Събитието ще се проведе в неформална обстановка в клуб Culture Beat в НДК на 5ти август, четвъртък, от 19ч. Клубът се намира между билетния център на НДК и моста на въздишките.

Вход: СВОБОДЕН

Научете повече от ФБ страничката на събитието тук.

Специални благодарности към екипа на Тук-Там.

P.S. Re:Thinking Education ще бъде там. А ти? :)

Един от най-приятните и ефективни начини да използвате част от свободното си време са летните езикови ваканции в чужбина.

От една страна, съзнанието ти само превключва на чуждия език и някак неусетно започваш да развиваш усещане за езика, без да се замисляш постоянно дали си избрал най-подходящата дума, най-граматично правилното време и пр. От друга страна се откъсваш от ежедневието, опознаваш нов град, създаваш си приятели от цял свят.

Летните езикови ваканции винаги са били са сред най-предпочитаните форми за усъвършенстване знанията по даден език, защото едно е да учиш по учебник и по задължение, друго е общуването ти на чуждия език да бъде единствения шанс за комуникация с околните.

Нещо повече, ученето в клас развива един страх от правене на грешки, от лошо произношение, смешен акцент и пр. Докато летните езикови ваканции, обратно, те освобождават от тези страхове, изграждат ти самочувствие и увереност, че можеш да се справяш сам, че знаеш повече, отколкото си мислиш.

***

Бележки под чертата ;-)

Обичам да разказвам една история как след 9 години изучаване на английски език (в детската градина, училище, курсове, частни уроци…), при първото ми излизане извън България в Истанбул, когато ме попитаха “Do you speak English?”, отговорих “Чат-пат”. Съвсем наистина. Ако тогава някой ми беше казал, че ще дойде момент в който ще мисля и сънувам на английски език, никога не бих го повярвала.

След 12 клас също кандидатствах с английски за прием в МИО (нищо, че съм завършила френска езикова гимназия), но ми трябваха две международни конференции и едно лято извън България, за да се отпусна да говоря… (За съжаление, такова ни е образованието…)

Затова и препоръчвам летните езикови ваканции в чужбина.

Защото средата променя.
Защото осъзнаваш колко много ти чуждия език.
Защото като се върнеш обратно вече няма да учиш по задължение, а по желание.

Приятните емоции и новите приятелства са допълнителен бонус :)

[...] Какво е за Вас успехът и какъв е успелият човек?

Успех е да си доволен от това, което си постигнал и от начинът, по който оползотворяваш времето си. Успех е да знаеш какво искаш от живота, да имаш посока и цели, които да преследваш. Успех е да се познаваш- да си наясно със силните и слабите си страни и съответно да се стремиш към себеусъвършенстване. Преди всичко, обаче, успехът е строго субективна категория и за всеки може да се изразява в коренно различни неща- успех в работата, в семейството, в обществото… Затова и за мен успелият човек е човек, който живее в хармония със себе си и света. Щастлив човек.

Вашето послание към читателите на Diploma.bg?

Да не се осланят само на това, което се предлага в рамките на университета, защото не стига. Да търсят и да кандидатстват в различни инициативи, без да се страхуват дали са достатъчно подготвени, дали ще се справят и т.н. В последно време неувереността е нещо, с което постоянно се срещам и ми се иска да им пожелая да не се страхуват, защото всеки е падал, кой веднъж, кой повече, важното е като „губите, да не губите и урока”. Всичко идва с опита, но опита не идва с наблюдение и изчакване. Хвърляйте се смело напред, защото сега е времето да рискувате. Ще цитирам любима мисъл, която ми е давала кураж много пъти – ако човек иска да се развива трябва да излезе от зоната си на комфорт. Затова бъдете смели, вярвайте в себе си и в успехите, които ви предстоят.”

Цялото интервю може да прочетете в Diploma.bg.

Екипът на Re:Thinking Education благодари за поканата :)

С тази инициатива ние, младите хора на България, се обединяваме около идеята, че икономическият растеж на всяка страна е заложник на образованието. А то сякаш се движи по инерция от миналото. В 21 век нашите училища и университети останаха да живеят „застинали във времето“, в един измислен свят, в който качество, конкуренция и ефективност са непознати понятия.[...]*

Това е част от текста на кампанията в страницата и във facebook. Може да разгледате и материалите в блога и.

Днес за първи път научих за нея, не съм сигурна доколко би имала успех (на родна земя), но съм сигурна, че колкото повече опити се правят за налагане промени в образователната ни система, толкова по-добре. Все някой ще даде резултат. Иначе в България ще останат само пенсионери… То и натам върви.

Иван посети форума и сподели своите преценки тук. Ето част от впечатленията му.

” Отидох там изпълнен с нетърпение да видя какви ще бъдат доводите на успелите българи, с които ще се опитат да убедят своите сънародници зад граница да се завърнат. [...]

Според Иван и Валери в краткосрочен план трябвало да имаме разумни очаквания и изисквания. Въпросът на Юруков за тъпите шефове пък предизвика коментара, че трябва да бъдем изпълнени с ентусиазъм, отговорност и търпение. Апелът към смиреност лесно можехме да изтълкуваме и по друг начин, но младите се намесиха навреме. Да си смирен не означава да свеждаш глава, а да знаеш какво можеш да предложиш и да не се превъзнасяш. В посткомунистическите редици „смирен е да си щастлив и доволен“. Двусмислено и твърде философски отвлечено, но пък върши работа. Хареса ми и „управлението на очакванията“.

Дискусията с „преуспелите българи“ беше полезна и с още нещо. Из въздуха се разнесе твърдението, че макар и никога да не е излишно, образованието богатство не носи. В същото време кариерата не трябва да е самоцел, а да се търси балансът между двете. Положителното мислене било най-добрият приятел на човека. [...]

За сметка на това Ян Скварил и Ерик Слоутън наистина разведриха обстановката. И двамата бяха изключилно политически коректни, докато обрисуваха бизнес обстановката в страната. Както каза Ян, износ почти нямаме, няма ги местните и чужди инвестиции, правосъдната система куца, не можем да усвоим и европейските пари. Така изпадаме в един порочен четириъгълник, от който излизане има само в посока производство. С мързел и внос доникъде няма да стигнем.

Ерик също така отбеляза и друго много важно нещо. Голяма част от българския народ с настървение говори само за това колко лошо било всичко тук. Как държавата не ставала за нищо, пък какви били и хората… И накрая никой не се захваща да промени нещо, защото е най-лесно да бягаме и недоволстваме. От устата на чужденец това звучи отрезвително.

Въпреки че Ерик почти не остави Ян да говори, накрая споделиха мнението, че сега е времето да се завърнем. И двамата са се сблъсквали с онези моменти, които те карат да си хванеш багажа и да се качиш на първото чудо с колела или криле, тръгнало за друга държава. Важното е единствено да знаеш защо го правиш. Дали ще бъде семейството, дали начинът на живот, или пък характерът на работата, имай причина.

Времето летеше бързо. Изтървах си часа за среща с консултантите от Accelerate HR, но пък Елена Топалова от AIMS бе така добра да ми отдели няколко минути. Оказа се, че и тя е учила в Лунд. Набързо успя да ме посъветва да не пестя усилия в опитите си да привлека вниманието на потенциалните работодатели. В мотивационно писмо трябва да разкриеш идеите си и да подскажеш с какво можеш да допринесеш за развитието на компанията. Личните контакти, естествено, също имат значение, но безспорно най-съществени са опитът и придобитите умения.

А и както стана ясно по време на двете дискусии, на никого не му трябват хора, които чинно се съгласяват. Днес на мода са онези, които съумяват да се откъснат от повърхността и да предложат нещо, за което не всеки може да се сети. Бъдете изобретателни. [...]”

Според мен завръщането не трябва да е самоцел. Хубаво е да си в родината си, хубаво е да се бориш за промени и т.н., но ако се прави, не трябва да е насила, а трябва да носи радост.

Скоро четох, че проблемът не е с по-ниските заплати, разбитите улици и пр. Тъй или иначе сме израстнали с тях и някак сме им свикнали. Работната атмосфера, обаче, тя е свъсем различна… Понякога към по-добро, друг път…

Затова, ако стоите пред подобна дилема, разгледайте въпроса от всички страни и преценете на какви “жертви” сте готови по който и път да поемете.

Обикновено изборите са два- iBTOEFL (internet based) или IELTS.  Съответно първият е американски, вторият- британски изпит.  В 99% от университетите приемат и двата като сертификат за владеене на английски език, въпросът е да изберете този, на който ще се справите по-добре. (Въпреки всичко ви съветвам първо да изберете къде ще кандидатствате, за да сте наясно с езиковите изисквания на университета.)

По принцип TOEFL е по-лесен.  От една страна, защото тества American English, от друга, защото не тества конкретни знания- конкретни теми, граматически правила и т.н. Ако имате самочувствието, че владеете добре английски език, ще ви е необходимо единствено запознаване с формата на изпита и сте готови да се явите. Докато за IELTS, доколкото съм запозната, трябва по-задълбочена подготовка.

Затова пък TOEFL е по-стресиращ изпит. И колкото и добре да говорите английски, има вероятност да се притесните от компютъра и  от хората около Вас, които в един момент говорят по едно и също време. Това е и причината често един и същи човек да се явява два пъти на изпита и резултата от втория път да е с ~10т. по-висок.

Лично аз в началото на тази година се явих на iBToefl и изкарах 106 точки. Резултат, който макар и не толкова висок, колкото ми се искаше, ми позволява да давам съвети относно успешното му полагане. (Скоро повече).

Ако обаче сега трябваше да кандидатствам може би щях да избера IELTS, защото в Европа все още има някои университети, които не признават TOEFL. (В някои университети в Дания, примерно).

Как стои въпросът с CAE? Сертификат, който в някаква степен се доближава по трудност до IELTS, но за разлика от него и TOEFL важи за цял живот, вместо само две години. Имайте впредвид обаче, че 1) не на всякъде го признават, 2) ако го признават обикновено изискването е да сте го взели с A, 3) и да е за цял живот, да го използвате след 5 години, през които не сте казали и думичка на английски, не би ви помогнало. Моето лично наблюдение е, че особено за по-престижните университети и специалности, не се приема. (Разликата с една дума- CAE е сертификат, TOEFL и IELTS са изпити).

Затова и изборът на изпити обикновено се свежда до iBToefl и IELTS. Който и да изберете, успех!