позиция. Защото в днешно време възможностите да играете сами са все по-малко и обратно- хора, отдели и компании често зависят от способността си да си партнират заедно успешно.

Професор Ранди Пауш дава следните съвети за успешна работа в в група:

1) Запознайте се с хората както подобава. Разменете си информация за връзка. Уверете се, че можете да изговорите имената на всички. (И да ги запомните!)

2) Открийте общи неща.

3) Опитайте се да осигурите оптимални условия за събиранията ви.

4) Изслушвайте всекиго. Не довършвайте изреченията на другия.

5) Оставете егото си пред вратата.

6) Изказвайте си похвали един другиму.

7) Изказвайте предложения като въпроси. Вместо “Аз мисля, че трябва да направим А вместо Б” опитайте с “Дали да не направим А вместо Б?”. Това дава възможност на хората да изкажат мнение, вместо да защитават нечий избор.

Разбира се, това далеч не са всички съвети и успешната работа в група не става изведнъж, а идва с опита и желанието, но се надявам, че следващият път, когато Ви кажат “разделете се на групи и направете това и това” , ще се замислите повече върху начините по които работата Ви може да стане по-ефективна, а не просто “отбиване на номера…”

И не забравяйте, че работата в група е много по-отговорна от индивидуалната подготовка, защото както Вашия резултат зависи от сериознността и усилията на останалите членове на групата, така и техния резултат зависи от Вас. Успешното представяне Ви печели доверие, докато неуспешното Ви взема повече от разочарование…

За край- златното правило при работата в група: критикувай мнението, не личността.

Успех!

П.П. Съветите са взети от книгата на проф. Ранди Пауш “Последната лекция”, издателство Хермес.

Навярно нямам право на глас*. Ти може би също.

Това е като да критикуваш управлението на държавата без да си гласувал на изборите. Глупаво е.

Затова ще се опитам да бъда кратка….

Големият избор II започна като разочарование. ( Независимо от журито, което аплодирам с две ръце.)

Гледах до последно само заради Рени, с която се запознах наскоро и която е един страхотен, слънчев и много позитивен човек, пълен с идеи и ентусиазъм. Излезе 11-та (от 13). До нейното представяне, единственото друго, което ми допадна бе това на Мая.

Не искам да давам мнение за представените идеите. Първо, защото повечето са далеч от най-наболелите проблеми на българската младеж, второ, защото всеки един от участниците преди да е посланик на дадена кауза, е лидер. Но аз лидери не видях. Поне в 10 от 13 участника.

Не обичам хейтърството и дълго се чудих дали да споделя тези мисли, защото самата идея на Големия Избор е прекрасна- да срещне България с нейните млади лидери, да ги покаже. Извинявам се ако звуча твърде негативно, но в края на предаването бях с чувството на загубени час и половина време, вместо пълна с ентусиазъм и адмирации.

Предполагам и този сезон победител ще е момиче. Което е странно в известна степен- мъжете често са по-харизматични, по-самоуверени, излъчват повече сигурност, печелят по-лесно доверие….

И при все, че съм човек, който винаги се е разграничавал от феминизма, просто не успях да видя нито едно от момчетата като Победител.

А най-жалкото е, че случайността ме е срещала с много от младите лидери на страната ни. Умни, нахъсани, с опит…

Аз знам, че ги има, знам и че изглеждат така, че като ги видиш си казваш „Искам и аз да бъда като него/нея”, знам че зад себе си имат не само идеи, но и реализирани проекти.

Аз го знам. Виждала съм ги, разговаряла съм с тях, някои съм представяла и тук и ще продължа да го правя…

Но се питам как другите ще го разберат….?

П.П. Рени, Мая, Кристина… Най-вероятно те ще бъдат до последно.

Успех!

*Нямам право на глас, защото не кандидатствах. А днес, а утре… После реших, че не съм достатъчно подготвена (?!!), а накрая се отказах от логистична гледа точка (Бургас-София). Но познавам хора, които кандидатстваха и заслужаваха да бъдат там, а не са… Това не го разбирам.

Изключително щастлива съм да ви съобщя, че организаторите на семинара “Ново мислене, иновации, бизнес. Стратегии за периода след кризата.” , воден от Едуард де Боно, един от най-изтъкнатите мислители на човечеството, пионер в областта на творческото мислене и иновациите и автор на бестселъра “Шестте мислещи шапки“, предоставят покана за семинара на един от читателите на Re:Thinking Education!

Как може да спечелите вашия безплатен пропуск за най-голямото бизнес събитие на 2010г.?

Оставете коментар след този пост тук или в една от двете ни страници във фейсбук- тук и тук. За тези, които предпочитат формата на блога- не забравяйте да оставите валиден email адрес. Всеки може да участва само с един коментар- от днес до 25 май. На 26 май на случаен принцип ще изтеглим името на един от вас! Единственото условие е да сте студент.

Семинарът ще се проведе на 23 септември 2010 г. в зала 1 на НДК.

Едуард де Боно ще представи своите най-популярни техники за творческо мислене, използвани от милиони хора в цял свят и доказали своята ефективност за:

- разработване на иновативни продукти, услуги и процеси
- усъвършенстване на бизнес-процесите
- многократно намаляване на времето за провеждане на срещи и вземане на решения
- по-добро и по-бързо решаване на проблеми и разрешаване на конфликти
- въвеждане на иновации в маркетинга
- постигане на бизнес развитие и растеж
- и още много други приложения, свързани с развитието и растежа на бизнеса.

Програмата на семинара обещава серия от полезни тракове , а със сроковете и начини за регистрация може да се запознаете тук.

Специално за студентите, решили да посетят семинара, организаторите предлагат възможността да се включат на изключително достъпна преференциална цена, възлизаща на повече от 50% отстъпка от стандартната цена за участие.

Събитието е подходящо за студенти от всички специалности, които се интересуват от най-модерните творчески подходи за подобряване на личната, екипната и организационната ефективност.

Екипът на Re:Thinking Education още веднъж благодари на организаторите от ПРОДЖЕКТА и им пожелава много успехи!

П.П. Не забравяйте да вземете и своето копие на „Малката лилава книга за НЕстандартното мислене”, което можете да изтеглите БЕЗПЛАТНО от www.debono-bg.com. В книгата са посочени редица примери от реалното прилагане на техниките за постигане на по-голяма бизнес ефективност (например, в един от цитираните случаи, приложението на нестандартното мислене е довело до увеличаване на ефективността с 40% и възвръщаемост от 2648%).

[...] Какво е за Вас успехът и какъв е успелият човек?

Успех е да си доволен от това, което си постигнал и от начинът, по който оползотворяваш времето си. Успех е да знаеш какво искаш от живота, да имаш посока и цели, които да преследваш. Успех е да се познаваш- да си наясно със силните и слабите си страни и съответно да се стремиш към себеусъвършенстване. Преди всичко, обаче, успехът е строго субективна категория и за всеки може да се изразява в коренно различни неща- успех в работата, в семейството, в обществото… Затова и за мен успелият човек е човек, който живее в хармония със себе си и света. Щастлив човек.

Вашето послание към читателите на Diploma.bg?

Да не се осланят само на това, което се предлага в рамките на университета, защото не стига. Да търсят и да кандидатстват в различни инициативи, без да се страхуват дали са достатъчно подготвени, дали ще се справят и т.н. В последно време неувереността е нещо, с което постоянно се срещам и ми се иска да им пожелая да не се страхуват, защото всеки е падал, кой веднъж, кой повече, важното е като „губите, да не губите и урока”. Всичко идва с опита, но опита не идва с наблюдение и изчакване. Хвърляйте се смело напред, защото сега е времето да рискувате. Ще цитирам любима мисъл, която ми е давала кураж много пъти – ако човек иска да се развива трябва да излезе от зоната си на комфорт. Затова бъдете смели, вярвайте в себе си и в успехите, които ви предстоят.”

Цялото интервю може да прочетете в Diploma.bg.

Екипът на Re:Thinking Education благодари за поканата :)

Той е едва на седемнайсет и на пръв поглед изглежда като всяко момче на тази възраст. Само няколко минути разговор с него, обаче, са достатъчни да провокират желанието ви да научите нещо повече… Поне така стана с мен. С Алекс се запознах наскоро и останах толкова впечатлена и очарована, че веднага го помолих за едно кратко интервю. Да, той все още е твърде млад, но отсега може и носи етикета „успял”. След хиляди приказки как новите поколения ученици не четат, не учат, не говорят чужди езици, нямат цели, не са дисциплинирани и още, и още, ето ви един пример, който опровергава всичко. Един пример за подражание.

***

Представи се накратко?

Казвам се Александър и съм на 17 години. В момента съм 10 клас в Англо-американското училище.  Обичам много да пътувам.  Харесвам криминални романи, предимно на Джон Гришам, Майкъл Крайтън, Сър Артър Конан Дойл. След като завърша училищета искам да следвам Етика, Политика и Икономика в Америка, а след това Корпоративно и Данъчно право.

Учиш в училище, което е всичко друго, освен типично българско училище. Какво го прави различно?

Англо-американското училище наистина е едно много различно училище. Аз попаднах там след 8 клас. Средата, хората, отношенията…всичко е различно. Ученици и учители идват от различни краища на света и всички носим част от този свят с нас. Всички са отзивчиви и приятелски настроени. Психологическата бариера ученик-учител, която съществува в българското училище я няма, няма го страха, но това в никакъв случай не е за сметка на уважението, дисциплината и респекта. Хората, които ни преподават са готови винаги да ни помогнат и са отдадени на предмета и учениците си. Класовете не са големи, часовете са по 65 минути. Освен това самото училище като база и съоражения е несравнимо с българските, а и се намира на едно от местата с най-чист въздух в София. Училището има натоварена програма – тук няма подарени оценки. Това е най-трудното училище, в което съм бил досега, но знам, че си струва усилията…

Заобиколен си повече от чужденци, отколкото от българи. Бързо ли свикна с тази среда?

Да, нямах проблеми с адаптацията. Вярно е, че има много чужденци от различни държави и с различни разбирания, но преди всичко всички сме хора, деца… и националността не играе някаква особена роля. Не съществува разделение на българи и чужденци.  А и колкото повече и по-различни хора, толкова по-голям шанс да си намериш приятели. Освен това, ако си достатъчно отворен към света и толерантен като човек, само можеш да спечелиш, ако попаднеш в такава среда.

Учиш с пълна стипендия и имаш най-високия успех в класа си… Каква е тайната?

Знам какво искам, знам колко го искам и полагам труд, за да го постигна. Аз съм много целеустремен и амбициозен. Винаги съм наясно със себе си и следвам някакви цели. Моите родители никога не са ме карали да уча насила, напротив даже – карали са ми се, че уча много. Аз , обаче,  вярвам, че един ден това ще ми е полезно и ще ми трябва. Не е далеч деня, в който ще трябва и да кандидатсвам в университет, а тогава това ще играе още по-голяма роля. Така че колкото повече работя сега, толкова по-лесно ще ми е после да бъда приет там, където искам. Не смятам, че някой може да накара някого да учи. Няма смисъл. Или го правиш, защото имаш някакви цели и ти идва от вътре, или осъзнаваш някой ден, че е твърде късно. Аз за себе си съм си поставил ясни цели и ги гоня. Знам, че колкото повече работя, толкова по-големи са шансовете ми да успея.

Остава ли ти свободно време? И какво обичаш да правиш в него?

Остава ми свободно време предимно петък вечер и събота. Излизам с приятели. Похапваме на някое тихо място до късно вечер и си говорим. Ако има рожден ден или празник, отивам там. Ходя на кино заедно с познати и близки. Обичам да се виждам с тези, които не успявам през седмицата в училище – предимно приятели от детството и предишните училища… Сега покрай подготовката ми за SAT времето ми е по-ограничено, но пак намирам свободни минути.

Знам, че пътуваш много… Откъде тази любов към пътешествията? Какво ти дава допира до чужди култури, на какво те учи?

Вярно е, че обичам да пътувам много. До сега съм бил в Германия, Катар, Австрия, Франция, Италия, Полша, Гърция, Монако, Унгария. Освен това съм минавал през Босна и Херцеговина, Бахрейн, Турция, Сърбия, Словакия и Словения. Да пътувам за мен лично е една възможност не просто да мина през някоя държава и да я разгледам физически, но и да срещна едни различни и сами по себе си уникални хора. Много по-лесно е да възприемеш нещо, когато се допреш до него, вместо от чужди разкази. Тук е моментът да спомена, че на мен Близкия Изток ми харесва много повече от Запада. Страшно е различен и много интересен. Допира до чужди култури като цяло ме научи да бъда по-толерантен и да подхождам с разбиране към хора с традиции и устои, различни от нашите.

Какво ще посъветваш кандидатите за стипендия към Англо-американското училище в София?

Първо искам да пожелая на всички, престрашили се да пробват, много успех. Няма от какво да се притесняват толкова, няма нищо страшно. Изпитите не са лесни, но за един добър ученик няма да са проблем. Ще ги посъветвам още да не се напрягат излишно, защото от притеснение може да объркат много неща. Да повярват в себе си и да бъдат сигурни, че ще успеят… А на тези, които влязат в училището искам да им пожелая да се възползват от възможностите, които то ще им предостави на 100% и да отпочинат добре лятото, защото ги чака една интересна и пълна с нови неща учебна година.

А какво ще пожелаеш на твоите връстници?

На моите връстници пожелавам много успех и сбъднати мечти! Да не си губят времето с глупости, а да се замислят за утрешния ден и за бъдещето, защото, ако сега им е много лесно и безгрижно, един ден ще имат много повече отговорности.

***

Екипът на Re:Thinking Education благодари на Алекс за интервюто и му пожелава много бъдещи успехи!

От тогава до днес съм се връщала към тези принципи още поне 4-5 пъти- не отнема много време, но зарежда с много енергия и ентусиазъм. И вяра в собствените ви възможности.

Не е нужно да харесате всичките. Изберете само тези, които смятате, че ще имат полза за вас.  Към литературата за “самоусъвършенстване” трябва да се подхожда изключително внимателно и избирателно.  В 99% от случаите всяка книга има какво да ви научи. Дори да е едно-единствено нещо.

Ако аз трябва да ви посоча примерни правила от посочените 200, които могат да ви помогнат докато сте в гимназията/ университета, то това са:

- спете по малко

- отделяйте  време за планиране на дните и седмицата си

- 60% от времето слушайте и 40% говорете

- научете се да запомняте имената на хората

- моделирайте (наблюдавайте хора, които уважавате, хора, на които бихте искали да приличате и се опитвайте да бъдете като тях. Не става въпрос за сляпо подражание, а отсяване на добрите практики.)

- спортувайте

- научете се да казвате “не”

- запомнете , че “няма грешки, има само уроци”

- научете се да цените времето си

- внимавайте какво споделяте за себе си

- четете (“Readers are leaders”)

- изградете си навик да бъдете точни

И т.н., и т.н. Има много. Всеки сам за себе си трябва да отдели това, което би му помогнало от това, в което не вярва.

Ако искате още малко за автора- тук и тук.