Събитието ще се проведе в неформална обстановка в клуб Culture Beat в НДК на 5ти август, четвъртък, от 19ч. Клубът се намира между билетния център на НДК и моста на въздишките.

Вход: СВОБОДЕН

Научете повече от ФБ страничката на събитието тук.

Специални благодарности към екипа на Тук-Там.

P.S. Re:Thinking Education ще бъде там. А ти? :)

Да избереш правилната кариера и правилните стъпки, които да те отведат до нея, не е лесно. Още по-трудно е да оцелиш правилния момент за промяна и най-добрия начин, по който тя може да се случи. Една от възможностите да се застраховате от (големи) грешки по пътя към мечтаната от вас работа е да се обърнете към кариерен консултант.

Кариерното консултиране е световна практика, която едва в последните години навлиза в България. Целта му е да ориентира хората към подходяща професионална реализация, след оценка на индивидуалните и професионални качества чрез интервюта, тестове, игрови ситуации, коучинг техники и други.

За първи път преминах обучение по планиране на кариерата в първи курс. Проведе се от консултант на Procter & Gamble ( P&G) като част от конференция на AIESEC-България, декември 2005г. От тогава винаги препоръчвам на приятелите си ако им се отдаде такава възможност, да не я пропускат, защото:

- можеш да знаеш какво искаш, но да не знаеш как да го постигнеш;
- да си готов да инвестираш средстава и време в образованието и кариерата си, но да се разпиляваш и да ти липсва фокус;
- можеш да си изключително подготвен откъм теория и практика, но пак да не успяваш да се изкачваш към върха и т.н, и т.н.

Далеч съм от мисълта, че всеки има нужда от кариерен консултант. Но от практиката си на консултант за образователни програми, 70-80% от учениците и студентите, с които се срещам нямат ясна представа какво и защо да учат, какво ще работят след завършване на образованието си, изискват ли се допълнителни знания и умения за избраната от тях професия или само дипломата стига, как се съставя успешно CV и мотивационно писмо, “което продава”, що е това център за оценка и case study interviews и пр.

Вярно е, казват, че няма пряк път до мястото, на което си струва да стигнеш. Но има пътища, и пътища… А времето, както всички знаем, е невъзобновим ресурс.

***
В България от месец януари 2007г. има разкрито представителство на Националния борд на сертифицираните консултанти ( NBCC- България), които притежават лиценза за един от най-популярните сертификати за кариерно консултиране и обучение на кариерни специалисти- GCDF (Global Career Development Facilitator). Обучението е с практическа насоченост и е организирано на модулен принцип като включва теории на кариерното развитие, комуникационни умения и процес на подпомагане, изготвяне на оценка в процеса на кариерно консултиране, процес на обучение и съставяне на програми за кариерно развитие, определяне на цели и план за действие и др.

Повече за това как може да придобиете GCDF в България, може да научите тук.

Работата в група е предизвикателство и урок- как да изразяваме правилно мнението си, да бъдем по-търпеливи и толерантни, да сме по-организирани, да правим компримиси, да даваме повече (а не по-малко!!!) от себе си. Не случайно много от големите компании използват т.нар. центрове за оценка като част от процеса на подбор на кандидати за дадена позиция. Защото в днешно време възможностите да играете сами са все по-малко и обратно- хора, отдели и компании често зависят от способността си да си партнират заедно успешно.

Професор Ранди Пауш дава следните съвети за успешна работа в в група:

1) Запознайте се с хората както подобава. Разменете си информация за връзка. Уверете се, че можете да изговорите имената на всички. (И да ги запомните!)

2) Открийте общи неща.

3) Опитайте се да осигурите оптимални условия за събиранията ви.

4) Изслушвайте всекиго. Не довършвайте изреченията на другия.

5) Оставете егото си пред вратата.

6) Изказвайте си похвали един другиму.

7) Изказвайте предложения като въпроси. Вместо “Аз мисля, че трябва да направим А вместо Б” опитайте с “Дали да не направим А вместо Б?”. Това дава възможност на хората да изкажат мнение, вместо да защитават нечий избор.

Разбира се, това далеч не са всички съвети и успешната работа в група не става изведнъж, а идва с опита и желанието, но се надявам, че следващият път, когато Ви кажат “разделете се на групи и направете това и това” , ще се замислите повече върху начините по които работата Ви може да стане по-ефективна, а не просто “отбиване на номера…”

И не забравяйте, че работата в група е много по-отговорна от индивидуалната подготовка, защото както Вашия резултат зависи от сериознността и усилията на останалите членове на групата, така и техния резултат зависи от Вас. Успешното представяне Ви печели доверие, докато неуспешното Ви взема повече от разочарование…

За край- златното правило при работата в група: критикувай мнението, не личността.

Успех!

П.П. Съветите са взети от книгата на проф. Ранди Пауш “Последната лекция”, издателство Хермес.

Той е едва на седемнайсет и на пръв поглед изглежда като всяко момче на тази възраст. Само няколко минути разговор с него, обаче, са достатъчни да провокират желанието ви да научите нещо повече… Поне така стана с мен. С Алекс се запознах наскоро и останах толкова впечатлена и очарована, че веднага го помолих за едно кратко интервю. Да, той все още е твърде млад, но отсега може и носи етикета „успял”. След хиляди приказки как новите поколения ученици не четат, не учат, не говорят чужди езици, нямат цели, не са дисциплинирани и още, и още, ето ви един пример, който опровергава всичко. Един пример за подражание.

***

Представи се накратко?

Казвам се Александър и съм на 17 години. В момента съм 10 клас в Англо-американското училище.  Обичам много да пътувам.  Харесвам криминални романи, предимно на Джон Гришам, Майкъл Крайтън, Сър Артър Конан Дойл. След като завърша училищета искам да следвам Етика, Политика и Икономика в Америка, а след това Корпоративно и Данъчно право.

Учиш в училище, което е всичко друго, освен типично българско училище. Какво го прави различно?

Англо-американското училище наистина е едно много различно училище. Аз попаднах там след 8 клас. Средата, хората, отношенията…всичко е различно. Ученици и учители идват от различни краища на света и всички носим част от този свят с нас. Всички са отзивчиви и приятелски настроени. Психологическата бариера ученик-учител, която съществува в българското училище я няма, няма го страха, но това в никакъв случай не е за сметка на уважението, дисциплината и респекта. Хората, които ни преподават са готови винаги да ни помогнат и са отдадени на предмета и учениците си. Класовете не са големи, часовете са по 65 минути. Освен това самото училище като база и съоражения е несравнимо с българските, а и се намира на едно от местата с най-чист въздух в София. Училището има натоварена програма – тук няма подарени оценки. Това е най-трудното училище, в което съм бил досега, но знам, че си струва усилията…

Заобиколен си повече от чужденци, отколкото от българи. Бързо ли свикна с тази среда?

Да, нямах проблеми с адаптацията. Вярно е, че има много чужденци от различни държави и с различни разбирания, но преди всичко всички сме хора, деца… и националността не играе някаква особена роля. Не съществува разделение на българи и чужденци.  А и колкото повече и по-различни хора, толкова по-голям шанс да си намериш приятели. Освен това, ако си достатъчно отворен към света и толерантен като човек, само можеш да спечелиш, ако попаднеш в такава среда.

Учиш с пълна стипендия и имаш най-високия успех в класа си… Каква е тайната?

Знам какво искам, знам колко го искам и полагам труд, за да го постигна. Аз съм много целеустремен и амбициозен. Винаги съм наясно със себе си и следвам някакви цели. Моите родители никога не са ме карали да уча насила, напротив даже – карали са ми се, че уча много. Аз , обаче,  вярвам, че един ден това ще ми е полезно и ще ми трябва. Не е далеч деня, в който ще трябва и да кандидатсвам в университет, а тогава това ще играе още по-голяма роля. Така че колкото повече работя сега, толкова по-лесно ще ми е после да бъда приет там, където искам. Не смятам, че някой може да накара някого да учи. Няма смисъл. Или го правиш, защото имаш някакви цели и ти идва от вътре, или осъзнаваш някой ден, че е твърде късно. Аз за себе си съм си поставил ясни цели и ги гоня. Знам, че колкото повече работя, толкова по-големи са шансовете ми да успея.

Остава ли ти свободно време? И какво обичаш да правиш в него?

Остава ми свободно време предимно петък вечер и събота. Излизам с приятели. Похапваме на някое тихо място до късно вечер и си говорим. Ако има рожден ден или празник, отивам там. Ходя на кино заедно с познати и близки. Обичам да се виждам с тези, които не успявам през седмицата в училище – предимно приятели от детството и предишните училища… Сега покрай подготовката ми за SAT времето ми е по-ограничено, но пак намирам свободни минути.

Знам, че пътуваш много… Откъде тази любов към пътешествията? Какво ти дава допира до чужди култури, на какво те учи?

Вярно е, че обичам да пътувам много. До сега съм бил в Германия, Катар, Австрия, Франция, Италия, Полша, Гърция, Монако, Унгария. Освен това съм минавал през Босна и Херцеговина, Бахрейн, Турция, Сърбия, Словакия и Словения. Да пътувам за мен лично е една възможност не просто да мина през някоя държава и да я разгледам физически, но и да срещна едни различни и сами по себе си уникални хора. Много по-лесно е да възприемеш нещо, когато се допреш до него, вместо от чужди разкази. Тук е моментът да спомена, че на мен Близкия Изток ми харесва много повече от Запада. Страшно е различен и много интересен. Допира до чужди култури като цяло ме научи да бъда по-толерантен и да подхождам с разбиране към хора с традиции и устои, различни от нашите.

Какво ще посъветваш кандидатите за стипендия към Англо-американското училище в София?

Първо искам да пожелая на всички, престрашили се да пробват, много успех. Няма от какво да се притесняват толкова, няма нищо страшно. Изпитите не са лесни, но за един добър ученик няма да са проблем. Ще ги посъветвам още да не се напрягат излишно, защото от притеснение може да объркат много неща. Да повярват в себе си и да бъдат сигурни, че ще успеят… А на тези, които влязат в училището искам да им пожелая да се възползват от възможностите, които то ще им предостави на 100% и да отпочинат добре лятото, защото ги чака една интересна и пълна с нови неща учебна година.

А какво ще пожелаеш на твоите връстници?

На моите връстници пожелавам много успех и сбъднати мечти! Да не си губят времето с глупости, а да се замислят за утрешния ден и за бъдещето, защото, ако сега им е много лесно и безгрижно, един ден ще имат много повече отговорности.

***

Екипът на Re:Thinking Education благодари на Алекс за интервюто и му пожелава много бъдещи успехи!

Познавам част от хората, които го организират, и съм сигурна, че ще бъде едно прекрасно изживяване. Имат си и FB профил, където може да видите снимки от предишни техни проекти.

Ето част от информацията за лагера от сайта им:

[...] Лагерът ще се проведе в една от най-съвременните бази за извънкласни занимания и ученически лагери в България. Центърът за извънкласни занимания разполага с прекрасни битови условия, оборудвани кабинети с всички необходими принадлежности за опити, рисуване, игри и забавления, собствена столова и кухня, велосипеди, спортни площадки и физкултурен салон за игра, съвременна астрономическа техника за наблюдение на звездите и много други интересни неща, които ще намерим по време на лагера.[...]

След първоначалното класиране, кандидатите се явяват на писмен изпит и интервю. Повече информация за условията и сроковете на кандидатстване може да намерите тук.

Българските стипендианти получават от ААУ международна диплома от училище, акредитирано от Съвета за Международни Училища във Великобритания (CIS) и Асоциацията Ню Ингланд за Училища и Колежи в САЩ (NEASC). Издържалите изпитите на IB Организацията имат възможност да получат престижната международно призната IB диплома. Успешно завършилите имат значителни предимства при приема в най-елитните университети и колежи по света.

Успех!

Едно от най-важните неща, на които НЕ ни учат в училище, е как да мечтаем. Как да си поставяме цели и как да ги постигаме. Как да се мотивираме сами, без да чакаме някой да ни бута.

А първата стъпка към покоряването на кой да е връх, е да знаете името му, да имате идея как да стигнете до него и какво ще ви е необходимо по пътя.

Обещавам скоро да пиша подробно за поставянето на цели (т.нар. goal setting), но още сега ви предизвиквам да помислите за мечтите си. Защото най-сигурния начин за постигане на целите ви е когато произтичат от мечтите ви. И нещо много важно- мечтите не на родители, приятели, познати, а вашите лични.

След това вземете ножица и лепило и си създайте свое табло на мечтите. Така, че всеки ден, когато се събудите, нещо да ви напомня за къде сте се запътили…

И не забравяйте, че преди всичко, трябва да носите тези цели и мечти в сърцата си. Успех!

Time, just give me more time!!! 

Случвало ли ви се е да се молите денонощието да е поне 25 часа? Ако да, то този материал е за вас.

Това не е пост за управление на времето. Не. При стриктно спазване на правила за TM , в 99% кризите остават минало. Това е пост за управление на времето, когато чувствате, че вече  нямате и секунда свободна, когато главата ви ще гръмне от задачи и буквално не знаете кое по-напред.

Има една българска приказка- първо копчето, после палтото. Да, понякога се случва да тръгваме отзад напред. И това невинаги и непременно е лошо. Помолиха ме за съвети за разпределение на времето, когато са се натрупали n на брой задачи,  затова ви предлагам цели 20.  Дано свършат работа. А скоро, при първата свободна минутка, ще напиша и статия за управление на времето, както си му е реда- от а до я. Успех!

*снимка от fL0urish.*

***

1) Напишете на един лист хартия всички задачи, които трябва да свършите в следващите дни. Разпределете ги по важност. Проверете дали трябва да направите абсолютно всичко. Задайте си въпроса „Какво ще стане ако НЕ направя това?”. Помислите дали има по-лесен начин да изпълните някоя задача.

2) Отговорете си на въпроса „защо трябва да направя това?” за всяка една задача. Открийте правилната мотивация за всяка една от тях. И я запомнете!

3) Делегирайте част от работата, ако има такава възможност. В повечето случаи има. Трябва ви само малко смелост и да знаете кой с какво може да ви помогне.

4) Откажете се от намерението да правите всяка задача перфектна. Вярно, не звучи добре, но понякога и компромиса е решение.

5) Сложете нови крайни срокове на задачите си. Които да са ден-два преди истинския краен срок. Проверете и дали някоя задача не може да бъде отложена малко във времето, но не час преди крайния срок, а предварително, за да не изглежда несериозно от ваша страна.

6) Настройте алармата за един и същи час. Намалете съня до 5-7 часа на денонощие. За повече няма време. А и за кратък период организма може да се справи с недоспиването.

7) Разбере какво ви изкарва успешно от състоянието стрес и как най-бързо да се върнете към ползотворна работа. Всеки от време на време може да се разсее. Важното е да знаете как да си върнете концентрацията.

8 ) Помислете какво може да ви попречи при осъществяването на дадена задача. Предварително! Да оставите написването на дадено есе за последния ден е ок, ако знаете, че не ви трябва предварително проучване, посещение на библиотеката, консултация с преподавател и т.н.

9) Използвайте времето, когато сте навън или чакате. За да четете, да прегледате отново задачите си, да проверите как се справяте, да проведете разговорите, за които не сте имали време, работейки върху задачите си.

10) Напомнянки. Знаете онези самозалепващи се жълти листчета, нали? Е, използвайте ги. В стаята ви, на бюрото, между страниците на учебници и пр. Но не прекалявайте, защото има риск от по-голямо объркване.

11) Направете разбор на деня си и вижте къде губите най-много време. TV, интернет, кафета… Ограничете всяко едно. Тук идва ред и на…

12) …Откажете се от любими си неща за известно време. Обещайте си някаква награда, ако издържите докрая. Разбирайте филми, книги, кафета, дискотеки.

13) Разберете кога сте най-продуктивни. Започвайте деня си с най-трудната, най-неприятната, най-времеемката задача. Задължително! Освен удовлетворение, това ще ви донесе и спокойствие и така ще имате повече енергия за следващите задачи. Най-приятните и лесни задачи оставяйте последни.

14) Ограничете (не)предвидимите прекъсвания. В случай, че си изготвите график. Т.е. когато си изготвяте такъв, защото без него хаоса ще е още по-пълен. Разбирайте телефонни разговори, излизания, задължения. Аз лично, когато имам важна задача, си изключвам звука на телефона.

15) Научете се да казвате „НЕ”. И аз обичам Мечо Пук и „колкото повече, толкова повече”, но ако поемете n на брой ангажименти, никакви техники за управление на времето не биха ви помогнали.

16) Проверявайте обичайните места, в които влизате, само по веднъж- имейли, фейсбук, гугл рийдър… А ако прецените, че нещо ще ви отнеме много време, за да го прегледате, запазете го в папка.

17) Отделете необходимото време да организирате бюрото си, офиса. Хауса и разсейва, и изнервя.

18) Изгответе си меню, което да ви носи енергия. Ще се нуждате от нея. Плодове, фрешове, чайове, кафета (без да прекалвате), малко шоколад… Хубаво е да започнете с обилна закуска и лек обяд. Ако хапнете много на обяд, рискувате да ви се приспи и да загубите голяма част от енергията си.

19) Отделете малко време и за себе си :) За зареждане. Не много, не на често. Но може да си кажете така- ако до 8 вечерта свърша с 90% от планирането за днес, ще имам заслужена почивка.

20) Купете си малък пясъчен часовник и го дръжте близо до вас.

За да ви напомня, че времето е невъзобновим ресурс и…лети!